Николай Фенерски,

Severozapad.org

 Николай Фенерски е автор на идеята и каузата Резерват Северозапад, която първоначално тръгва като носталгичен сайт-речник на северозападните думи, изрази и дълбокомъдри сентенции през 2002 г. Постепенно около идеята се събират хора, милеещи за Северозапада, сайтът се разраства, създава се форум и сдружение със същото име. През 2012 г. се появява документалният филм “Резерват Северозапад” с автор, продуцент и сценарист Николай Фенерски, режисьор по монтажа Пламен Николов и оператор Георги Маринов.

Фенерски е инициатор и редактор и на алманаха за култура на областите Видин, Монтана и Враца “Резерват Северозапад”. Той публикува проза и публицистика от края на деветдесетте години. През 2009 г. излиза първата му книга сборник с разкази “Апокалипсисът е дело лично”, а в края на 20120-а - и втората, роман в разкази със заглавие “Не казвай на майка си”. И в двете книги има текстове, свързани по някакъв начин с мястото, където авторът израства – Северозападна България.

Николай Фенерски вече е един от авторите на OFFNews. Всяка седмица той публикуваме седмичните му обзори на събитията, пречупени през странния поглед и уникалния език на това особено кътче на България, което Радичков наричаше Прекрасния Северозапад. Преди седмица публикувахме първия текст на Николай Фенерски, озаглавен "Из битието на един конощип". Ето и следващия му обзор:

Можеше и по-човешко заглавие да му турим, ма нали да се напраиме и ние на ентелегентни, нема само другите да се чеплезат. Можеше просто да напишеме Парад на митичните създания и секи щеше а ни разбере, нали още Радичков е описвал различните видове тенци, верблюди, смоци, кракациле, де ни напомни един коментатор туке, изопщо – разнообразие от сътвере. И те така те.

Референдуня мина. Референдун викат на едни такиви изборе де питат ората така ли требва да стане работата ели па иначе ебаси. Кой гласувал, гласувал. Кака са омъжи. Тя кака дава на сички да са упражняват на неги. Дръжавата ни демек. Сеги са упражняват връз морното ù тело поредните галфонье и абиче. Никой обаче не обесни на ората кво требва. Че колко точно ток праиме ние тука у Козлодуй, за колко го продаваме от Козлодуй на мародерете и търгашете, около пет стинки, по колко мародерете го продават на орицата, около дваесе и пет стинки. И никой не рече, че ако се напраи втора централа, тока нема да поефтинее, ни па между централата и ората ше има прека връзка, демек ониа пиявици международни одново ше са по средъта и ше смучат кръвчица народна. Вапросат изопщо не беше такъв, мола ви са, да си имаме уважението. Вапросат беше ониа боклюци у властта да си направат упражненее и генерална репетициа за истинските изборе.

Щото битката за кокаля са разразява вече със страшна сила. И тава се види с невъоръжено око. Невъоръжено с калашник с оптически мерник ели па с ютив червен пиперец. И най-простото око разбира, че летоска ше има стой не бутай са. Яла с мене у пещерата да изплашиме ламята. Референдуня сеги са проведе на 27 януари 2013. А на 28 януари, ама 1895 година Алеко написал „Угасете свещите“ по повод едни други изборе и по повод на една пустиняшка изцепка у Бела Слатина. Привеждаме лекинко цитатче от текста на класика за онагледяване: „ ... в случай че и тези разбойници чрез изгасвание свещите, чрез взимание списъците, чрез трошение на урни, чрез трошение на глави не успеят да погазят, да потъпчат, да размачкат святата народна воля ... “. Алекооо, Алеко, оти не си жиф да видиш що сиропуч са е навъдил... Наближават изборете. Активизират са гадовете. И по наште краища се същите разбойници отпреду 118 годин си праат се същите дивотии, макя ма, да не помислиш, че нещо са е променило. Па ониа по телевизора да си са дзурепат колко сакат и да си прикаат за слободна воля, демокрациа и подобни изгъзици колко ги сръце тегли, живота тука доле у ниското е абцоютно и савсем различен и те немат най-малка претстава от него. А може и да имат. Цинизмат на команчите е необятен като космоса. За космоса след малко.

Парада на сътверете, демек митичните същества, почна. Радвате ли му са? Радвайте му са. Пръво излезна онаа гъгрица, де ги туриа на президенскиа пост. И вика, че референдуня бил гууулем успех за демокрациата у назе. Ша ма фанеш да ма поразведеш одговарат ората от село на такъв жалък опит да ги успиват с думи красиви. Естествената реакциа на нормален индивид, ако още са останале такиви де, е при думите позитивна енергия, а после и мотивира, а си запуши ушите и да смени каналя. Я да реча май единственото убаво нещо на таа изгубена недея беше, че у понеделник учениците спечелиа „ядрена ваканция“. Добре звучи. Ех, що немаше една такава и на пръви май, осемдесе и шеста, ми требваше шестокласниците да маршируваме бодро и с песен на уста под напоените с радиациа въздух и дъждовни капки... Мого болести щееме да си спестиме. Ма и статистика на онкоболните поради замърсяваниа от секакъв произход у Северозапада не се води. Мрак и безпросветнос. Един път ни опитаа осемдесе и шеста команчите, а после решиа да ни повторат с подобно третиранье и деведесе и девета западняците. Кой откъде доде връъмугу, се са изхожда над назе.

