След като изкараха Коледата и по нов, и по стар стил, доста от тях – и на по-топли места, депутатите тръгнаха на работа. Започна новият парламентарен сезон. Сюжетите са два. Къде ще седне Местан и какво ще направи Радан. Човешко е да се зарадваш, когато видиш тоя, дето е бил най-отпред, да е най-отзад. Но е и напомняне какво колело е животът. Освен това не е и много хубаво турчин да ти седи отзад.

Другата интрига е накъде ще тръгне Реформаторският блок. Засега блокът е като римския бог Янус. Има две лица.
Янус често е смятан за бог на двуличието, но с това значение бил натоварен през Средновековието. В древността римляните го смятали за бог на тия, които заминават и които се връщат, както и за бог на вратите. Отварял и затварял всякакви врати. Поради това обикновено бил изобразяван на входната врата на къщата.

Блокът в момента е в чудене – дали да си тръгне или да се върне и да затвори ли вратата или още по-широко да я отвори.
Числовото съотношение е почти наравно. 13 депутати подкрепят вицепремиерката Меглена Кунева за ново споразумение с ГЕРБ, анекс, както му викат, 10 се ослушват. Формално подкрепата на депутатите реформатори има отношение към оцеляването на правителството. Фактически, дори целият блок да излезе в опозиция, кабинетът не е застрашен.

Първо, изобщо е проблематично някоя от т.нар. опозиционни сили (става дума преди всичко за БСП) да е в състояние да събере 48 подписа и да внесе вот на недоверие. И второ, дори да стане чудо, реформаторите не биха гласували заедно с БСП. За нищо на света.

Мартин Димитров, депутат от т.нар. гражданска квота в Реформаторския блок, клонящ все повече към опозиционна битност и неподписал анекса, написа сутринта в сряда в профила си във „Фейсбук“ - БСП въобще да не се опитват да събират от нас подписи за вот на недоверие. Най-страшният сценарий пред България е връщането на БСП на власт под някаква форма.

Със или без реформаторите Бойко Борисов решава колко дълго ще оцелява кабинетът. Каза го и Радан Кънев във вторник, преди началото на новия парламентарен сезон – дали и кога ще има избори, решава ГЕРБ, респективно Борисов. Ако не друго, това е белег за някакъв реализъм.

Но ако голяма част от реформаторите излязат от мнозинството, Борисов ще трябва да разчита на услуги от ДПС. Това, освен че не е бевзъмездно, ще нанася електорални поражения.

Значението на Реформаторския блок обаче не е само в бройката депутати. Има отношение и към международната легитимност на правителството. Когато се съставяше кабинетът, си говорих с някои западни дипломати и те живо се интересуваха дали реформаторите и специално Кунева ще го подкрепят. За тях присъствието на Реформаторския блок във властта е своеобразна гаранция, че правителството ще поддържа проевропейски курс и няма да климне към други геополитически котви.

Меглена Кунева (вече) не е много харесвана в България (а беше, когато беше далеч и не се каляше на местна почва), но за Брюксел тя е свой човек и там ѝ имат доверие.

Засега госпожа Кунева остава и за Борисов това навярно е добра новина насред серията неприятности напоследък.
Но извън голямата картина „междусъюзническата война“ в Реформаторския блок е факт.

Води се битка за марката и за електората, но също така и за позициониране ако и когато правителството на ГЕРБ почне да пада. Схемата е горе-долу същата, която костовистите приложиха спрямо Синята коалиция. Предприятието беше замислено като общо, но в един момент се оказа, че Костов държи всички акции.

Това си пролича, когато в края на 2012 тогавашният лидер на СДС Емил Кабаиванов номинира Петър Стоянов за конституционен съдия. Бившият президент поиска подкрепата на деветимата тогава депутати от СДС (в Синята коалиция). Костов каза не и никой не посмя да се подпише.

Лъсването на истината, че Костов контролира всички депутати от Синята коалиция, стана и причина СДС да разтури съюза.
Нещо подобно става и в момента. С 6 депутати официално и още четирима от т.нар. гражданска квота Костов има почти половината от парламентарната група на Реформаторския блок и ще се бори да вземе всичко. Той има време, ще си седи в лабораторията и ще чака крушата да узрее. А тя зрее, нищо че е януари.

Такова развитие е напълно естествено и можеше да се очаква. По-голямата част от електората на реформаторите и със сигурност над 90 на сто от избирателите на ДСБ не харесват изобщо ГЕРБ и Борисов и приемат със скърцане на зъби ортакуването във властта. Въпросът е само дали таймингът, както се изразяват учените хора, времето за действие е точно уцелено.

Разбира се, костовистите няма да чакат крушата сама да узрее и да падне, а ще брулят с пръта. Тактиката и стратегията са ясни. Антитурската реторика на Иван Костов и антидепесарската на Радан Кънев сочат ясно посоката – ГЕРБ ще бъде тикан към съюз с ДПС и костовистите смятат да трупат електорални точки на тази база. На базата на омразата.

Това е малко тъжно, но такива са реалностите.

Нищо лично, просто в България в момента има такава ниша. Вярно, че и конкуренцията е жестока, но и Костов и Кънев показват, че са решени да се преборят. Понеже това сякаш е единствената възможност за известна масовизация на партията.

Иначе ще си остане бутик. И ще види власт на Костовден.