Медиите допринесоха за симпатиите към ГЕРБ, като някои от тях предпазиха управляващите и прехвърлиха недоволството към монополите.

Това мнение изрази експертът по медии и журналистика Орлин Спасов от фондация "Медийна демокрация" в дискусия на тема "Честни и прозрачни избори 2013". По неговите думи именно медийната любов към Бойко Борисов и ГЕРБ обяснява резултатите от социалогическите проучвания, според които досега управляващата партия води по рейтинг.

"Важен е въпросът защо няма промяна след протестите и отново ГЕРБ водят с социологическите проучвания", отбеляза Спасов. Той и останалите участници в дискусията подчертаха, че електоралните нагласи са формирани в условията на изкривена медийна среда. Според експертите политическата и икономическа зависимост на медиите не им позволява да отразяват обективно изборите.

В Изборния кодекс трябва се въведат регламенти за провеждане на политически дебати и участия в медиите. Представителите на политически партии не бива да бъдат таксувани при участието им в телевизонните и радио предавания, настояха НПО-тата. В момента се налагат финансови ограничения за голяма част от участниците в изборите и не им се дава възможност да разгърнат политическите си платформи. "Ясно е, че по-голямата финансираност предоставя повече възможност за участие", коментира Орлин Спасов.

Експертите са притеснени, защото в медиите се появяват едни и същи лица, които имат финанси да платят своето участие. Политически субект, който е изразител на гражданското недоволство, пък не може да си набави нужните финансови средства, за да се появи по медиите. Това се дължи на приетите от държавните медии тарифи за предизборна агитация, от една страна, а от друга - частните медии продължават да търсят успешната форма за висок рейтинг.

Ваня Кушеева-Нушева от асоциация "Прозрачност без граници" обясни, че за предизборната кампания медиите ще бъдат задължени в 3-дневен срок да публикуват на сайта си договорите с политически субекти, които взимат участие в техни предавания.

Междувременно от НПО-тата отбелязаха, че недоверието в изборния процес се засилва. Те алармираха, че в подписките на партиите за регистрация на предстоящите избори през май са открити над 10 000 души  без избирателни права. Фалшивите и неавтентични подписи пораждат съмнение за чесността на изборите, смятат експертите. Липсата на санкции доведе до разширяване на обхвата на купуване на гласовете през 2009 и 2011 г., когато се е засилило по-системното купуване, отбеляза Ваня Нушева.

Неправителствените организации настояват да се въведе онлайн регистър, който да позволява всеки гражданин чрез въвеждане на личните си данни да провери дали не фигурира в списъците с подписи на някоя партия.

Организациите се готвят да сезират прокуратурата за фалшифивите подписи, представени в ЦИК, каза Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.

Още по темата

02/04/2013

България

Над 10 хил. затворници в подписките на партиите

27/03/2013

България

71 партии се регистрираха за вота

27/03/2013

България

Социолози: Таксата за медийно участие на партиите трябва да отпадне