Свети мъченик Мирон

Свети Мирон бил презвитер в Ахая по време на царуването на нечестивия цар Деций (царувал от 249 г. до 251 г.). Игемон на тази страна бил Антипатър. Светецът произхождал от знатен и богат род. Имал много кротък нрав. В сърцето си винаги питаел топла любов към Бога и хората и прекарвал живота си богоугодно.

Веднъж, на празника Рождество Христово, игемонът Антипатър влязъл в християнския храм, за да улови християните, събрани на молитва, и да ги предаде на мъчения. Като видял това, свети Мирон се преизпълнил с ревност, със сила изобличил игемона и го укротил. Заради това той бил хванат по негова заповед и предаден на жестоки мъчения: окачили го на дърво и стъргали тялото му с железен гребен. След това го горили с огън. Накрая бил хвърлен в силно разпалена и изригваща страшни пламъци пещ. В същия миг от пещта излязъл огън и изгорил сто и петдесет нечестиви слуги на игемона, стоящи наблизо. По благодатта на Христа, светият останал жив, като не претърпял никаква вреда, и стоейки сред пещта, благославял Бога. В същото време в нея се виждали свети ангели, стоящи сред огъня около светеца и охлаждащи пещта.

Когато пещта угаснала и светецът излязъл от нея, без да претърпи вреда, игемонът започнал да го принуждава да се поклони на идолите. Светият не изпълнил тази нечестива заповед и игемонът наредил да одерат кожата му на ремъци, от плещите до нозете. Като взел от себе си един ремък, светият мъченик го хвърлил в лицето на игемона. Отново го подложили на стъргане с железни куки по оголеното от кожата тяло, а след това го хвърлили на зверовете да го изядат. Той обаче останал невредим.

Тогава игемонът Антипатър, като видял себе си посрамен във всичко от понеслия страданията заради Христа Мирон, се преизпълнил с гняв, побеснял и убил себе си със собствените си ръце. Така загинал нечестивият с шум, като предал окаяната си душа на бесовете в ада на вечни мъки. А светият мъченик бил отведен в град Кизик и тук починал, бидейки обезглавен, като предал светата си душа в Божиите ръце . По такъв начин, като приел мъченически венец, той влязъл в радостта на своя Господ.

Преподобния наш отец Алипий Печерски

Преподобният наш отец Алипий се проявил като подражател на свети евангелист Лука, понеже служел на Господа, Който ни е сътворил по Свой образ и подобие (Бит. 1:26.). Бил подобен на свети Лука в това, че не само изобразявал чудодействено лицата на светците върху иконите, но и въплъщавал в душата си техните добродетели. Той бил освен това дивен лекар. Благочестното му житие ни е предадено в този вид:

По време на управлението на благоверния киевски княз Всеволод Ярославович , при игумена преподобни Никон се явили гръцки иконописци за да украсят светата Печерска църква по Божий промисъл и по съвета на преподобните отци Антоний и Теодосий , които се явили в Константинопол по чудесен начин десет години след преставянето си.

Блаженият Алипий бил предаден от родителите си на тези иконописци, за да се обучава на иконопис. Свети Алипий бил очевидец на дивното чудо, за което се говори в сказанието за Печерската църква: когато иконописците украсявали със стенописи светия олтар, в него сама се изобразила иконата на Пресвета Богородица. При това иконата просияла и блестяла по-ярко от слънце. След това от устата на Пресвета Богородица излетял гълъб, който, като летял дълго из църквата, влетял в устата на Спасителя, изобразен на иконата, намираща се в горната част на църквата. - Тогава именно се учел блаженият Алипий, като помагал на своите учители. Освен това той благолепно украсявал и душата си, понеже благодатта на Пресветия Дух пребъдвала в тази Печерска църква.

Когато гръцките иконописци завършили делото си и украсили с икони светата църква, и Алипий бил украсен от преподобния игумен Никон с чудния образ на светия ангелски иночески чин. И свети Алипий започнал да се обучава на изкуството да изобразява в душата си добродетелите на светците, бидейки обучен вече да изобразява веществено (на иконите) ликовете им.

Свети Алипий бил толкова изкусен в делото си, че по Божията благодат с видимо изображение на иконата като че изобразявал самия духовен образ на добродетелта. Понеже се обучавал на иконописното изкуство не заради придобиване на богатство, но за придобиване на добродетели, той постоянно се трудел, като рисувал икони за игумена, за братята и за всички нуждаещи се, нищо не взимайки за своя труд.

Блаженият Алипий молел всички, видели някъде овехтели икони в някоя църква, да му съобщават. Тогава, като не изисквал никакво възнаграждение за труда си, украсявал с изкуството си тези църкви. Когато светецът бил свободен от такава работа, се упражнявал в иконопис за себе си и живописвал икони, които давал на тези, от които взимал на заем злато или сребро, необходимо за украса на иконите. Така постъпвал светецът, за да не прекарва времето си в празнота. Той се уподобявал на древните свети отци, които се занимавали постоянно с ръкоделие. Дори на самия върховен апостол Павел, който говори за себе си: "...сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце" (Деян. 20:34).

Ако се случвало да заработи някаква парична сума с делото на ръцете си, свети Алипий я разделял на три части: първата част изразходвал за обновление на иконите, втората - за милостиня на просяците, а третата предавал за манастирски нужди. Така постъпвал светецът всяка година, като не си давал покой нито денем, нито нощем, понеже нощем се упражнявал в молитвено бодърствуване и поклони, а през деня с велико смирение, нестяжение, чистота, търпение, пост, богомислие и любов се занимавал с ръкоделие. Никой никога не го виждал в безделие и при всичко това той никога не пропускал молитвените събирания, макар и за своите занимания.