Ние у Северозапада сме свикнале с тоа кендзеф одавна. Даже сме станале на торни бръмбаре. Тръкаяме си налево-надесно по една топка гюбре цел живот. Айре нагоре, айре надоле. И не моо ни изненадат с нищо. Ама са опитват де, не е като да са не опитват. Те го е, оня муртузук де са го набедиле, че ни бил премиер, за пореден път са преструва на човека от народа, вижте го ка благо е гушнал Даниела, де го рани с лучец, па той ù брои на ньеги пръстеньете:

Колко да е нелепа таа фотографиа... Не знам може ли повече. Нелепа в превод от сръбски значи грозна. На преден план е умилената и разплакана Даниела у скута на муртузука, заел поза на бащица, снизходително-величав, край муртузука са забелезват още един пелентолоп, един мадагаплюцер и един червеноглав драпалец.

Седе плашипутарници и изклесъци. Кво се опитват да ни речът с таа слимка ич не моо и да абарисаме, демек да разбереме с тиа наши кухи северозападни лейки. Угасете свещите да ги не гледаме таа слимка и други подобни. Угасете и телевизорете да ви са не дзурепат секви подобни креатури и да ви създават стрес. Кой ги криейтна креатурите, ка ги пущиа у обращение, къде са генните им инженере да ги изтумбиме с вилата?

 У Северозапада сме люти, криви и свирепи ора. Личи си и по названиата на наще градчета и селиа: Краводер, Злидол, Лютидол, Вълчедръм, Криводол, Нефела, Киселево, Крива бара и така нататика. За сметка на тва сме откровени. А па у Борован са най-главестите ора у целата Вселена, ма тва е друга тема. Обеснявам тиа рабути сал да обръна фнимание, че ша им е бая непосилно да ни излъжат и че нема ни с кво да ни изненадат назе, ни па да ни уплашат, нагледале сме са на сичко, гасиле са при назе свещите още през 19 век, до днеска изменениа нема. Бой, стриганье и лъвът станал на обикновен жлът пумяр. Назе и затава ни не обича ни една власт, ни гербава, ни суросинкява на цепленки. Така си връви открай време, не долюбваше ни ТиДжей, не му дреме на никой за назе и днеска... А ако по слочайнос произлезе неко големец измежду наще краища и иде по градищата, то той веднагически получава амнезиа откъде а тръгнал таа жена кръжавата и къф гольо голи е бил куто миничък. Пази Боже кьораво да такова. Нищо. Нащо се не губи. Ние си тръкаяме топчето гюбре, а неко ден ше им го дадеме на ониа да го изедът. Те са свикнале. Да едеш говна значи да приказваш през вратъ си, да лъжеш и клеветиш, поговорка такава северозападна. Некой еде ли нещо, я да отворим весниците... Еш че и друга новина по темата имало от последната седмица – по жлътите павета смръдело на кендзеф. Най-накраа от президенство, народно събрание и министерства избила естествената им миризмъ. Кво са праат на учудени па тиа. Квото едът, на такова им смръди. Животът е кръговрат.

Мъка, мъка, ка викаше Пешо Мъката ено време. Живота е сурав и курав. Ингилизете и те вече ни нещат. Па закво сме им? Да не сме им изтребвале за убос. Подкарват сеги кампаниа ониа ора с дупреждението, цитираме „Ако обичате, не доаждайте у Великобританиа, ебаси, що тука вали та са али, работа нема за никой, а ако си намерите случайно, ше бъде ниско платена“. Ние от Резерват Северозапад им одговараме веднагически: „Ей, ингилизете разглезени, като нема да доадаме ние при вазе, ялате па виа при назе, тука ем си вали, ем си косиме, де стрък, де трева, като са обрънеме, снег до колене, като напече онаа жега, излазат змии и праат партини из снегъ, вечер ше одите на дискотека, тама нема да ви биат могу, за работа нема да прикааме, ше си почивате и ше гледате екшънье с барети у новините“. Кво моо му се случи на един ингилизин у Северозапада? Могу работи, ма тава а друга тема. Айде па мина са кво са не мина време и енформацьонните агенции пущиа ново дваесе – ингилизете вече почнале да ни аресват. Иди ми доди ми са вика таа тейната намера.

Да приключиме с темата ядрени енергии, че вече ни са отакова таковата да им слушаме и четеме на сичките митични създаниа на републиката опитите да артикулират смислено. Изказаа се де що има киликандзер. Не са мина и без оня мъдодрапник Дянков. Белене, вика тоо, било излезнало от темата на секо ено правителство. О бре, чучулятиа, днеска си тука, утре та нема. Подхилваш са таке благо, се ено ти белиме еце, ама ша го забелиме ние, куто се обръне палачинката и ониа ендзовите, демек кьопавите и негодните, па додат на влас. Не че виа сте цвеке де, ма Р. Овч. е митично същество особено, свръх сека фантазиа, нещо средно между маждрамуняк и труптиняк. Секи си те потфръга ка си знае, брат.

