Недейте да четете този текст, ако сте решили днес да се прибирате обратно в София.

По-добре скачайте, пийте едно кафе на крак, зареждайте бензин, дизел или газ в колата и тръгвайте още сега, защото иначе току-виж сте се прибрали утре, направо за бачкане.

То па едно бачкане...

Струва ли си заради някакво бачкане и то за два дни само да си чупите колите? Да напъвате на входа на София, където нашата талантлива и прозорлива общинска администрация е решила да ви покаже колко много работи, като започне ремонт на входно-изходните пунктове на града именно ден, преди друга още по-прозорлива такава - държавната - ви пуска да се разходите до КнежЪ, да прекОпате доматето, да се пуснете по стъргалото и да изпиете по кило пърцуца в компанията на клетите роднини, които нямаха вашия късмет да напуснат родното място...

То па един късмет...

Учихте 5 години, после ходихте на някакви специализации, после стаж, после допълнителни квалификации, а днес карате 12 годишна кола, ипотека, гастрит, дископатия и пиете бетаблокери - по половин хапче всяка сутрин, за да се регулира кръвното налягане...

То па едни хапчета у нас...

За какво са ни хапчета, като и с хапчета и без хапчета все някой ден ще се споминем... Само дето ни депресират тия илачи, а на всичкото отгоре в момента имаме истинският шанс уникален реформатор да е начело на медицината и като подобава на един реформатор да цари адска реформа - от бързата помощ в махалите през плащането на осигуровки до пиенето на хапчета рано сутрин.

Вместо хапчета ще се лекуваме с реформи. По две реформи на гладно сутрин, малко, преди да станете, да се протегнете, да пуснете телевизора, да изпсувате, да си сипете кафе и да се замислите какво трябваше да свършите днес...

То па едно замисляне...

Ние, ако мислехме, нямаше да се намираме постоянно в някаква сапунка. Нямаше да четем как ДАНС имали доклад за КТБ, ама Орешарски го бил скрил, ама той па го бил скрил, защото "злите протестъри" клатели държавата, ама "злите протестъри" клатели държавата, щото некой им платил, ама тоя, дето им бил платил после се оказал същия, срещу когото протестирали, ама не знаели, че протестират, па накрая другите дошли на власт, ама те и другите били с тоя, дето плащал и на първите...

Изобщо - сапунка ли бе да го опишеш. Ама не я четете много, да не се окаже, че докато я четете някъде в КнежЪ, рано сутрин преди да поемете към София сте нарушили доброто име на банковото дело у нас. И да нахлуят ония с качулките да ви изземат ключовете от колата, акта за раждане и част от органите ви, за да погасите дълговете си към банковата система у нас...

Те па едни качулки...

Докато търсеха братя Галеви по погрешка арестуваха клетия Краси Аврамов. Докато съпортваха някакво ЧСИ, което си търсеше парите от Тв7, се оказаха главни герои в телевизионното риалити - "Да разглобиш сървър в ефир".

А бе то па и ефира ни един ефир...

Тоя ефир е в състояние да пусне в 5 канала едновременно Азис и Николета Лозанова, но когато едни родители на деца с аутизъм поискат няколко минути ефирно време, за да разкажат за проблемите си, от ефирите да ги попитат - "Убаво, ама некакво скандалче нема ли, некое детенце да са ви пребили, нещо това-онова" (не си измислям, това е истински случай).
От всичкия ефир, който сте гледали в последните 10 години, ако теглите една черта, сте имали следните ползи - гласувахте за царя, за Волен, за доктор Москов, за Сергей Дмитриевич и за Бойко. Няколко пъти за Бойко, щото той не е човек за едно гласуване.

Освен това телевизиите ви научиха и да си купувате дамски превръзки с крилца, да перете без накисване и да тръпнете в напрегнато очакване дали Черната Златка ще налучка коя е столицата на Сърбия. Изобщо - телевизиите ви научиха как да живеете...

То па един живот...

Докато мигнеш - почивните дни приключили.

Докато се изкашляш - годината се търкулнала.

Докато премигнеш - станал си вече на възраст, която не позволява да пиеш в градинките и да пускаш ръце на девойките в тъмното.

Изобщо - докато нещата шеметно уж се случваха, скъпи ми читателю, ти поостаря, пусна шкембе, появиха се болки в кръста, хипертонийка, туй-онуй, а децата ти са на път да се спасят някъде, където администрациите не започват да копат в деня, в който всички са тръгнали на почивка.

Някъде, където здравният министър не е по-голяма звезда от Елтън Джон.

Някъде, където заплатата на специалиста не е като твоята.

Някъде, където черни Златки няма, а и да има, никой няма да ги пусне да демонстрират познания в областта на географията...

Та това е накратко. Зарежи тоя текст, не се занимавай с глупости, а ставай, справяй бурканите и корите с домашни яйца и тръгвай към София, за да прецакаш ония, които ще тръгнат малко по-късно.

И ако по пътя за миг ти стане тъжно, махни с ръка и си пусни новия сингъл на Фики Стораро.

Не съм го слушал, но казват, че имал страшен текст.

То па един текст...

Още по темата

26/04/2015

Нашите автори

Българският Лувър

21/04/2015

Медии

"Как БНТ 2 цензурира? Като дава думата на живо в ефир"

21/04/2015

Общество

Пандора танцува, Калфин отвори кутията й

18/04/2015

Нашите автори

Заведете Калфин на балет