André Oliveira
@andreufmg

БЕЛО ОРИЗОНТЕ, БРАЗИЛИЯ - Когато през 2007 г. Бразилия спечели правото да бъде домакин на Световното първенство през 2014г., много бразилци подкрепиха идеятa за осъществяването на това домакинство. През тази година обаче, темпът на икономически растеж в страната бе по-висок и чувството за благополучие се бе увеличило от политическите обещания за широки инвестиции в инфраструктурата до началото на турнира. Към днешна дата обаче много проекти все още не са приключили и няма да приключат преди началото на първия двубой от Мондиала на 12 юни в Сао Пауло.

По-малко от седмица преди Световното, похарчените пари достигнаха невероятните 8 млрд. реала (3.5 млрд. щатски долара) по данни от държавния бюджет. Тази сума е почти четири пъти по-голяма от първоначално предвидената. Едно скорошно проучване на KPMG, публикуванo във вестник "O Estado de São Paulo", посочва, че вече в Бразилия са 10 от 20-е най-скъпи стадиона в света. Страната е отделила повече пари за стадиони и от последните два домакина на световни първенства Южна Африка (2010) и Германия (2006). Но как се случи това и защо?

Местните медии често разказват за корупция и увеличаване на парите, нужни за построяването на стадионите. Такива оплаквания се разследват от държавните и федералните съдилища, но трябва да обърнем внимание на един важен факт: много от компаниите, отговорни за делата, са допринесли и продължават да допринасят за кампаниите на политически партии в Бразилия. В добавка на това министрите на Федералната сметна палата се избират от президента на републиката и на Националния конгрес.

Ситуацията се влошава, когато си помислим за "белите слонове", които ще възникнат след като със Световното първенство е свършено ("Бял слон" е етикет за скъп и безсмислен проект). Четири от 12-е стадиони, построени в 12-е домакинстващи града, са разположени в райони без никаква футболна традиция. Националният стадион на Бразилия, с капацитет от 72 хиляди души и със стойност, оценена на 1,9 млрд. реала (830 милиона щатски долара), три пъти надвишава началната си предвидена сума. "Мане Гаринча" се намира в град без никакви отбори в първа дивизия на Шампионата на бразилския футбол. Тези, които защитават величествената арена, която бе открита през 2013 г., описват многобройните изложения и мероприятия в рамките на миналата година като "голям успех". Е, арената имаше оперативна печалба от 1,371 милиона реала (почти 600 000 щатски долара, според правителствени източници) през първата си година на използване, но при тази скорост, ще отнеме точно 1385 години, за да се възстановяват разходите по изграждането на националния стадион - без да обръщаме внимание на инфлацията и различни други икономически фактори през този период.

Ако разходите за реформите и строежите на нови стадиони, много от които ще са със съмнителна употреба, достигат числото 8 милиарда реала, инвестиции в градската транспортна система биха достигнали около 8,1 млрд. реала. Тази сума също е впечатляваща, но тя може и да се окаже по-ниска, а и по-полезно използвана ако се замислим за хаоса и трафика в големите бразилски градове. Много от обещаните подобрения, свързани с транспортната система бяха забавени или въобще не се материализираха. Тези грешки и провали са причини за размирици сред бразилските граждани и доведоха до протести: "Защо да инвестираме милиарди в луксозни и скъпи стадиони, ако не разполагаме с качествен обществен транспорт, нито с подходяща система за здравеопазване или образование". Критиката се засилва, когато осъзнаем, че по-голямата част от инвестициите в стадиони за Мондиала се финансират от държавни банки (с ниски лихвени проценти) и с преки инвестиции, както от страна на държавното, така и от страна на местните правителства.

През 2013 г., по време на Купата на Конфедерациите, хиляди бразилски граждани излязоха по улиците, за да се оплакват от високите разходи, необходими за спортните събития. Държавното правителство, междувременно, се защитаваше с числа. Според тези числа разходите на Бразилия да бъде домакин на Световното първенство през 2014 г. са около 11,3 милиарда щатски долара или 25.8 милиарда реала (от които 8 милиарда реала са похарчени за стадиони; 8,1 милиарда реала за развитие на градска транспортна система и 6,3 млрд. реала за инвестиции в летищата, безопасността и телекомуникациите). Годишните публични разходи за образование са около 280 млрд. реала (10,9 пъти стойността на Световното първенство), а годишните публични разходи за здравеопазване са 206 млрд. реала (7,3 стойността на Световното първенство). Следователно, бюджетът за Мондиала, според федералното правителство, е по-малко от обичайните разходи. Освен това, според някои финансови експерти, най-големият футболен форум ще повиши икономиката в страната чрез създаване на нови работни места и стимулиране на туризма - въпреки че това ще може да се докаже само след края на турнира.

Разбира се, че аргументите на федералното правителство са разумни. Въпреки това, страната е загубила огромен шанс за подобряването на инфраструктурата на най-големите си градове и все по-трудно може да покаже на международната общност, че е по-подготвена и по-модерна нация. Да, Бразилия вече е загубила Световната купа, преди дори да е стъпила на терена. Хората не просто искат хляб и зрелище, а новата бразилска средна класа иска и дори изисква много повече, особено с оглед на големия размер на данъците, платени от тях за страната. Бразилците създадоха състояние на обществено притеснение и недоволство и показват на света, че нещо не е наред със сумите, отделяни за големи обществени събития. Ако това е наградата за домакина на Световното първенство, да, Бразилия спечели!

Авторът Андре Оливейра е бразилски адвокат, завършил Федералния университет на Минас Жерайс (UFMG), преподавател и специалист по опазване на околната среда и конституционно право от университета в Лисабон (Португалия)

Version in English

Още по темата

23/05/2014

Спорт

Как Бразилия стана супeрсила

23/05/2014

Спорт

How Brazil Became A Superpower