Като преродения Ефиалт от Трахина (човекът, предал цар Леонид на персите при Термопилите), Ципрас излъга и предаде собствения си народ. Макар че тези 61%, казали OXI миналата седмица, все още не са го разбрали. Загубите и пропуснатите ползи от това OXI ще се оценяват на милиарди евро само тази година, но икономическите последици ще са вероятно доста по-тежки и по продължителни. Гърция, която миналата година най-после излезе от 5-годишна рецесия, при която икономиката ù спадна с 25%, отново влиза в криза.

Старата мъдрост твърди, че умните хора се учат от чуждите грешки, та затова не е лошо да видим какво можем да научим българите от горчивия гръцки опит.

Урок 1: Няма безплатен обяд

След хиперинфлацията през 1996-97 повечето българи научихме добре урока си, че няма безплатен обяд. Но понеже времето минава и спомените избледняват, никога не пречи да си го припомним отново. Защото историческият преглед показва, че гърците от около два века продължават упорито да вярват в безплатния обяд. След обявяването на независимостта си Гърция прекарва почти половината време в някакъв вид фалит или просрочие. Фалитите са като лавина – 1826, 1843, 1860, 1894, 1932, 2012 и последният - от 2015. Само за сравнение, Великобритания не е фалирала от 1066 година.

Въпреки относително добрата модернизация на гръцката икономика след Втората световна война проблемите започват отново през 70-те години. Два кабинета на представящата се за дясна партия "Нова демокрация" започват да правят системни бюджетни дефицити. След това идва първата победа на социалисти в историята на Гърция през 1981 и Папандреу ускорява трупането на дълг. През 90-те темпът намалява, но планината продължава да расте. В началото на 21-ви век Гърция влиза в Еврозоната и това води до безпрецедентно за нея намаляване на лихвите по държавния дълг. Вместо гръцките политици да използват тази възможност за изчистване на стария дълг и фискална консолидация, те започват да си купуват избори след избори с нов и нов дълг. Обещават се безумни пенсии, плащат се високи държавни заплати и най-различни парични добавки (например за ползване на факс, за идване навреме на работа), бюрокрацията се раздува умопомрачително. Само че в един момент става невъзможно с все повече дълг да се финансира това – този момент настъпи и никакви референдуми не могат да го променят.

Урок 2: Европа дава възможности, но крие и рискове

Днешните гръцки проблеми са до известна степен резултат от сериозна злоупотреба с възможностите, които Европейският съюз и Еврозоната предлагат. Въпреки че европейските фондове са значителен (макар и не огромен) финансов приток за малките страни-членки (като България и Гърция), те си остават вид на държавно преразпределение. Парите лесно падат плячка на бюрокрация и политическа манипулация, като в крайна сметка е вероятно да стимулират развитие на непродуктивни икономически и държавни дейности. Притокът на европари стимулира гръцката администрация да се раздуе, строителният бизнес да се фокусира прекомерно върху държавни поръчки, а те, от своя страна, да са твърде често безсмислени. Гръцките политици много преди българските разбраха, че е голяма „далавера“ да се екипират обезлюдени села и малки градчета с пречиствателна станции с капацитет да обслужват пет пъти по голям град. Или да се направи шосе с четири платна между малки села в Северна Гърция.

Далеч по-големият проблем се създаде при влизането на Гърция в Еврозоната. То позволи на гръцката държава да взима нов дълг при лихви, сравними с тези на Германия (примерно). Но вече позабравили последния си фалит, гърците решиха, че ще използват тези ниски лихви, за да си надуят още пенсии, заплати и безсмислени държавни строежи, вместо да рефинансират понабъбналия си дълг евтино и да балансират лесно бюджета. С право икономическите школи, произлезли от класическия либерализъм, са доста скептични към политиките на централните банки и това изкуствено понижаване на лихвите. Много малко избиратели и политици могат да устоят на изкушението да си купят временен комфорт с планина от нов „евтин“ дълг.

