Вижте как УАСГ издава дипломи

Александра Маркарян 25 октомври 2012 в 15:11 48873 76

Документът съдържа ЕГН на Кирев, от който сме заличили последните цифри.

Бивш митничар със скандално получена диплома от УАСГ печели големи поръчки, чрез които прибира милиони от европейска програма и от български общини.

Това показа проверка на OFFNews, направена по сигнал на читател.

Бившият митничар е Александър Симеонов Кирев. Според ситуацията се представя или за урбанист, или за архитект, или за преподавател от УАСГ, и/или за близък до ГЕРБ, или направо до премиера Бойко Борисов.

Всъщност едва ли и едно от изброените е вярно.

За Александър Кирев е доказано, че е завършил техникум в Самоков и работил като митничар на летището в София от 1991 до 2009 г., по справка от Агенция „Митници“.

На хартия Кирев има и солидно висше образование – завършил е специалността „Урбанизъм“ в УАСГ като бакалавър.

Начинът, по който се сдобива с нея, е скандален.

Студентът

Кирев – набор 65, попада в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) през 2007/2008 година направо в III курс. Прехвърлен е от УНСС. Записал се в УНСС не с резултат от приемни изпити, а при друго прехвърляне – този път от Технически университет-София.

Няма доказателства, че е правена проверка за истинността на представената академична справка от УНСС.

Кирев се появява в университета, за да се запознае с преподавателите при записването в специалност „Геодезия“ (по-късно се прехвърля в „Урбанизъм“). По време на лекции или семинарни занятия никой не вижда очите му – нито състудентите, нито преподавателите.

Затова и преподаватели са слисани, когато виждат същия Кирев, който няма диплома и никога не е бил дори докторант, да се изявява като хоноруван преподавател в Архитектурния факултет. Преподавателят доц. Минчо Ненчев, водещ тези часове и съдружник на Кирев във фирма, обяснява, че помолил Кирев само веднъж да го замести.

На пръв поглед дотук ситуацията е смущаваща, но не е чак скандална.

Скандалът се заражда в момента, когато преподаватели откриват в главната книга на университета, че от тяхно име някой е писал оценки на Кирев, каквито те не са поставяли. Оценките са написани с един и същ почерк и химикал.

Преподавателите доц. Георги Калушев и доц. Веселин Дончев зачеркват оценките (тройка, три петици и една шестица) и пишат пет двойки.

И до онзи момент са били правени опити за натиск над тях да пишат оценки, без да изпитват Кирев.

За специалния студент посредници правят многократни опити за натиск над преподаватели да му пишат положителна оценка, без да го изпитват. Срещу това Кирев обещава им „да уреди“ възлагането на големи проекти, използвайки имената на преподаватели, с които работи - проф. Стефчо Димитров и доц. Минчо Ненчев.

Преподавателите, които не се поддават на натиска, са заобиколени чрез комисия, която изпитва митничаря. Тя е назначена със заповед на декана въпреки липсата на реални основания. Такива например би имало, ако преподавател пише двойка на студент при 5-6 изпитвания и има съмнения за лично отношение. Но не и в случай, когато студентът отказва да се яви на изпит.

В други случаи преподаватели засичат, че Кирев предава чужда курсова работа. Намират и услужливата колежка – 25-годишна роднина на кмет на Долна баня.

Фалшифицирането на оценки обаче изчерпва търпението им.

Те сигнализират ректора – проф. Добрин Денев. Предупреждението им, че се подправят документи остава без последствия за митничаря Кирев.

След като научава за двойките, Кирев заплашва пред студенти, работещи в офиса на неговата фирма, че „ще реже пръсти“.

Въпреки че преподаватели задраскват фалшивите оценки и пишат двойки по пет дисциплини, Александър Кирев е допуснат до дипломна защита - в разрез със закон и вътрешните правила на университета.

Явява се на защита с проект за Общ устройствен план на Бургас. Истината е, че такъв се разработва тогава от фирма, в която обаче не участва Кирев.

Получава „отличен“. Студентите от курса му, дошли на защитата на колегата-фантом, са потресени.

Ректорът (проф. Добрин Добрев) и деканът на факултета не реагират, макар да са били предупредени за „студента“ Кирев година по-рано.

В Министерството на образованието и науката (сега МОМН) е получен анонимен сигнал за ставащото и студента Кирев, допуснат до защита с пет двойки. Вероятно сигналът е подаден от студенти.

От МОН идват на проверка, идват и от IV Районно полицейско управление за разпити.

Последствия няма.

След време, на заседание на Факултетния съвет деканът заявява, че проверката е приключила с констатация, че „нарушения няма“.

