Преговорната криза

Антоний Гълъбов 31 октомври 2014 в 09:11 6721 7

Преговорите за съставяне на правителство навлязоха в криза. Част от причините за това са свързани с избраната от ГЕРБ стратегия. Те започнаха с двустранни преговори и се върнаха обратно към общ формат, без да успеят да постигнат реален напредък в изпълнението на собствената си програма. През изминалите три седмици на разговори, консултации и преговори, ГЕРБ не успяха да внесат съществена промяна в предварително декларираните позиции на останалите политически партии и в известен смисъл се върнаха в началото.

Втората група от проблеми беше предизвикана от самата представа на ГЕРБ за това как могат да реализират управленския си мандат. От самото начало, намерението бе да се състави коалиционен кабинет на „споделената отговорност”. Преговарящите съсредоточиха усилията си към договаряне на условията за съставяне на правителство за сметка на постигането на принципно съгласие около конкретен дневен ред в Народното събрание. Гаранции за устойчивостта на управлението могат да бъдат постигнати само в парламента, а ако това бе направено навреме, проблемът със състава на правителството щеше да се реши по-лесно.

Много време бе пропуснато при форулирането на ясни отношения между ГЕРБ и Реформаторския блок. Подобно принципно споразумение не е постигнато и до момента. Фактът, че две от партиите в РБ са част от семейството на Европейската народна партия, сам по себе си, не е достатъчен. Между СДС и ДСБ продължават да съществуват дистанции, които не могат да бъдат пренебрегвани. Още по-сериозен е проблемът с ДБГ. Почти незабележимите земеделци и нееднозначно приемания профил на Народна партия „Свобода и достойнство”, превръщат РБ в сложен партньор за политически преговори, дори и когато е единен.

Още по-сложен е въпросът с Патриотичния фронт. Принадлежността на ВМРО към демократичното пространство на ОДС през 1997 година, не е достатъчна гаранция за днешния идеологически профил на партията. НФСБ запази отчетливия си национал-популистки характер, а коалицията е подкрепена от четиринадесет националистически формации, част от които нямат и не биха могли да имат нищо общо с европейския дневен ред на България. Откритото противопоставяне между НФСБ и Атака не е гаранция за принципни различия между двете националистически формации, които успяха да влязат в състава на новото Народно събрание.

Категоричната позиция на Джоузеф Дол срещу коалиционно управление с ПФ, вдъхна надежда на коалицията около ББЦ, която реши да злоупотреби с името „Български демократичен център”. От времето, когато ни убеждаваха, че съществува нещо, наречено „либерален център”, лансирайки НДСВ като негов представител, „центърът” продължава да се възприема като „ничия земя”, като някакво пространство, което може да бъде населявано с всякакви форми на социален и национал-популизъм. Коалиция с ББЦ изглежда все така несъстоятелна, безсмислена и несигурна.

В 43-то обикновено Народно събрание, в което за първи път присъстват две националистически формации и една национал-популистка коалиция, доказала че няма граница, която да не може да прекрачи в стремежа си към оцеляване, възможностите за съставяне на коалиционно мнозинство са изключително ограничени. Още по-малко вероятно изглежда постигането на целта на ГЕРБ да изгради стабилно управление, основано на коалиционен кабинет.

Демонстрираната готовност за подкрепа от страна на АБВ зависи от позицията на БСП. Двете леви формации не биха могли да си взаимодействат успешно, но АБВ не може да си позволи да пренебрегне враждебното отношение на БСП, което може да се окаже решаващо по отношение на евентуална промяна в нагласите на избирателите. Дълбоката криза, в която изпадна БСП не може да бъде преодоляна. Най-малкото, изборът на Миков да засили идеологическата реторика на социалистите, не даде очакваните резултати и не успя да спре непреодолимия разпад, последвал продължителния и безсмислен опит всички леви да бъдат задържани на едно място. Трансформацията в БСП е част от причините за дълбоката политическа криза, в която навлезе партийната система.

