Покрай „големите“ теми за правосъдието, сигурността, миграцията един от най-незабелязаните у нас приоритети на Европейския съюз са политиките в областта на равенството между половете. Всъщност равенството между мъже и жени е една от основните ценности в ЕС, заложена още в учредителните му актове – в Римския договор от 1957 г. тази тема присъства като принципа на „равно заплащане за еднаква работа“.

Докато в България, както на обществено, така и на политическо ниво, равнопоставеността на половете не е призната като социален и политически проблем и все още битува схващането, че „проблем с половете няма“, то на нивото на ЕС ясно са очертани четири сфери на неравнопоставеност, които могат и трябва да бъдат повлияни чрез политически мерки. Тези сфери са разликите в заплащането и свързаните с тях разлики в пенсиите; участието във вземането на решения в политиката и бизнеса; икономическата независимост и полово-основаното насилие. Във всяка една от тези сфери огромно количество данни от различни институции на ЕС ясно показват, че жените са в непривилигерована позиция спрямо мъжете. Докладите и анализите за неравнопоставеността на половете са изключително важни за онагледяване на различните джендър неравенствата, които лесно и удобно остават незабелязани в общество като нашето с почти никаква информираност и чувствителност към неравнопоставеността към половете.

През декември 2015 година Европейската комисия публикува документ, наречен „Стратегически ангажимент за равенство между половете (2016-2019), който очертава тенденциите и набелязва целите. Най-общо казано, данните показват тенденция към намаляване на разликите в икономическия и социален статут. Заетостта на жените през 2014 достига рекордните за ЕС 64 %, на фона на 75 % мъже, които работят. Макар и бавно, увеличава се и броят на жените на позиции, свързани с вземане на решения- 21 % от членовете на управляващите бордове на най-големите компании са жени, а включените в държавното управление (национални парламенти и правителства) са 27 %.
В целия ЕС обаче се запазват неравенствата по професия-жените са зле представени в професии като наука, математика, компютри, инженерство. Жените печелят с 16 % по-малко от мъжете на час и по-често прекъсват кариерата си поради майчинство или безработица или пък минават на работа на непълен работен ден. Като резултат, общата разлика в доходите е 41 %, а в пенсиите 40 %. Причините за тези различия са многобройни-съсредоточаването на жените в нископлатени сектори (например образование) и на сравнително ниски позиции, прекомерната ангажираност в сферата на неплатения труд (основно грижи за деца и домакинска работа), прекъсване на кариерата поради майчинство, дискриминация. Все така неравномерно е и разпределението на домакинските задължения и грижата за деца в семейството. Проблем остава и насилието срещу жени-всяка трета жена в ЕС е преживявала някаква форма на физическо или сексуално насилие.

Къде сме ние?

България не се отличава особено от общата картина в сферата на платения труд, като заслужава да се отбележи, че у нас жените работят почти наравно с мъжете (разликата в трудовата заетост на мъже и жени през 2013 год. е само 6%, каквато е само в някои скандинавски страни), а разликите в заплащането са по-ниски от тези за ЕС (Report on equality between women and men – 2014). И ако това звучи добре на пръв поглед, цялостната картинка не е толкова прекрасна. Индексът за полово равенство за 2012, изготвен от Европейския институт за равенство между половете към ЕС, поставя България сред страните с най-ниска степен на полово равенство. Вглеждането в данните показва, че в европейския контекст българките са особено непривилигеровани спрямо мъжете по отношение на времето си. Въпреки почти равното си участие в пазара на труда, жените в България са много по-ангажирани в грижата за деца и внуци, домакинската работа и готвенето от останалите жени в ЕС. „Женската работа няма край“, казваме ние и изглежда, че това наистина е така. В тясна връзка с този факт е втория аспект на фактора „време“, оценяван от Индекса за половото равенство-сферата на свободното време, културните и спортни занимания. Жените в България разполагат с много по-малко време за отдих от мъжете и тези различия са значимо по-големи от средните за ЕС. Значимите различия в употребата на времето между жени и мъже в България са видими и в сайта на Националния статистически институт от 2010 год., които показват, че ежедневно жените у нас прекарват с два часа повече време в домакинска работа от мъжете и разполагат с един час по-малко свободно време.

Свръхангажирана в дома, наред с професионалните си задължения, българката изпитва сериозни времеви ограничения, които неизбежно са и ограничения в автономността. Тъй като се случва в домашното пространство и е негласно прието за социална норма, неравенството в дома остава незабелязано или се отрича, макар именно то сериозно да подкопава качеството на семейния живот и участието на жените на пазара на труда. Впрочем, неравенството в неплатения труд (основно грижите за деца и домакинския труд) е една от сферите на най-устойчиво полово неравенство дори и в най-развитите икономически страни и това лесно се вижда от данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).

Но да се върнем към европейски контекст. Какви са политиките на ЕС в набелязаните сфери и какво предстои за периода 2016-2019 година?

Стремежът на ЕС е перспективата за равенство на половете да се интегрира във всеки аспект от политиките на ЕС-това е добре познатия принцип на джендър мейнстрийминг. Цялостният стремеж е да се променят стереотипите за ролите на мъжете и жените. Набелязани са конкретни цели като тази до 2020 година трудовата заетост на мъже и жени да се изравни и да достигне 75 %. Друга конкретна цел е свързана с осигуряването на достъп на децата до детска градина и ясли, което да позволи на майките да се включат пълноценно в платения труд. Това също е област, в която България изостава-във възрастовата група от 3 до 7 години едва около 60 % от децата посещават детска градина (целта на ЕС за тази възрастова група е 90 %). Пълноценното участие на жените във вземането на решения в бизнеса трябва да се постигне чрез 40 %-но участие на жените в бордовете на компаниите. Успоредно с тези се залагат и много други цели-подкрепа и защита на жертвите на полово-базирано насилие, подкрепа участието на родители в труда и по-равно разпределение на отпуските за гледане на дете (майчинство и бащинство), насърчаване на женското предприемачество и др. За тяхното постигане е предвидено финансиране от 6 милиарда евро за целия ЕС. За българските условия предстои проблемите да бъдат по-сериозно адресирани и включени в обществения и политически дневен ред.