 

Проектите

С твърденията, че е урбанист, преподавател в престижния УАСГ, приятел на премиера или пратеник на ГЕРБ Александър Кирев си издейства договор след договор.

За пръв път името му се чува покрай скандала за изготвянето на Общ устройствен план на Елин Пелин. През 2007 г., когато Кирев дори няма диплома за висше образование, той подписва договор от името на фирма „Геоарх“ ЕООД (собственост на съпругата му Даниела Стефанова Запрянова, архитект) с тогавашния кмет на Елин Пелин Емил Бозев. Договорът е „спечелен“ без конкурс (в разрез със Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране) - „Геоарх“, които нямат лиценз да извършват тази дейност, обещават да изготвят плана безвъзмездно.

По това време Александър се представя с презимето си Симеонов, а не с фамилията си Кирев.Той подписва договора, без да има пълномощно, не работи и във фирмата.

В крайна сметка Общият устройствен план на Елин Пелин е отхвърлен. Кирев обаче продължава да прилага подобни методи – изработване на ОУП без заплащане, рекетиране на собственици на земи, и в други общини.

Община Бургас му възлага 6 плана, които не са завършени.

Опитва същата схема и с Долна баня.

Там се опитва да „пробие“ с друга фирма на жена си, в която става съдружник с 50% участие през 2010 г. Името на фирмата на Запрянова и Кирев е „Национална агенция за териториално устройство“ ООД, основана през 2007 г. То притеснително много напомня името на дружество с принципал Министерството на регионалното развитие и благоустройството със същия предмет на дейност: Национален център за териториално развитие.

Факт е, че често при търговете имената се бъркат и поръчките печелят Кирев и Запрянова.

Двете дружества се сблъскват именно при изготвянето на ОУП на Долна баня през 2011 г. Такъв е изготвен от центъра към МРРБ, но негативно становище от „преподаватели в УАСГ“, внесено при Росен Плевнелиев – тогава министър на регионалното развитие и благоустройството, осуетява заплащането и изпълнението на плана. Общината се отказва, центърът към МРРБ губи 54 000 лева, незаплатени от Долна баня, а Кирев обещава нов ОУП срещу 7000 лева. Впоследствие се оказва, че „становището“ на преподавателите е писано от съдружника на Кирев и ръководител на дипломната му работа в УАСГ доц. Минчо Ненчев.

Кирев опитва да приложи същата схема и във Велинград. Там ОУП също е изпълнен от центъра към МРРБ. Кирев се опитва да изхвърли НЦТР на МРРБ, явно без да знае, че изготвянето на този план вече е било заплатено от общината.

Европейските пари

Всъщност най-сладките поръчки с много сериозно финансиране и възможност за влияние са тези за изготвяне на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР).

Изработването им се финансира по Оперативна програма „Регионално развитие“.

ИПГВР ще има за 36 български града, включително 28-те областни.

За един план се дават приблизително 500 000 лева (за по-малките градове) до 1 млн. лева (за градовете София, Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен). Безвъзмездната финансова помощ от Европа е 95%, а съфинансирането - 5%.

Тези планове определят развитието на градовете от 2014 г. до 2020 г. Авторите им имат последната дума и за още нещо. Всеки такъв план определя три вида зони на въздействие в града: за икономическо развитие, за социално развитие и зона за публични функции с високо обществено значение.

С други думи от тези планове ще зависи как ще се развива всичко важно за града: бизнес, транспорт, жилищни части, инфраструктура.

Участието на Александър Симеонов Кирев в търговете за Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие е скрито зад участниците ДЗЗД „Консорциум Урбанико“ и ДЗЗД консорциум „Таун план“.

В първия консорциум е включена фирмата „Геоарх“ - 100% собственост на жена му арх. Запрянова. Тя печели например плановете за красивия град Велико Търново. Консорциум „Урбанико“ печели и Смолян. Кирев печели и плана за Велинград.

Зад втория консорциум - „Таун план“, стоят фирмите „Национална агенция за териториално устройство“ на арх. Запрянова и Александър Симеонов Кирев и „Геоарх“ на Запрянова. „Таун план“ печели например Плевен.

Кирев стои зад спечелилите търговете за изготвянето поне на 5 от плановете.

Дори Националният център за териториално развитие към МРРБ няма толкова.

Вярно е, че комисиите в общините решават изхода от търговете и все пак е съмнително как Кирев и съдружниците му се вписват в изключително тежките изисквания по тези търгове. Необяснимо за стандартната логика е как хора с толкова малко опит (2-3 години стаж) печелят стратегически поръчки за планове, каквито никога досега не са разработвани.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!