У нас повечето аналфабети си мислят, че когато си беден всичко ти е позволено. Затова и отговорът на моята питанка: Кой разреши Народната библиотека “Свети Свети Кирил и Методий” за един ден да се превърне в декор на нискобюджетна американска филмова “тупалка”, ми е ясен предварително. Обещаха да си платят хората. А средствата ще отида за... И ще се изброяват все родолюбиви и героико-патриотични инициативи, които могат да разплачат и най-коравосърдечните скитници-евреи.

Но фактът си е факт. На 19 септемри т.г. - сиреч два дни преди Националния ни празник на Независимостта, сръчни бутафорчици превърнаха пред очите на хиляди софиянци най-голямата библиотека в страната в... Посолство на САЩ.

Нелепо, пошло и бездарно.

Не знам чия летлива - сценарна хрумка превърна сградата строена в типичния за времето на 50-те години на миналия век: “сталински барок” в американска легация, но явно визуалния талант на “твореца” не блести с изключителни новаторски проникновения. Че даже и примамливи надписчета на кирилица канеха гостоприемните столични българи да посетят “посолството”. Небивалица, която не издържа нито като историческа, нито като художествена правда.

Ето защо питам служения министър Иванов и зам. кмета на София - Чобанов, коя услужлива химикалка разреши тази духовна гавра с българската духовност.

Освен липсата на пари за ресор култура в страната, явно на тази страна и липвсат и наистина културни хора, които вече съвсем са се взели за духовни бащи на нацията и сеят татул вместо Синапеното зърно на Вярата и Надеждата.

Добре, Иванов ще си иде след две седмици, Чобанов няма да бъде избран догодина за общински надзорник, но това не решава нещата. Светлият им нихилистичен пример ще се помни с години и ще бъде огласяван с много пустосвания и ругатни. На чист български.

Не иде реч, дали декорът е изобразявал посолство на определена държава. Ако ще и централата на ООН да бе бутафоризиран, пак щеше да бъде нелепо. Така, че всяко заиграване с политика е несъразмерно и дивашко.