Г-н Дайнов, точно преди година Вие, заедно с трима професори, обявихте манифест "За Републиката". Какви са последствията от него към днешна дата? Какво се случи за тази една година?

Тук малко влиза в сила законът за непредвидимите последствия. Това, което мислихме, че правим, е следното: в България се оформи една отчетлива демократична общност, която осъзна себе си около протестите от 2012/2013 г. Тя започна с окупацията на Орлов мост от едно ново поколение, под надслов "Долу Цеко от Алеко". И завърши през 2013/2014 г. с големите протести.

След края на протестната форма тази общност трябваше да придобие ценностен документ покрай който да продължи да съществува и да започне да влияе. Да премине от отбрана и контра действие. Към това да определя най-малкото идейния климат в страната. И си представяхме, че в рамките на този манифест ще се появяват клубове в страната, които ще обсъждат нещата в този манифест "За републиката" и си представяхме, че хиляди хора ще поемат ангажимента, който беше вписан вътре - да не са на колене.

Получи ли се с това?

Това, което се получи, бе нещо по-различно. Оказа се, че манифестът е междинна спирка в развитието на тази общност към политическа. В крайна сметка това, което се получи, са двете формации "Да, България" и "Нова Република".

Предлагам следния експеримент – кажете "Да, България" и "За Републиката" - веднага се чува ехото, кажете "За Републиката" и "Нова република" – пак се чува това ехо.

В документите на първото възвание на това, в което се превърна "Да, България", аз много се зарадвах, че основните тези на манифеста са вътре, тоест онова, което манифестът сам по себе се не успя да свърши – той да стане движеща сила на демократичната общност и тя да тръгне в настъпление. Получи се опосредяване, поне две партийни формации, отиващи на изборите, продължават работата на манифеста.

А това, че влизат две и поотделно не пречи ли на целите, които бяха заложени?

Ами аз, както всички, както и Вие, колега, си представяхме, че всичко това ще тръгне заедно. Така си го представяхме. Аз си представях, че по най-елементарен начин Радан Кънев и Христо Иванов ще седнат и ще напишат 2 страници принципи, ценности и цели и ще кажат: "Хайде сега всички покрай тях да си правят нови партии и да влизат в движение." Това се случи в две парчета и би било полезно, ако сработи хипотезата на "Да, България", че чрез отделното явяване на изборите ще се вкарат в политическия живот цели пластове нови хора, които никога не са гласували, не са били ангажирани.

А ако се окаже обратното – че нито едната, нито другата ще влезе?

Ако се окаже вярна песимистичната хипотеза, че всъщност не се придвижват нови хора към демократичната общност чрез това разделно явяване, а всъщност става дума за разделяне на вече съществуващата, това би било лошо. Струва ми се, чисто на емоционално ниво – има нещо тъжно в това.

Давам пример: на учредяването на "Да, България" на първия ред седеше Сашо Кьосев, един от 4-мата автори на манифеста. На обявяването на "Нова република" седях аз.

Направихме анализ на професионалния профил на подписалите манифеста – 5000 човека. Той описва онази наша общност, която сега се е подредила в "Да, България" и "Нова Република".

Когато излезе манифестът, един наш добър приятел - Георг Краев, се обади и ми каза: "Аз го подписах този манифест, но нали знаеш, че всички останали, които ще го подкрепят, са професори и доценти, живеещи между Попа и Петте кьошета.

Оказа се, че изобщо не е така. Има две големи групи, които доминират сред подписалите: 12% инженери, което е неочаквано, другите 12% са преподаватели във ВУЗ, научни работници, учители, студенти.

Икономисти и финансисти – 8%, ИТ – 6%, журналисти, редактори и писатели - 5%, предприемачи – 5%, лекари, медицински сестри – 5%, архитекти и художници - 4%, на последно място – работници 3%, представители на държавната администрация - 1,5%.

Нашата общност, която виждаме подредена зад "Да, България" и "Нова Република", се самоописа по този начин още в манифеста и тя не е професори и доценти, за моя радост, живеещи между Попа и Петте кьошета. Това са модерните хора във важни професии, традиционно несвързани с политическо действие, които очевидно осъзнават себе си като политическа общност, която в момента продължава да се развива чрез тези две формации.

Доколко въобще е възможно да се прави напоследък политика, базирана на ценности, а не на договорки и шоу програми?

Ми аз мисля, че след цялата заявка – започвайки с протестите, минавайки през манифеста и стигайки до двете партии, има голяма група хора, които знаят, че политиката, т.е. вземането на решения за общото благо, трябва да стъпва на ценности и принципи, а не на партизански договорки с цел усвояване на общественото благо.

Този процес е тръгнал, въпросът е дали ще се окаже достатъчно силен, дали ще доминира обществено - политическия живот. Това е голямото нещо, което предстои да разберем – дали сме достатъчно. И достатъчно добре организирани, за да доминираме обществения живот. И от ляво, и от дясно има хора, които са принципни, а не които са отдадени на партизански договорки, служейки на мафията и задкулисието.

