Колегията в БНР подкрепя пропагандата на Волгин, но не и журналистиката на Маринкова

Симптом за нова, поредна криза в БНР ли е принудителното пенсиониране на Лили Маринкова?

При всички случаи е изключително изненадващ ход от страна на новия директор, тъй като той имаше репутацията на балансиран човек, свързан с медиите. Подобна реакция не може да се квалифицира по никакъв друг начин, освен като посегателство на свободата на словото. Необяснимо е, няма аргументи. А и това се вижда и от самия факт, че в публичното пространство не се чуха аргументи защо Лили Маринкова беше свалена.

Но едва ли това ще доведе до нова криза, защото - колкото и да ми е неприятно да го констатирам - Лили Маринкова не намира подкрепата на колегията в радиото, която намери, например, Петър Волгин. Въпреки че Петър Волгин въобще не беше свален от ефир, а Лили Маринкова е изцяло свалена от ефир. Петър Волгин беше свален от предаване, за което многократно беше констатирано, че нарушава Закона за радиото и телевизията в частта, свързана с плурализма. А пък при Лили Маринкова е обратното - тя е, така да се каже, едно от лицата на плурализма в обществените медии. Тя е разработила като собствен персонален стил плуралистичната журналистика, която е свързана и с различните гледни точки, и с критичната гледна точка на журналиста към властта. Независимо коя власт. И в способността - нещо, за което Петър Волгин никога няма смелост - да води пряк диалог в ефир с хора, които мислят различно от нея.

Колегията в БНР беше готова да подкрепи един носител на типична пропаганда, а когато е уволнен един истински журналист, той не намира тази подкрепа. Така че - за съжаление - не бих казал, че това ще доведе до криза. Разбира се - за съжаление от гледна точка на състоянието на колегията в БНР. Защото аз разбирам, че можеше да бъде сменен директорът на "Хоризонт", за това могат да се намерят и основания и това някак си е в логиката на реда на решенията на един администратор. Макар че за мен е много по-важно тези постове - директорите на програмите в БНР - да бъдат заемани с конкурс, защото това повдига авторитета на директора на отделните програми, така както се избира с конкурс и директорът на самото национално радио. А е много важно да имат нов авторитет тези директори на програмите и много по-голяма самостоятелност, както и самите програми. Но така или иначе това не е изискване по закон и генералният директор може да направи това: да смени директора на програмата. Но не виждам никаква причина да лиши ефира на БНР от един от емблематичните му гласове. Да не остави Маринкова да води предавания, да не я остави в "Неделя 150", с което тя е много пряко свързана.

Няма никаква причина Лили Маринкова да престане да звучи в ефира на БНР. И не виждам и никаква причина колегията в БНР да не се солидализира с нея. Лили Маринкова е станала пословична с това, че заради собствената ѝ позиция е била уволнявана - и по времето на Жан Виденов, беше в конфликтни отношения и с Иван Костов. Тя е един журналист, който не жертва никога позицията си, в нито една конюнктура. И заслужава да бъде защитен от своите колеги.

На какво се дължи този дисбаланс на реакцията вътре в самото радио? Както вие ги маркирахте Волгин - Маринкова. Подкрепата в единия случай и мълчанието в другия.

Да, и Волгин - Маринкова, и пропагандата срещу журналистиката. Плаша се, че пропагандните стратегии все повече започват да имат ефект. Включително и по отношение на самата журналистическа колегия. Тази класическа журналистика, плуралистична журналистика, журналистиката в персоналната позиция и съвест като че ли започва да буди носталгия като нещо силно отминаващо.

Тоест аргументите на пропагандата са по-въздействащи за колегията на "Драган Цанков", отколкото...

Ами някак си започват да се прегрупират силите вътре в самата медийна среда, което не е свързано само с БНР, което е свързано въобще с медийната публичност, което беше част от причините и аз да подам оставка и т.н. За съжаление има една тенденция на промяна на представата за свобода на словото и то съвсем не в добър план.

В този ред на мисли е и вчерашният казус - медийна патология ли е да късаш снимки на президента в ефир? Да късаш снимки на когото и да било в ефир?

Това е нещо, което няма какво да обсъждаме. Това е е абсолютно недопустимо: това е форма на агресия, на насилие, проявена в ефир. Това е един много опасен рецидив, защото един път това се случи, макар и в друга форма - Бареков скъса вестник "Труд", разкъса един вестник. Тогава Бареков беше вече влязъл в една схема, за да направи от медията политически проект. Боя се, че това е една много лоша аналогия за сценаристите на Слави - с Бареков, опитвайки се и те да лансират един политически проект, вървейки по този път на такава пълна нетърпимост и агресия към опонентите.

Опитът на сценаристите да се превръщат в нещо като Страшен съд - някаква крайна инстанция на истината, която може да раздава до толкова правосъдие, че чак да наказва със символно унищожаване, което представлява разкъсана снимка, е много заплашително за демократичните ценности в нашата медийна публичност.

Още по темата

07/06/2016 Медии

"За незабавното възстановяване на Маринкова като водещ на Неделя 150"

06/06/2016 Медии

Лили Маринкова: Нямам право да бъда в БНР