Президентът Плевнелиев поднови инициативата си за провеждане на национален референдум по изборните правила. След речта му пред Народното събрание, стана ясно че подобно предложение може да разчита на широка парламентарна подкрепа. Но, едновременното провеждане на местни избори и национален референдум ще промени съществени елементи в започналата предизборна кампания. Ако референдумът е успешен, това ще доведе до промяна в изборните правила. В известен смисъл, тази промяна може да предизвика най-същественото разместване на партийната политическа система след приемането на Конституцията през 1991 година.

Трите основни теми, по които Президентът предложи да се проведе референдум преди повече от година, са били винаги в центъра на дебатите по изборните правила – мажоритарният елемент в избирателната система, задължителното и електронното гласуване. Те предизвикаха яростната съпротива на БСП в 42-то Народно събрание и бяха последователно бойкотирани, както от ДПС, така и от Атака. Същите партии изразиха отново резервите си към предложението на Плевнелиев, но дори и те разбират, че този път референдумът ще се състои. Изразените за пореден път опасения не се отнасят до основателността на предложението на Президента, а отразяват страх от онова, което биха могли да подкрепят избирателите.

Това е особен вид фобия, която разви българската партийна система през изминалите години. Страхът е от отговора, а не от въпросите, които ще бъдат формулирани. Защото политиците знаят, че мнозинството от българските граждани, (основателно или не) подкрепят въвеждането на задължително гласуване. Настояването за мажоритарен елемент в изборните правила винаги е съпътствало критиките към политическите партии. За страна като България, напусната от около един милион и половина от гражданите си, правото за гласуване по електронен път изглежда повече от необходимо. Партиите, които се противопоставят на референдума предполагат какви биха могли да бъдат отговорите на тези въпроси. И колкото повече се противопоставят, толкова по-вероятно става отговорите и на трите въпроса да са положителни.

Политическата подкрепа за провеждане на национален референдум би трябвало да се изрази в ефективна информационна кампания и полагане на допълнителни усилия за повишаване на избирателната активност. Този референдум трябва да постигне необходимото равнище на представителност. Нормите, заложени в закона са много високи, но промяна им в навечерието на реферндума би било лош политически знак. Ако за втори пореден път не успеем да проведем успешен национален референдум, това може да компрометира възможностите на пряката демокрация в условията на сериозно подкопано доверие в институциите на представителната власт.

По-високата избирателна активност ще промени разположението на политическите сили в редица общини. При изборите за кмет, по-високата активност може да се отрази положително върху резултатите на големите партии, докато при избора на общински съветници, да даде шанс и на по-малки политически формации, дори и такива, които имат само регионално представителство. Подобно развитие би било плах опит за завръщане към нормалността. Смисълът на пропорционалната избирателна система винаги е бил в това да бъде разширено политическото представителство така, че дори и по-малки партии да могат да участват в процеса на взимане на решения. На свой ред, при мажоритарни избори, каквито са изборите за кмет, по-високата активност може да насърчи гласуването за по-големите и утвърдени политически формации.

При подобна хипотеза, общинските съвети ще представляват повече на брой политически формации и биха могли да се окажат изправени пред риска да не успеят да формират мнозинство. Но, дори и този риск е приемлив, ако предстоящите местни избори успеят да пречупят негативната тенденция на непрекъснат спад в избирателната активност.

Дълги години тази тенденция обслужваше интересите на партийното статукво. Партиите бяха заинтересувани да изведат на изборите собствените си избиратели и по възможност да разколебаят онези, които подкрепят други политически формации. Реферндумът може да застави партиите да променят тактиката си. Почти без изключения, предизборните кампании у нас, не включват общи политически призиви за по-висока избирателна активност. Усилията се свеждат до партийна мобилизация с надеждата за ниска избирателна активност.

Избирателите разбират това. Те знаят, че политиците се страхуват от електоралната мобилизация, защото това е форма на преодоляване на партийния контрол върху поведението им. През изминалите години бяхме свидетели, както на избирателна мобилизация на отделни групи от избиратели, така и също толкова избирателно възпиране от участието в избори. Партиите, които експлоатираха до край дисциплината и зависимостта на своите избиратели, днес могат да се окажат големите губещи от един успешен референдум.

За разлика от референдума за ядрената енергетика, при който дори партиите, които завяваха подкрепа не успяваха да обяснят съдържанието на формулирания въпрос, при този втори референдум няма колебание относно темите и техния смисъл. В края на януари 2013 година избирателите, които подкрепяха ядрената енергетика разбираха, че дори и да бъдат покрити законовите норми за избирателна активност, от това няма да произтече незабавен резултат. Сега дори и онези, които са против си дават ясна сметка, че успехът на референдума ще предизвика незабавни промени в Изборния кодекс, които ще влязат в сила още за изборите през 2016 година. И ако мажоритарният елемент няма да има отношение към президентските избори, то евентуалното задължително и електронно гласуване, могат да се окажат решаващи за изборния резултат.

Най-същественият елемент, който може да промени радикално партийната система в България е електронното гласуване. Ако приемем, че извън България са около 20 % от българските граждани, няма нищо по естествено от това, да бъдат положени всички необходими усилия тези хора да имат възможност да участват в българския политически процес. Няма съмнение в това, че през изминалите години не беше направено почти нищо по отношение на разширяването на възможностите за гласуване в чужбина. Дори не беше експериментирана форма на гласуване по пощата или чрез упълномощен представител.

Нямаме предходен опит, на който да можем да се опрем при въвеждането на електронното гласуване, но и няма съмнение в това, че тайната на вота може да бъде защитена и то със същата степен на сигурност, с която е защитено електронното банкиране. А ако дори само една трета от онези български граждани, които са извън България успеят да гласуват, това ще се окаже достатъчно на следващите парламентарни избори, българската партийна система да придобие качествено различен вид.

Предстои поредна пропагандна кампания срещу референдума. В нея, формално ще се апелира за защита на тайната на вота, на пропорционалната система и на правото на свободен избор. Всъщност, партиите които вече заявиха готовността си да участват в нея, ще направят пореден опит да прикрият собствения си страх от избирателите. Но само от участието на избирателите ще зависи дали фобията на политиците ще се задълбочи или ще отмине като обикновен уплах.

Още по темата

19/03/2015

Политика

Борисов: Плевнелиев е прекрасен, подкрепям референдума

19/03/2015

Политика

Миков: Президентът заблуждава за консенсус за референдум

19/03/2015

Политика

Президентът: Ще има референдум за изборните правила