Моделът на сегашното управление не е сложен: след местните избори Борисов ще предприеме мерки за изхвърляне на РБ, ПФ и АБВ от властта (които той презира някак хиперреалистично и „хитряшки”, защото в едноизмерния му свят всички те са вид дребни хищници); най-вече чрез замяна на министри. Подозрението е, че ще започне да управлява вече [почти] „предкулисно” с ДПС – под някакъв предлог в стил „в името на обединението”, „спасението на нацията в условията на продължаваща криза” или някаква подобна, абоминантна PR-формулировка. Т.е., както шеговито казва един познат-франкофон, ДПС са „сутиенът” на Борисов (и на неговите очевидни “moobs”). Сам премиерът знае, че прегръдката с ДПС ще му сервира не само турците, но и циганите; и за разлика от онзи случай в “Snatch”, когато катунът внезапно изчезна в напечената ситуация, тук катунът няма как да изчезне. Не забравяйте: колкото и да сте инвестирали в себе си и както и да гласувате, политическата олигархия изчислява чудесно, че всеки ваш глас се „негира” от съответната циганска бюлетина. Неслучайно ПФ, например, които получиха само препечените крайни корички от баницата, са нервни: те провиждат, че и без това мъничкият им рекет-ресурс си отива.
***
Българският политически живот има спешна нужда от така модерния „decluttering”.
***
Ето забележителна идея относно широко дискутирания паметник на Самуил: вместо да отрупваме центъра с нови и нови царе, да изпозваме факта, че фигурата на скулптора Хайтов е генерично-занаятчийски безлична; и всеки месец паметникът – така, както си е с меча и католическия кръст на жезъла - да е на различен български цар от след покръстването. Примерно януари – Калоян, февруари - Иван Асен Две (както би казал мировянският гений), март – Георги Едно Тертер и т.н. Това би задоволило както газирания патриотарски нагон, така и малцината любители на самоиронични и леко „инсталационни” жестове. И би било красив, интелигентен финал на цялата тази достойна за съжаление presque-vu каша.
***
И какво всъщност става, докато дрънкаме за паметника: Доган и Борисов в момента са си поделили всичко – досущ като в “Goodfellas” на Скорсезе. Едните не пипат в сферата на другите – например ДПС са оставили Московски да се вихри в транспорта, докато ГЕРБ не се интересува от „дървената мафия”. Quid pro quo, в най-отвратителния му вид.
***
Блестящ пример за разпределените сфери на влияние: въпреки че мораториумът върху незаконната сеч и износа на дървесина беше продължен, „дървената мафия” (традиционно ДПС) отдавна и злорадо бави закона, т.е. никой в парламента не понечва да реши проблема (тихият отказ от действия на мнозинството). Така например Емо Фаса, който начерта нова карта на България (къде и как да се сече, подкрепен от своите ДПС-приятели Ментата и Камен), все още „разпределя”. В същото време всички шефове на горски стопанства открай време си купуват постовете – досущ както си плащаш със стотици хиляди евро, за да станеш депутат. Това е същият герберски модел, in précis, който ви „продаде” тракийската изложба в Лувъра като българска, без оглед на френските критични отзиви.
***
Целият ГЕРБ – с всичките им там идиосинкразии, които ги правят уникални (или уникално прости, с извинение) - тръпнат хормонално каква ще е сделката на лидера с Шиши относно присъдата за Цветанов (която пак се отложи). Quid pro quo пак? Борисов копнее да се еманципира от Цветанов, и въпросът е по кой точно faux-сталинистки начин ще го направи – като с Киров или като с Берия. Защото това ще определи посоката на парите там поне за 5-6 години напред.
***
Имало нов, утешен Борисов? Не. Много е просто: „предният” Борисов беше “my way or the highway”, а тъй нареченият нов – “my way AND the highway”. И вие продължавате да избирате същия, овладял всички политически soporific-изявления, с които ви приспива, докато е засмукал цялата държава като онзи смок от Ботевата „Елегия”.