Маани ги тиа, тиа потни вода не са пиле, ни тоо сегишниа, ни оня предишниа ужким премиере моо убодът кучето у гъзъ, сопствени дечуре и нормално семейство не а завъдил, ръгнал цела дръжава да опраа. Явно намерениата са не да ги опраат дръжавицата нещасна, ми да ги онодват ка те си знаат, с подфръганье и скубанье под мишниците. Тоо ти прикаа ено, оня друго, е па язе да не съм ловен у горъта. Айре джанта, дръпайте дорде е мръзнало. Тоо лаф означава да си тръгат, докато още не са остаиле следи у калта, демек дордето е лед. Ма следи остаат сичките. Кво ли ше бъде след педесе годин и дали ша има некой тогива истината да напише?

Иранците па биле пратиле маймун у космоса. И стана като у приказката магаре и космос. Капсулата с маймуняка са казвала била „Пишгам“. Е па сеги кой им не напраи на тиа експериментаторе ено изкючително предложенее, на койото не моо откажат: сбираме наще маймуняци, сичките гореупоменати митични създаниа, и им ги аризваме. Да земат да напраат ена по-гулемшка капсулка с наименование „Пишман“ и да нагньетат у неги сичкиа тоо плякор. И айда у безтегловното пространство да видат те конь боб еде ли и магаре стока ли е. Без билет за връщанье. Така ем изпитателете ше имат матриалец за тестове у широкиа космос, ем ниа ше са куртолисаме.

Другото седмично разлайванье на псетора и бесовиците нема да го коментираме кой знаа колко. Барети, фесове, тракторе, сичкото тава са митологии, напрежениа и проекте за сомализациа на наща териториа. Връвът си по план график, нема да им пречиме на ората сеги. Като ги тегли душъта, да произвеждат гюбре, ние туке доле народеца ше си праиме топчета за тръкаяне... Тва го изясниаме. За торните бръмбарчета пише, че си затръкулват тръкалкята у брълогата и тама си ги набадат полекичка, демек поапват от неги. От назе сал си зависи дали ше си ги едеме тиа работи самички ели ше им ги складираме и куто доде моментът, ше им ги дадеме на тех да си ги изедът. Така сме си устроени, колкото и да сме зле, се имаме надеждица.

Ма па у същата миризлива тема е и последната новос за днеска. Миналиа път цитирааме епонците, по традициа и сеги ше им обрънеме ена кофа фнимание. У некъв си ресторант у Токио взеле, мола ви са, да предлагат у менюто малки мръсни тайни, кал и други мръсотии. После информационните агенции ни убеждават ка било, видите ли, полезно и здравословно да се нареват подобни субстанции. Невероятните сто и десет долара струвало да си поръчаш супа с кал, миди с кал и сладоледец с гюбре. За десерт. Ше остане Васе Гомнарот без работа ми са струва... Не а лесно и да са извратен, ша ви реча. От една стран българските политици и северозападните кметове цел живот си са изранват с такиви работи. Ма от друга, тава епонците па ни удариа от земъта със свойта откровенос и със своя буквализъм. Ей, язе откоги викам да напраиме екстремен туризъм у назе по същиа тертип, да си плащат едни такиви кръгли суми западняците за придвижванье по северозападните пътища, се ено лунен пейзаж ели шосеен сървайвър, после бой, стриганье и сръбска музика и тесни обуща и накраа пречистени и преминали през тежък душевен катарзис си заминават и са щасливи...

А па за капак балканскиат полоостров биде разтръсен от новината, че неква си репортерка у Сръбско си била показала шундурляка пред сръпскиа премиер у телевизьонно ентервю. Той лаас па не а виждал човека, тиа сръбете живота си живеат, нема финансови кризи за тех, нема проблема. И таа па разпоретина непоръбена зела после да са обеснява ка нарочно си остаила била долуподписаната да ѝ обрасте и да заприлича на разперен гарван, та да ошашави още повече политика. Тц, тц, срамота... Содом и Гомор. Обаче па от друга страна може женицата да не а имала пари за гащи, лоши години настанаа, де да знааш кво им е на ората. При Тито и Милошевич ни една другарица не а смеяла да са появи по безгащи у телевизора. Ма сеги нали а демокрациа, пропадляк и разсипиа отсекъде. Язе викам Цв. Ризова ели па Г. Трайкова да напраи тоо същиа номер ала Шарънката на ББ и да гледаме сеир, че сръбете ни задминаа по тиа демократически показателе, а неа убово да изоставаме от световната мизериа.

Айде стига съм ял и язе такова... гюбре за днеска. Пустиняка от нашиа форум вика, че северозападниат език спрямо книжовниа, е тва, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и мого по-интересно.

Още по темата

26/01/2013

Нашите автори

Из битието на един конощип