Хипотезите тук са две. В българската история последните 30 години винаги се е оказвало, че има достатъчно голямо малцинство, което да бута България в посоката на модерния свят. Сега има държави, наши съседни, където се оказва, че това малцинство не е достатъчно голямо и тези държави не тръгнаха по модерен път. Сега ние сме изправени пред това да видим продължава ли България да има достатъчно голямо малцинство, което да бута в правилната посока, или не сме достатъчно силни и България много бърза ще се съветизира.

Но всъщност досега говорихме само за две партии - за "Нова Република" и "Да, България". Има ли хора от това модерно малцинство, които да влияят на политиката на другите партии. Има ли надежда за някои от партиите, че ще играят роля за модернизацията на България?

Първият човек, политик, който се опита да преформатира посланията на партията, така че да съвпадат с тезите на манифеста, и така да стане влиятелна, беше Татяна Дончева и нейното "Движение 21". Нейната реч на партийния и конгрес бе буквално синтез на манифеста, но не ѝ се получи. Другите опити да се модернизира от класическо ляво не се получават, но тук пък е силата на тази група, която се събра около "Да, България" - там се събраха леви хора и леви идеи, които не са комунистически и КГБ-истки. Но извън "Да, България" и "Нова република" не виждам партии, които са заявили, че ще следват ценности и принципи и то такива, които да водят към модерна посока.

Накъде се ориентира най-тясна общност, която измисли манифеста? Казахте за проф. Кьосев, а останалите?

В момента виждам, че Огнян Минчев и Антоний Тодоров не са политически или партийно активни. Ние бяхме четирима автори и 27 инициатори, които се подписаха веднага след нас. От тези 27 инициатори, една голяма група се политизира в посока "Да, България", а по-малка група са в "Нова република". И влязоха в реалната политика, това виждам.

Сега, като гледам листите на "Да, България" и "Нова Република", виждам много хора от протестите, които се политизират, които дават заявка за участие в политиката, но този процес върви само в тези две партии.

Имате ли усещане, че по-младите хора имат желание да влязат в политиката? Не се наблюдава никаква тенденция да навлизат нови лица в големите партии, млади, нови лица.

В големите партии - не. В тези партии, които наричат себе си системни, партиите, крепящи олигархията и преплетени с нея, има тук-там някое младо лице, което е типичен комсомолски активист, кариерист, очевидно влязъл вътре да обслужва себе си. Това, което има като движение, като влизане на млади хора, които до вчера не са мислили, че ще участват в политиката, пак е само в "Да, България" и "Нова Република".

В света от икономическата криза от 2008 г. веят ветрове, които могат да бъдат леви и то конструктивно леви – балансиращи някои безумия на пазарната икономика и пазарната идеология. В България такъв ляв вятър не се пори от никъде. Значи новите леви се издъниха, част от тях пристанаха на БСП.

Дайте да подредим сега от идейно поле на манифеста "За Републиката" какво се разви – разви се партията, описваща себе си като дясна алтернатива – тоест политическата формация "Нова Република" и формацията, описваща себе си, какъвто беше и манифестът – нито лява, нито дясна, а хората вътре казаха: "Дайте да свършим първо по-важната работа", където има леви, десни и либерали, която е "Да, България". Но отново няма ляво крило, което ме безпокои от много години насам. Няма ляво крило, което да поддържа идеята за модерна, европейска България. Засега има малко наличие на такива леви в "Да, България", но без нормално ляво крило трудно ще хвърчим като страна.

Чета първата точка на манифеста - „Не участваме в лъжата, не се страхуваме, не мълчим, противостоим на произвола и разобличаваме покварата“. Като знаете листите, които излязоха оня ден, как Ви стои приложимостта на тази точка?

Чии листи?

Евгени Михайлов в ДОСТ, хора на АТАКА в ДПС, Слави Бинев в ДПС, Тома Биков в ГЕРБ, Антоний Тодоров в ГЕРБ, Петър Николов в Обединени патриоти...

Това е много добро развитие. Това вече показва, че това демократично малцинство, самото му самоорганизиране вече упражнява неимоверен натиск върху олигархичните партии, неимоверен..

Това са брожения вътре в олигархичните партии, които показват наличието на безпътица, паника и тичане за последно уреждане на последното раздаване. Което е добре, защото цялата тази гмеж се разкрива като напълно безпринципна и по този начин губи основанието на своето съществуване.

Втората точка: "Не се подчиняваме, нито се съобразяваме..."

Тези двете точки се отнасят за нещо друго... За увеличаващата се способност на хората да се самоорганизират като съпротива срещу произвола. Дори на място, където не очаквах да има будни хора, като например в Трънско. Има великолепна организация - съпротива срещу откритото планирано добиване на злато примесено с НЕЩО. Местните хора го направиха крайно неочаквано. Такива неща има навсякъде. Тоест точка едно и две се изпълнява от будни граждани, които се оказва, че има навсякъде, дори да не са чели манифеста. Което доказва, че за манифеста бъдещите историци ще кажат: "Обществените деяния и идеи, настроения са описани в този манифест, каквито са били тогава.

