Статията е публикувана в Инфограф, където можете да видите и интерактивните графики към нея. Тя е част от поредицата „25 години от ноември 1989: преди и след” на Центъра за либерални стратегии (ЦЛС). Графиките към материалите се базират на данни, предоставени от ЦЛС. 

Методологията и коментара са на Георги Ганев

Кривата на раждаемостта (в синьо) показва три ясни периода:

Макар и колеблив, показателят е на относително високи постоянни нива до средата на 1970-те. След това, от 1974 г., започва ясно изразена тенденция на спад в раждаемостта, която е и почти постоянна – с около 0,4 промила на година – до 1997 година. Разликата между ясно изразения пик през 1974 г. и ясно изразеното дъно през 1997 е 9,5 промила (9,5 новородени на всеки 1 000 души население). При този индикатор 1989 г. изобщо не може да се забележи – тя просто е една от годините, през които раждаемостта продължава да си спада.
Спадът на раждаемостта рязко спира през 1997 г. и следва десетгодишен период на почти постоянно нарастване на показателя с по около 0,25 промила на година до 2009 година.
Следва нов спад, съпровождащ икономическата криза и стагнация, като нивата все пак остават по-високи от дъното.
Кривата на смъртността (в червено), за разлика от тази на раждаемостта, показва само два ясно очертани периода за последния половин век:

От самото начало смъртността постъпателно нараства (всъщност глобалното дъно на смъртността в България е през 1958 г.) с по около 0,2 промила на година и с много малки колебания до 1997 година.
През 1997 г. това нарастване спира и следват 17 години на малки колебания на смъртността около тези сравнително високи нива от 13,5 до 15 души на всеки 1 000 от населението. Отново, 1989 г. изобщо не може да бъде отбелязана с нищо и в тази крива - тя е просто една от годините, през които смъртността се увеличава.
Едва при разликата между раждаемост и смъртност, т.е. вертикалното отстояние между двете криви, 1989 г. се появява като интересна. Точно в тази година двете криви се пресичат и естественият прираст на българското население става отрицателен. Дали от този факт, в съчетание с динамиките на двата основни формиращи го показателя - коефициентите на раждаемост и на смъртност - можем да изведем някаква самостоятелна значимост на годината 1989 г., не знам.

Безспорно интересна тема е и влиянието на емиграцията върху коефициентите на раждаемост и смъртност. Ако по-възрастните остават в страната в условия на намаляващо население, един и същ брой починали в различни години би довел до по-висок коефициент на смъртност. Продължителността на живота, обаче, компенсира част от този ефект, както ще стане ясно. Емиграцията на младите пък води до по-ниска раждаемост.– бел. Явор Алексиев

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТА

Първата графика показва очакваната продължителност на предстоящия живот при раждане в България. Данните са от Евростат. Разликата между тях и данните на НСИ за годините, за които има информация и на двете места, е малка и най-вероятно се дължи на дребни методологически разлики. Виждаме следното:

От средата на 1960-те до средата на 1990-те, период от повече от три десетилетия, показателят е почти непроменен и се колебае в тесните рамки между 70,3 и 71,5 години. След средата на 1990-те започва процес на постъпателно нарастване на очакваната продължителност на живота, която днес е някъде с около три години по-висока.

При този показател самата 1989 не е особено забележима нито като ниво на показателя, нито като някаква точка на обръщане на неговата динамика. Точката на обръщане е 1997 - точно както и при относителния реален доход на човек.

ДЕТСКА СМЪРТНОСТ

Третата графика е свързана донякъде с втората. Както и общата очаквана продължителност на живота, така и този показател - детската смъртност - отразява много повече от чисто стопански-материален статус на обществото. Конкретно, става въпрос за брой починали деца на възраст под 1 година на всеки 1000 живородени.

Само за половин век напредъкът е значителен - от над 33 на 1 000 до около 7,5 на 1 000. В случая 1989 г. е донякъде свързана с обръщане на тренда, като показателят спира да намалява и дори може да се различи известна тенденция към нарастване до нива 14-17 на 1 000. Отново през 1997 г. има промяна в тренда и показателят отново тръгва надолу и към 2013 г. намалява още близо 2,5 пъти.

АБОРТИ

Последната графика показва броя прекратени бременности, или аборти. Конкретният показател е брой аборти като процент от броя живи раждания. Ако показателят е над 100, абортите са повече от ражданията, и обратно.

Иначе, за любопитните, абсолютният рекорд на (регистрираните) аборти е през 1980 г. - малко над 156 хиляди! За сравнение, през последния половин век година с толкова раждания няма.

И тук динамиката е доста любопитна и се разделя, доста грубо и условно, на два периода, като годината на обръщане пак, за кой ли път, е 1997 г., а не 1989 година:

Първият е период е на не много бързо, но ясно видимо (макар и със значителни колебания), нарастване на коефициента на абортите спрямо живите раждания. Пикът е през 1992 г., когато за всяко живородено дете почти едно и половина деца са били абортирани. За целия период 1978-1998 г. броят аборти е по-голям от броя живородени.
След 1997 е ясно видим процес на сравнително рязък спад на коефициента на абортите, който приключва с началото на икономическата криза, и оттогава нивата са относително стабилни - около и малко под един аборт на всеки две раждания. През 2012 г. броят регистрирани аборти е най-ниският след 1956 година.

----------

Още графики и анализи можете да видите в сайта Инфограф, както и във фейсбук страницата му