На 20 април 1876 г. избухва Априлското въстание, което изправя българския въпрос на световната политическа сцена.

По нов стил датата се отбелязва на 1 май, когато с чествания ще бъде отпразнувана 138-годишнината от началото на въстанието.

Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки неуспеха си, то представлява своеобразен пик на българското националноосвободително движение.

Според исторически сведения жертвите на турската армия по време на въстанието са около 70 000 души. Още преди края на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души.

Макар и незавършил с военен успех, Априлското въстание постига друга своя основна цел - народният бунт срещу репресиите и лишението от свобода намират силен и небивал отзвук в Западна Европа и Русия.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. На нея идва и първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост.

Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България през 1878 г.