Урок 3: Политиците не са добри стопани

Сериозна част от държавния дълг и икономическата неефективност в Гърция произлизат от хрантутенето на бюрокрация, държавни и общински компании на гърба на гръцкия и европейския данъкоплатец. Например в държавната OTE са се раздавали по 690 евро месечно на 420 души като „добавка за подгряване на автомобил“. В държавната железница пък 1987 души са получавали по 420 евро месечно добавка, за да си мият ръцете. Почти 7000 души са получавали по 290 евро на калпак, защото местят папки, а други 1790 са взимали 310 евро бонус като награда, че идват навреме на работа. Средната работна заплата в гръцките държавни железници е около 130 000 лева или много повече от средната работна заплата в германските железници. Държавната бюрократична машина, армията и държавните фирми в Гърция издържат около 1/3 от всички заети.

Но разсипията на пари не е единственият проблем. Огромна част от гръцките активи са „затворени“ в държавни и общински фирми, стопанисвани от политиците с чисто политически цели. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) през 2003 година гръцките държавни фирми имат активи на по-голяма стойност, отколкото шведските, холандските и турските взети заедно. А приходите на гръцките държавни фирми се равняват на 15% от БВП или повече от тези на Белгия, Дания и Великобритания взети заедно. Само че повечето от тези държавни фирми са на перманентна загуба. Например за последните 10 години преди фалита си държавната авиокомпания Олимпик е натрупала 11 милиарда евро загуби.

Работещи предимно на загуба, тези държавни компании съществуват само с политически цели и на гърба на данъкоплатците. Други пък, които се водят на печалба, са тежко субсидирани с държавни пари, за да излязат на изкуствена печалба. Добър пример за такава политическа шашмалогия е водоснабдяването в Гърция – цената на водата е ниска в сравнение с други страни в Западна Европа, но държавните водоснабдители получават значителна държавна субсидия, финансирана с... държавен дълг. Който, разбира се, се плаща и от тези, които викаха OXI на референдума преди две седмици.

Причината за тази неефективност е проста – когато една компания се управлява от политици, те получават естествен стимул да я управляват за своя политическа печалба, но за сметка на данъкоплатеца. Дори при компаниите с монополно положение акционерите на частните компании упражняват по-ефективен контрол и се съобразяват с общественото мнение, тъй като може да бъдат изгонени, докато държавните монополи са безконтролни (няма как един държавен чиновник да контролира друг), безотчетни и в пълна безопасност – как държавната власт ще изгони държавно дружество от държавата?

Урок 4: Виновникът за повечето беди се вижда най-ясно в огледалото

Екстернализирането на вината е добре познат механизъм в психологията подсъзнателен защитен механизъм. Той се вижда ясно в южната ни съседка - гърците днес обвиняват за бедите си кого ли не – Шойбле, Меркел, Дания, Финландия, Турция, България (защото сме имали ниски данъци и гръцки фирми се местели у нас), САЩ, МВФ и т.н. Дори в парламента в Атина не е изключение да се чуят абсурди като този, че германските политици са откраднали парите за гръцките пенсии!

Суровата истина е, че повечето гърци са се чувствали комфортно с бандитлъците и лъжите на своите политици и са гласували демократично те да продължат. Толкова комфортно, че 40-50 години по-късно, те вече бъркат лъжа и истина. Пенсиите по 1000, 2000 и 3000 евро и ранното пенсиониране за „тежки” професии като готвач, фризьор или журналист, не са като продукт на политическа шашма, а като нещо заслужено и изработено. Като неотменна част от гръцкото човешко и национално достойнство, като неотменно демократично право.

Демокрацията не е черна шапка, от която добрият магьосник може да извади бял заек. Колкото и да не им се иска да го разберат милиони хора по цял свят, демокрацията е просто начин за взимане на политически решения, тя не е механизъм за икономическо развитие. Простичко казано, богатите нации забогатяват от пазарна икономика, не от демокрация. Демокрацията просто увеличава шансовете на повече хора да имат достъп до ползите от пазарната икономика, но нито е нейна съставна част, нито необходимо условие.

А четирите урока може да се обобщят и в само една древнокитайска мъдрост – „внимавайте какво си пожелавате, защото може да се сбъдне“.