Имало е случаи, когато радикални за времето си идеи, като този манифест, след години изглеждат като даденост, като нещо, което винаги е съществувало.

Това е една от скритите идеи на този манифест. Да установи това, което се казва културна хегемония.

Идеите на група хора, принципите и ценностите да станат самоочевидни за всички. Това да бъде здравият разум. Всички да казват: "Да, така е".

Това беше такова усилие, защото такава хегемония беше постигната веднъж и то не от кого да е, а от "Протестна мрежа", където имаше пак и леви, и десни хора. "Протестна мрежа" в продължение на поне две години произвеждаше думите, с които ние започнахме да описваме света. Например модела КОЙ – това беше произведено от "Протестна мрежа" и други такива. Така че от една гледна точка манифестът събра наличните прогресивни настроения, от друга ги формулира, от трета – те започнаха да изглеждат като здрав разум. На трънчани, ако им прочетеш тези две точки, за които до вчера не са и чували, ще кажат: "Ами разбира се, ако не се борим, тия тука ще ни отровят".

За изборите, които предстоят, много от партиите предполагат, че няма да са последните за тази година и, че нищо няма да произведат. Каква е Вашата прогноза – отново ще има протести и натиск на улицата или още от сега се знае, че ще има такъв абсурд, който ще се разпадне от само себе си?

Моята прогноза е от 2012 г., откакто видях, че едно цяло ново поколение е влязло в протестната общност. Илиян Василев я описа най-добре преди време. Ще тресе, защото самоорганизацията на демократичната общност дори и да бъде слабо представена в парламента, за олигархията е последен исторически период. В този исторически период тази олигархия ще залезе. Или ще бъде отмита, или ще пречупи гръбнака на нацията и бързо ще приватизира страната. Това за олигархията е бой последен и нищо чудно да има поредица от предсрочни избори. Ние сме с предсрочни избори от 2012 г. насам, когато беше ясно, че влизаме в период на сътресение. И то дълъг – поне 10-годишен. 

Каква е крайната цел на манифеста? Как си представяте България, след като олигархията залезе и минат сътресенията?

Има един много важен разговор, който само е проведен, после заринат от прекалено бързото развитие на политическите процеси. Този разговор се подменя непрекъснато – същностния разговор, който колегите говорят в Америка вече две години. Той е следният: Да се възстанови мисленето в категорията република. Защото в последните 200 години, ние - западните хора, с малки прекъсвания на Изток, мислим в категорията на либералната демокрация, а преди това основателите на Американската република са мислили в категорията на републиката.

Ще ви кажа каква е разликата. При либералната демокрация, на каквато се радвахме 200 години, идеята е, че индивидът е свободен да прави онова, което смята за добре за своето благополучие, но има закон, който прави така, че да не нараняваш другия.

Обществено признание получава този, който най-добре се справя с индивидуални усилия. Това с времето мутира в едно грозно нещо. В последните 30 г. общественото признание за това, че си постигнал разни неща и държавата не ти е пречила в рамките на либералната демокрация, се изроди в признание на парите ти. И това се усеща от всички нации и народи в развития свят, които казват: "Не може човек да бъде пари".

Популистите в момента се възползват от това и се опитват да пробутват на мястото на свободния индивид нации, раси, вяра и пр. А разговорът е следният - в Републиката.

Идеологията на Републиката е следната - преследваш целите на своето благополучие, но получаваш обществено признание, че си достоен човек, когато служиш на Републиката и нейните каузи, на общото благо. И признанието, което получаваш, е за това какво си направил за Републиката. Това не е същото признание, което получаваш в рамките на либералната демокрация – там е какво си свършил за себе си.

Разговорът трябва да се върне към общото благо – тоест републиканското мислене. Да, аз постигам мои цели, защото имам тази възможност, тъй като върховенството на закона ми дава лична свобода, но аз търся признанието на обществото чрез това, че служа на Републиката. Решавам да служа на Републиката, решавам да дам няколко години от живота си, за да бъде член на парламента. Моят успех споделям с общността в която съм, защото тя ми е помагала през цялото време.

Това е разговорът. И трябва да спасим този разговор от лапите на онези, които, вместо общото, което е Републиката, предлагат ордата. Защото от ляво, и от дясно предлагат орда. Общото е Републиката, което беше забравено и трябва да го възстановим. Впрочем, точно това е философията на Васил Левски. Той, както бащите и основатели на Америка, говори за Републиката, но в този смисъл Републиката не е просто, че нямаш цар. Републиката е цяла политическа философия и точно за тази Република говори Левски.

Още по темата

11/03/2016

Политика

Проф. Кьосев: С манифеста "За Републиката" искаме да събудим заспалите

03/03/2016

Политика

Четирима професори с манифест "За Републиката" (галерия)