Законът за Министерството на вътрешните работи мина на първо четене днес. В края на миналата година текстовете предизвикаха остра обществена реакция заради съмнения, че новият регламент засилва прекомерно полицейските правомощия и на практика цели да пази страната от протести.

Вносител на текстовете е Министерски съвет. В мотивите към тях е посочено, че законопроектът цели да се разграничат и регламентират правомощията и отговорностите на политическото и професионално ръководство в МВР. Според кабинета това ще допринесе за по-добро управление на ведомството.

Дейностите в МВР се разделят на основни и спомагателни. Основните са: превенция и противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, граничен контрол, регулиране на миграционните процеси, пожарна безопасност, защита при бедствия, разследваща дейност и пр. Според вносителите спомагателни са онези дейности, подпомагащи основните задължения на МВР.

Важна промяна, залегнала в текстовете, е, че главният секретар на МВР да се назначава от кабинета по предложение от вътрешния министър. Досега главният секретар на МВР се назначаваше от президента.

Изменение, за което служителите в МВР настояваха, е, че новите текстове увеличават извънредния труд, който се заплаща от държавата. Досега служителите на МВР получаваха допълнителни пари за до 50 часа извънреден труд месечно, а новите текстове предвиждат до 70 часа месечно.

Полицейски правомощия

Законопроектът за МВР бе внесен в края на миналата година и предизвика широка обществена реакция заради съмненията, че новите текстове увеличават полицейските правомощия за реакция при протести.

Най-спорните текстове са чл. 63, според който вътрешният министър има право на въвежда извънредни мерки при заплаха за сигурността или вътрешния ред. Тези временни ограничения могат да се прилагат „за предотвратяване на престъпления и нарушения на обществения ред на определени обществени места“ и „при безредици или непосредствена опасност от възникването им“. Опасенията тук са, че преценката на МВР може да бъде твърде субективна и извънредни мерки да се прилагат дори срещу малцина протестиращи.

Вторият спорен текст е чл. 87, който се отнася до употребата на физическа сила и използване на помощни средства. Той регламентира, че полицията може в краен случай да употребява сила, когато има групово нарушаване на обществения ред.

Законопроектът стана повод за студентски протести и обществени дискусии. Вътрешният министър Цветлин Йовчев обаче бе категоричен, че новият текст не изменя по никакъв начин правомощията на полицията, разписани в настоящия Закон за МВР.

Още по темата

09/12/2013

Общество

Йовчев: Полицейските правомощия в Закона за МВР не са променяни

05/12/2013

Протести

Ранобудните излизат на протест срещу новия закон за МВР

22/11/2013

Политика

Йонко Грозев за новия МВР закон: Правителството е готово на крайни мерки да остане на власт

21/11/2013

Протести

Правителствен закон защитава държавата от протести