***
Паметникът на Самуил: това е кошмарен, а не забавен кич, компендиум на всичките ни национални коплекси. Той ще святка с очи срещу ослепените свои воини на Далчев отсреща (великолепно абстрактни и метафорични) - но уви, няма да умре от ужаса на поражението, както истинският Самуил. Изводът: не можем да се преборим с лошия, предмодерен държавен вкус. Както казва кралица Виктория, we are not amused. Но пък „поданиците” ще го приемат като културна случайност, нещо като serendipity. Каква хубава дума.
***
И последно за Самуил: можеше поне да репликират паметника на проф. Борис Гондов от Самуиловата крепост край с. Ключ – щеше да си кореспондира стилово с брилянтната условност и сугестивен трагизъм на „Войниците на Самуила” на проф. Далчев отсреща. Далчев, само да ви открехна, е завършил Римската академия за изящни изкуства в един клас със самия Джакомети. И сега, след Далчев, никой не провижда до постмодерната абстракция (както например онзи паметник с обувките на загиналите от нацистка ръка евреи в Будапеща). Ако цитираме един стар филм на Кроненбърг спрямо нашето оргиастично-националистично: Be afraid. Be very afraid.
***
Изкуството не е „какво”, а „как”.
***
Те не са като L’Homme Qui Marche I на Джакомети: те са дебели и не ходят пеша. Те са силно комплексирани и – ако се наложи - животински жестоки като Фатимидите; и не подозират за историята на скулптурата от Агесандър от Родос до Майк Лийвит. Ще продължат с предмодерните действия - свиквайте.
***
Казусът Vivacom е чудесно илюстративен за политическата ситуация в момента. Не прозирам все още до детайлите, но мирише на поредното съглашение между ГЕРБ и ДПС; целта – с блокирането на акциите – е да прецакат облигационерите там, но и най-вече да не се продаде на външен инвеститор. В момента битува столичен слух, че хората от мениджмънта на тази най-чудесна КТБ-хапка били привикани в тъмна сграда от още по-тъмен бивш кандидат за шеф на ДАНС, където някакви бели бродници им предложили дихотомията на Стоичков – ако играиш с нас, пичелиш, ако не – животът и без това е труден, защо да е още по-труден. С основна цел чуждите банки-кредитори на компанията да пият по нещо студено, а тя да бъде източена – и накрая да струва, примерно, една десета.
***
A също и че неназован, неприлично дебел човек в разцвета на силите си, е впил смукалото си във Vivacom, досущ като онази от „Библиотечна полиция” на Стивън Кинг. В съглашение с друг неприлично дебел човек, който знае това-онова за Олд Шетърхенд и пожарната безопасност.
***
In other news, water is wet.
***
Новата корупция се адаптира: вземете за пример агенцията, която се грижи за лозята (ИАЛВ), и нейния вечен директор. Тя пуска конкурс на сайта си – за участие в субсидиите, но конкурсът стои там нещо като половин час, и след това изчезва. Т.е. само онези, които знаят кога, пускат оферти и т.н. Забележете: в този половин час (тип „който закусвал, закусвал, сори”) се раздават примерно 30 млн. лева.
***
Новата корупция ІІ: тя вече е в подреждането на фирми според конкурса. Т.е., понеже парите са ограничени (особено след европейските шамари и cutouts), се прави следното: в челото се подреждат „наши” фирми, например 10. Но, за да изглежда всичко като истинско състезание, участват 50. И голям процент от участващите „за спорта” са всъщност фирми на предопределените да спечелят.
***
Реформаторският блок: пак не е сложно. Когато копнееш за нещо, ти го въздигаш излишно, сублимираш го, гледаш от ръба на пропастта, но – уви - и пропастта започва да се взира в теб. За разлика от любимия Ницше, средновековният Амброзий (да не се бърка с ранния светия) сякаш го е казал най-добре: reduxit me ex errore in viam. В напълно свободен превод: РБ, поне като манифест, уж трябваше да възкреси дясното, за да ни редуксне от грешния в правия път. И тук смятам оглушително да замълча.
***
Спешно трябва нова десница, различна от Реформаторския блок. Но твърдо консервативна и по американски „републиканска”, защото либералният модел у нас няма никаква основа. Новата десница трябва да се държи като един вид турски сериал – държавните устои, семейните ценности, „етажирането” (богатите с отговорност да създават работни места), уважителното отношение, частната инициатива - и провиждането, което изключва временни държавно-социални решения. Лявото иска сега и веднага да вземе още 200-300 държавни лева; истинското дясно напомня, че те трябва да се изработят. Това е единственият практически начин по посоката на поне средно благоденствие. Останалото е дрън-дрън, сто пъти вече стана дума: въдица, а не готова риба.
