Масовото подценяване на ДПС се превръща в проблем за българската политическа система. Тук не става въпрос за онези, които съзнателно или не, но винаги са обслужвали интересите на архитектите на т.нар. българския етнически модел. По-голямата част от тях знаят много добре как този политически проект гарантира собствените им интереси. Става въпрос за огромното мнозинство от българското общество, което остава под въздействието на тази политическа схема. Изминалите двадесет и четири години от създаването на Движението се оказаха недостатъчни, за да бъде намерено ефективно демократично противодействие спрямо схемата ДПС. През тези години първоначалният проект се разви и укрепна, изгради своя социална база и, преди всичко, собствена корпоративна култура. Днес позитивното преодоляване на схемата, върху която се развива ДПС изглежда все по-трудно.

ДПС функционира много повече като корпорация, отколкото като политическа партия. Корпоративната култура на Движението е достатъчно добре изградена, за да поддържа убедително двойнствения му образ. Формално, Движението е уважавана в Европа либерална формация, последователно отстояваща правата на малцинствените общности в България. АЛДЕ цени високо приноса на ДПС. През 2009 година ДПС успя да пренасочи около 200 000 гласа в подкрепа на другия „либерален” субект в България – НДСВ и по този начин демонстрира готовността си за партньорство с европейски мащаби. Един месец по-късно ДПС „прибра” тези гласове и осигури отпадането на НДСВ от българския парламент, а след това и от политическия живот на страната.

На отминалите европейски избори ДПС регистрира много добър резултат, а независимо от идеологическите си различия, европейските политически семейства продължават да се интересуват преди всичко от това дали котката лови мишки или не. Днес единственият председател на комисия в Европейския парламент е представител на ДПС. Не само европейските либерали са готови да възприемат ДПС според официалното портфолио на корпорацията. Мнозина продължават да смятат, че Движението е партия, която искрено се опитва да защитава правата на различни малцинствени групи. Този тип европейски либерализъм е част от проблема, пред който се изправяме днес.

В разстояние на много години ДПС остана единствената партия, която системно и последователно подготвяше своите млади кадри. Няма съмнение, че тази вътрешна политика даде резултати. В много отношения „младежите” на ДПС изглеждат по-добре подготвени от представителите на останалите младежки политически съюзи. При по-внимателно вглеждане в техния профил не е трудно да се види, че те приличат повече на младите кадри на турския политически елит, но и това, само по себе си, не е толкова тежък проблем.

Проблемът е в това, че оцеляването на ДПС в сегашния му вид, означава, че политиката на интеграция в България търпи поражение. Корпорацията продължава да работи ефективно само доколкото няма съществена промяна в качеството на живота на онези, от чието име Движението се оказа най-дълго участвалата в изпълнителната власт партия, която неизменно е била в законодателната и местната власт. Представлявайки онези, които не са равнопоставени, Движението успя да усъвършенства до край този тип политическо двуличие – да говориш от името на бедните и онеправданите, за да запазиш собственото си богатство, и по възможност да го увеличиш. Този цинизъм винаги е бил съизмерим единствено и само с комунистическата реторика и „революционна практика”.

Но проблемът не е само и единствено в корпоративната стратегия на ДПС. Ако ставаше въпрос само за едни лоши хора, които са намерили призванието на живота си в това да се възползват от неграмотността, страха и бедността на друга група от хора, това би могло да бъде прието за нормално в едно общество, което все още не е навлязло във феодализма. Всъщност, стратегията на ДПС се оказва през всички тези години удобна за толкова много други политически амбиции, че никой искрено и решително не иска да сложи на край на този тип експлоатация. В резултат от всичко това, всеки опит за формулиране на системните проблеми, свързани със съществуването и дейността на ДПС, бива „етнизирано”, превърнато в цел на нова игра на огледала, която почти винаги завършва с минимален, но видим напредък в полза на Движението.

Другото лице на ДПС е много добре познато на всички, които наблюдават развитието на тази схема. То няма нищо общо с либералната политика или политическите декларации на ръководството на Движението. Именно това друго лице винаги е било обърнато към избирателите на ДПС. През всички тези години, предизборните кампании на Движението винаги са били организирани по модел, който няма нищо общо с демокрацията. Дисциплината в редиците на ДПС винаги е имала своята цена, платена най-често с парите на всички ни.

Няма съмнение в това, че схемата ДПС работи ефективно. Резултатите го показват ясно – след всеки мандат в коалиция Движението разширява своята електорална география. Приемайки да не излъчи областни управители в районите, където е спечелило най-много гласове, Движението номинира областни управители в райони, където никога не е имало съществено присъствие. А на следващите избори ДПС вече има свои представители в съответния район.

Така стигнахме до сегашния момент, в който от опозиция, чрез публично обявената си подкрепа за едно или друго решение на управляващото мнозинство, ДПС успява да формира дневен ред. Следвайки своята собствена корпоративна стратегия, Движението ще продължи да противодейства на усилията на мнозинството да ограничи влиянието му, като подкрепя определени, най-често проблематични за единството на управляващите позиции.

Атаката срещу министър Москов изглежда напълно оправдана – една партия, която се определя като либерална, изповядваща евро-атлантическите ценности, изглежда напълно справедливо възмутена от думите на министъра. Чрез реакцията си ДПС отново се противопоставя на Патриотичния фронт, но все по-често – едновременно с атаките срещу Реформаторския блок. Отношението към ГЕРБ остава публично неутрално, докато АБВ просто е посочена като лява политическа формация. Изглежда, че всичко е наред, но всъщност не е така.

Думите на министър Москов са напълно неприемливи в една нормална, демократична страна. Никой не може да си позволи подобно публично говорене. Няма значение, че именно това говорене осигури на министъра очаквано висока обществена подкрепа. Нямат значение и идеите му за реформа. Той прекрачи граници, които старателно биват охранявани. Но онези, които имат моралното право да оценят негативно действията му не са сред лидерите на ДПС.

През тази година приключва Десетилетието на ромското включване. Преди десет години, в навечерието на парламентарните избори, НДСВ разчиташе на тази инициатива, за да си осигури подобаваща ромска подкрепа. След това години наред не бе направено почти нищо, за да бъдат решени проблемите на онази група от роми, която наистина живее на ръба на оцеляването. През повече от осем от тези десет години ДПС управляваше пряко структурата в Министерски съвет, която би трябвало да реализира политиките на интеграция. Значителните финансови средства, които бяха осигурени за Десетилетието потънаха незнайно къде, а ситуацията в ромските гета вече изглежда извън контрол.

При тези условия, и без подкрепата на БСП Движението ще продължи да следва сценария си. Ако изобщо се стигне до вот на недоверие на министъра, това ще предостави още една възможност за ДПС да заяви своята подкрепа за евро-атлантическите ценности. Проблемът обаче е в това, че декларациите от този тип не могат да компенсират реалната политика, водена от Движението през изминалите повече от двадесет години. Схемата ДПС работи, но само доколкото интеграцията на българското общество остава част от политическата криза. Докато партия като ДПС продължава да формира представата за българската партийна система, симпатиите към националпопулизма ще продължат да нарастват. Тъй като те винаги са били двете страни на една и съща монета.