На фона на почти всички останали политически партии, ДПС изглежда добре подготвено и стабилно позиционирано. Стратегията на Движението даде резултат. Без да участва във властта, то ще успее да охранява своите интереси и в същото време – да запази ключовата си роля при формирането на дневния ред на управлението. Насърчаването на противопоставянето срещу Движението винаги му е предоставяло допълнителната енергия и видимост. След месеци на гръмки декларации за изваждането му от властта, ДПС доказа, че не се нуждае от пряко участие в изпълнителната власт, за да запази и разшири позициите си. Още с първите си законопроекти, Движението показа, че е готово да се възползва от всяка възможност, която ще му предоставят останалите политически формации.

Преговорите навлязоха в криза не само поради фрагментарния характер на Народното събрание и липсата на ясно очертано мнозинство. Три седмици след официалното начало на преговорния процес, трябва да признаем, че няма мнозинство, което да подкрепя приоритетите, лансирани от ГЕРБ и приети по принцип от РБ. Това е истинският проблем. Нито в българското общество, нито сред представителите на онези, които участваха в изборите на 5 октомври, няма съгласие около приоритети, основани на задълбочаване и разширяване на обхвата на евро-атлантическата интеграция на България.

Няма съмнение, че ако някой иска да реализира последователна национална политика, както националистите, така и ДПС трябва да останат в опозиция. Единственият възможен път е да бъде прекратена играта на взаимно насърчаване между тези два привидни полюса. Едва ли някой се съмнява, че те взаимно са си необходими. Но, подобно решение изисква достатъчно отчетлива демократична подкрепа, която да позволи реализирането на устойчива политика за определяне на националните приоритети и последователното им отстояване чрез задълбочаване на евро-атлантическата интеграция на България. А именно подобно мнозинство изглежда още по-трудно постижимо.

Зад преговорната криза се крие страх. Страх от избори, но и страх от властта. Избирателите за първи път успяха да внушат на политиците страх от управлението, което предстои. Именно в такива моменти е време за политическо лидерство. Политиката е все така изкуство на възможното, но неговите граници могат да се разширяват чрез поемането на риск. Именно при сегашната конфигурация на парламента, ГЕРБ може да реализира еднопартийно управление в малцинство. Партията на Борисов може да поеме риска и да направи крачка напред, докато всички останали се борят със собствените си страхове. Изглежда, че именно такива са и нагласите сред мнозинството от политическите функционери на ГЕРБ.

Също толкова възможна, макар и доста екзотична, изглежда формулата, до която се достигна в края на третата седмица – коалиционно правителство на малцинството, формирано от ГЕРБ и РБ с обещана политическа подкрепа от страна на ПФ, а може би и на АБВ. Формулата 2х2, оставя широко пространство за маневриране на трети в лицето на ДПС. Няма кой да се противопостави решително на подобно правителство при сегашния състав на Народното събрание. Въпреки че след деня на откриването, още в първите работни дни на парламента, стана ясно че демонстративното благоприличие много скоро ще отстъпи място на остра конфронтация, (генерирана преди всичко от страна на БСП и Атака) всички се надяват, че ГЕРБ ще поеме отговорността да реализира първия проучвателен мандат.

Изходът от преговорната криза трябва да се търси в Народното събрание. Ако преговорите продължат в партиен формат, а не спрямо определени приоритети на управленска програма, няма да се достигне до реален „пробив”. Трябва да бъде договорен дневен ред, около който да бъде формирана и приета програмата на следващото правителство. Ако то е програмно, с мандата на ГЕРБ, с или без РБ, но черпещо легитимността си от съгласие около програмни приоритети, шансовете му изглеждат много по-добри.

Няма съмнение, че едно програмно правителство няма да управлява само с програмата на ГЕРБ. Неговият хоризонт ще се определя от мащаба на постигнатото съгласие, но политиката все така е изкуство на възможното. Ако ГЕРБ поеме този риск, всичко ще зависи от способността за аргументиране и реализиране на конкретни политики, независимо от ситуативната и на пръв поглед несигурна парламентарна подкрепа.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови

Още от Нашите автори

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!