***
Съдебната система, тази смъртоносна рана: „Нюзуийк” твърди, че антикорупционната вълна в Румъния блокира икономиката – т.е. едва ли не никой там вече не смеел да пипне европроект, за да не го обвинят в нещо като чаушескова безстопанственост. В този смисъл, нашето правителство явно постъпва мъдро и държавнически – не се бори действително с корупцията, за да не преебе икономиката.
***
Защо, впрочем, изобщо трябва да се говори за борба с корупцията и да се създават нови структури? За да изглежда пред Европа, че всичко е ОК. Т.е. наште еволюират като велосирапторите на покойния Майкъл Крайтън – оставени сами на себе си, те развиват нещо като корупционен интелект спрямо европейските правила. (Прибавете тук и глуповато-наглите коментари на Борисов за Румъния.)
***
Ето ви още една лежерна теория: въпреки изборната загуба на Ердоган, той ни „държи” чрез емигрантския поток. И ако не искаме бежанците да ни превземат, сделката е ДПС да се върне реално във властта. ДПС, с извинение, е AC/DC - т.е. хитро обслужва и западното, и евразийското. Докато за момента позира с „американски” уклон.
***
Хайде пак пример за влиянието на ДПС: водните цикли на Пеевски/Доган. Там парите за корупционните строежи бяха спрени (както впрочем и куп други проекти, суспендирани от Европа с „корекции”) – и за довършването ще платите вие, т.е. с пари от бюджета, т.е. с пари от новия заем. Сега става ли ясно защо „сутиенът” ДПС подкрепи заема? И защо скоро ще управлява с Борисов?
***
Ето и още нещо: ББР, свързана с Пеевски (ерго, Доган), е връчила на 20-ина фирми 80% от своя ресурс. И, не щеш ли, Борисов не пипа там – досущ както ДПС не пипат в сферата на ГЕРБ. То е като прокуратурата – която е ту гранатомет, ту пистолет с капси, според заданието; но все в кръга на ДПС. ДПС пък са нещо като споменатите бели бродници - колкото и да убиеш (целулоидно) от тях, те никога не свършват, идват нови и нови заразени. Welcome to the machine.
***
Да се върнем за миг към „домусщината” на президента на „Лудогорец” и отношението към онзи репортер на bTV: този случай, макар наглед дребен и вече забравен, поражда социоантропологични последици. Той налага да поразсъждаваме върху днешното наше обществено етажиране. Вие дори не разбирате на колко нива е недопустима домусчиевата етология и изказ. В Англия, заради „олигофрена”, на подобен тип щяха да му забранят поне за 6 месеца да не приближава нито една футболна трибуна, включително „Моци”.
***
Но от тази разградска антиприказка има и поука: никога не се появявай пред камера с изкуствено повишени допаминови нива.
***
Да попреправим Маркс: комическите натрупвания у нас не водят до качествени изменения.
***
И като почнахме: нека специално за Домусчиев да преправим и онази римска сентенция за любовта и кашлицата, които винаги излизали наяве: amor vulgaritasque non celantur. Любовта и простотията не могат да се скрият. Колкото и да се извинява, вътре в Домусчиев и подобните му се крие обикновен простак. И това е тъжно, защото става въпрос за крупни работодатели.
***
Ето и нещо от добрия д-р Юнг, което обяснява въпросния Кирчо (оставям ви го на английски): we’ve got a cognitive bias that leads us to be more apt to believe the praise we receive and explain away criticism.
