Как да си сготвим бестселър?

Нарязвате на ситно "...добрия войник Швейк", пускате в около литър сълзи. Добавете 8 с. л. хумор. Ирония и сарказъм на вкус. Прибавете едно перце от "Форест Гъмп". Пуснете парче тел или пирон, за да хване застройката. Не забравяйте през цялото време да баете. Разбъркайте с Алековата лъжица. Сервирайте.

Главният готвач Антон Баев ви пожелава приятно четене. 

Публикуваме откъс от "Истинската история на Спас Господов" на Антон Баев, предоставен специално за OFFNews.bg от издателство "Лексикон":

Едно

1.

Послепис вместо увод

На Балканите всичко е най.

Ако турчинът е най-вярващият, българинът е най-невярващият.

Ако гъркът е най-мнителният, българинът е най-доверчивият.

Ако албанецът е най-отмъстителният, българинът е най-примиреният.

Ако сърбинът е най шовинист, българинът е най интернационалист.

Ако македонецът е най-лютият, българинът е най-сговорчивият.

Ако румънецът е най-надменният, българинът е най-простодушният.

Спас Господов се появи като послепис на Балканите, а влезе в историята като увод.

Спас Господов можеше да бъде прескочен като увод, но не можеше да не бъде забелязан като послепис.

Спас Господов не искаше да бъде в историята, но историята не можеше без Спас Господов.

Спас Господов е вметнатото изречение, обособената част на балканския наратив.

Спас Господов започваше историите като герой, а излизаше от тях като антигерой.

Когато милееше за България, Спас Господов ненавиждаше Балканите. Когато милееше за Балканите, Спас Господов ненавиждаше България.

В България има най-много запуснати храмове, без да е воювала 60 години.

Българинът посреща на юнашко доверие и изпраща с цял отбор юнаци.

Българинът знае, че не може да промени нищо, освен да навреди на чуждото.

Само в България може да чуете и турска, и гръцка, и сръбска, и македонска песен.

Българинът е сърцето на Балканите, десетката в мишената на световните сили.

България е страната, нападана от империи и спасявана от империи.

Българинът е нападал всички.

2.
Родословно дърво

Спас Господов нарисува родословното си дърво.
„Дървото е метафора на рода, но и на общата ни история – рече Спас Господов, доволен от разклонената корона. – Короната ми може и да не е царска, но е достатъчно дебела.“

Всички в рода на Спас Господов бяха дебели глави. Някои в рода на Спас Господов бяха и дървени глави. Спас Господов се гордееше с дебелата си дървена глава. Когато си пожелаваше нещо, Спас Господов се чукаше по главата да стане.
Спас Господов рядко получаваше това, което искаше. Спас Господов рядко искаше онова, което получаваше. Спас Господов отдаваше всичко на родословното си дърво.

„С дървото можеш да се сгрееш, да преплуваш морето, да си сковеш къща. Можеш да си направиш икона, дори олтар – изброяваше Спас Господов на пръстите на едната си ръка. – Дървото е метафора на оцеляването, докато камъкът – на мъртвото.“ – И Спас Господов стискаше къс сиенит от пловдивските хълмове, където бе минало детството му, в другата.18
Спас Господов винаги носеше в себе си дърво и камък. Всичките амулети на Спас Господов бяха от дърво и камък.

Спас Господов не признаваше метал: нито благороден, нито прост. „Металът – казваше Спас Господов, – е за сатрапите.“
Спас Господов беше сатрап за сатрапите и крило за сюрмаси. На Балканите е пълно със сатрапи и сюрмаси.

„Дори ударено от гръм, дървото носи история – разсъждаваше Спас Господов в будните си нощи, – защото е привлякло светкавицата върху себе си.“

Нощта е денят на Балканите. За нищо на света Спас Господов не би сменил балканската нощ за някой, пък макар и made in EU2, ден.

Балканите са dark3, всякакъв импресионизъм тук е обречен. На Балканите изсъхват всички школи.

„Дървото е топло, камъкът – студен“ – рече Спас Господов и подаде ръцете си. Лявата беше топла, а дясната – студена. – „Дървото е добро, камъкът – безразличен. С дърво се спасява, с камък се убива.“

Спас Господов остави парчето дърво и късчето сиенит на земята. Българската земя е пълна с покосени дървета и камари камъни.

„Кръстът е дървен, а надгробната плоча – каменна – продължи Спас Господов, като разпери ръце над фамилното гро
бище. Дървото е символ на тлен, защото е живо; камъкът – на вечност, защото е мъртъв.“

Спас Господов целуна кръста и плочата. Спас Господов се кълнеше пред кръст и надгробна плоча, а не пред кама и Библия.
„Камъкът на шията те държи на дъното; с дърво в ръцете изплаваш – каза Спас Господов, щом се надигна от гроба на предците си. – Дървото е метафора на човешката история, камъкът – на вселенската. Дървото е оттук, камъкът – оттам. Камъкът плаши, дървото стопля. Лошият държи камък в ръка, добрият стиска дърво.“

Спас Господов пак хвана парчето дърво в лявата, а сиенитения къс в дясната ръка. С дърво и камък Спас Господов напусна фамилното гробище.

„Дървото е ранимо, камъкът – безмилостен – прошепна Спас Господов в параклиса на гробищния парк. – Сълзата на дървото е клеят, сълзата на камъка – искрата. Клеят лекува, искрата изгаря. Избирай!“ – каза Спас Господов на една богомолка и ѝ подаде парчето дърво и къса сиенит.

Богомолката избра сиенита, а дървото остави на Спас Господов.

Щом напусна храма, Спас Господов изрече: „Дървото ражда, камъкът убива. Блажени имащите и оставящите родословие!“
Някои народи се катерят по родословното си дърво като примати. Други чупят съчки и ги трият в подножието му, докато запуши спасителен огън, за да ги види поредният конквистадор. Трети дялкат кората му, оставят белези и имена. Като децата, като влюбените.

Българите са от този трети вид. Ние оставяме белези. Белези от българин.

Спас Господов криеше белезите си от всички.

Колкото и да криеше белезите си, Спас Господов бе целият белязан.