***
Говорим за същия симпатяга, който стяга нещо като новобогаташка фронда спрямо своя държавен отец, заради цената на тока и личната си амбиция – и заговори за първия в историята на света протест на патрициите срещу плебеите. (А Борисов, с неговото живковско хитруване, внезапно се присъедини, сякаш бизнес-протестът не е срещу него.) Но за Кирчо: представете си, че „Астън Вила” решават да реновират техния сектор “Holte End” на „Вила Парк” в Бирмингам; и как Камерън или принц Уилям, иначе бесни фенове на отбора, заедно с група тори-министри, долитат на перката на държавен хеликоптер от Лондон, за да го „открият”, и в редичка да му прережат лентата (докато инвеститорът Ранди Лърнър се чуди как да се откаже от отбора). Представихте ли си? Добре. Няма как да стане. Не само по културни причини (свързани с непонятното за нас разделение между държава, трите власти и бизнеса), но и по финансови – короната/правителството не финансира частни
предприятия. Или, ако го прави, ние никога не разбираме за това.
***
Търся паралели: единственият подобен и неприятен upstart като нашия Домусчиев (парвеню, Neureiche, выскочка etc.) в английското първенство е собственикът на „Нюкасъл” Майк Ашли – но той е и одиозен предимно подсъзнателно, защото е отвратително дебел, тип „мини на свини”. Разликата е, че Ашли е напълно официален и ликвиден милиардер от световна търговия със спортни стоки, докато нашият провинциален красавец Кирчо е станал източен „новоолигарх” на кредит, до голяма степен с помощта на поне три правителства.
***
Както казвали в Римската империя, fama est, т.е. слуховете твърдят: бизнес-моделът „Домусчиев” дължи милиони на цели 19 банки, у нас и в чужбина; че „бръмчи” на лихвен процент, т.е. заема бързи пари срещу по-голяма лихва, за да покрие закратко старите си задължения, които са с по-ниска; и че развръзката в този лихвено-балонен сериал наближава през 2016, когато ще дойде време за основните му падежи.
***
Разбира се, горното абсолютно и двеста процента не е вярно, както биха потвърдили и официалните му представители; не бива да се вярва на потока „подземна” информация, която в родната иначе клаустрофобна общност необяснимо претендира за истинност. Аз специално съм бетонно убеден, че Домусчиев е голям български – и най-вече родолюбив – инвеститор, чист като пеленаче, който в никакъв случай не е част от новия бойковски модел „Киро и КОЙ”, при който държавата в лицето на Борисов никак не му подава поръчки срещу насрещна обич. (И онова за 45-те процента от почистването на София също не е вярно.)
***
Wise men say (ако цитираме Елвис, с когото ще се занимаем в следващите Res, защото тази година щеше да навърши 80): историята на Домусчиев е пълна със зловредни слухове и невярна информация. Например, че преди да изгрее като „Киро Гела”, както с обич го наричат феновете на „Левски” и ЦСКА, дълго време се е налагало да се примирява с прякора „Киро Джапанката”, свързан с неговия необясним, но все така квантов бизнес-скок чрез търговия в „Илиянци”, под фламинговото крило на Муравей Радев. И онова за завода за ваксини в Пещера е просто слух, както и как се забогатява от лекарства, освен ако не става дума за „лекарства”. Да не говорим за личната му и някак глуповата теза, че икономическият растеж би могъл да е непрестанен.
***
Но назад към сериозния проблем: бойковата държава, която смята, че първо магистрали, а след това производство: това е нещо като отказ от икономика.
***
И още по-дълбоко: откраднатото и изнесено в Близкия Изток. Ето че скорошната смешновата визита в Катар може да е и полезна: изнесените там родни капитали може да се върнат като „котарашки обратни инвестиции”.
***
Всеки път, когато зърна Домусчиев, се сещам за онова на Рождественски, макар и написано по далеч по-трагичен повод - какую ценой завоевано счастье, пожалуйста, помните?
***
ГЕРБ + ДПС потриват ръце, че голяма част от европарите за новия програмен период ще минат през общините. И това е всичко, което трябва да знаете за предстоящите местни избори. Прибавете циганското купуване, което напълно обезсилва „градските” гласове. Както крещи Хетфийлд в най-зловещата си песен, face the thing that should not be.
***
А ние? Ние с вас сме като във филма „Осъдени души”. Eдинственият наш с наистина красиви хора, и те дори не са българи. Но нищо – както казва young-adult писателят и световен тийн-идол Джон Грийн, “KCADFTBA”; Keep Calm And Don’t Forget To Be Awesome.
Отзиви на [email protected]
