Поредният инцидент със запазената марка на НСО очаквано прикова вниманието на медиите и също толкова очаквано ще отшуми. В последните две години Службата затвърди имдижа си на скъпо държавно предприятие за луксозни превози и осигуряване на здрави придружители за демонстриране на престиж. Дори и днес на сайта на Службата можем да прочетем, че тя е възникнала като „подразделение за лична охрана на княза и за отдаване на военни почести при официални и тържествени случаи.“

Само ден след случката с непознат, който се промъкна зад гърба на премиера Бойко Борисов, в пленарна зала в парламента за разглеждане влезе пакетът от законпроекти за службите, сред които е и този за Националната служба за охрана. Сигурно е съвпадение.

След инцидента вчера от Службата обясниха, че охраната е държала мъжа зад Борисов под "визуален контрол" и поведението му не е налагало прилагане на специални способи и техники за задържане и извеждане. Всъщност към момента НСО разполага с ограничен набор от подобни техники и способи. 23 години държавните гардове работят по няколко разпоредби на закона за отбраната и правилник, който на практика е подзаконов нормативен акт и в него има куп неща, които не кореспондират съд специален закон. Ето защо например в него доста неясно е регламентирана употребата на оръжие. Думата „оръжие“ там се споменава едва три пъти, а текстовете не дават никаква представа кога и при какви ситуации служителите на НСО могат да го използват.

В закона за НСО обаче това вече е регламентирано и описано подробно. Освен конкретните случаи, в които гардовете ще могат да използват оръжие, те ще разполагат и с допълнителни правомощия да употребяват физическа сила, ще имат помощни средства за неутрализиране и задържане на нападател. Самото задържане пък ще може да става за неопределено време до пристигане на органите на реда – чисто и просто, тук става въпрос за полицейски правомощия. Проектът на закон беше внесен от Цветан Цветанов – бивш служител на МВР и вътрешен министър в първото правителство на Борисов (също бивш служител на МВР). Службата пък се оглавява от бивш кадър на МВР, а днес вече генерал – Ангел Антонов, който при Цветанов оглавяваше Главна дирекция „Национална полиция“. Сигурно е съвпадение.

Широкият отзвук на случая с Борисов, придружен с квалификациите „пробив в сигурността“, само форсира поркарването на допълнителни правомощия за държавните гардове. Освен всичко друго се очаква и разходите за службата да се увеличат, предвид необходимостта от допълнително оборудване за гардовете. Сега службата разполага с 40 млн. лв. бюджет. За сметка на изоставащата модернизация на армията обаче, НСО се радва на властови комфорт и винаги са ѝ отпускани допълнително средства, когато си поиска. Ако законът бъде приет в този му вид, това означава в държавата да бъде създадена нова военизирана структура, която не е на подчинение на генералите от състава на Въоръжените сили, а на премиера, и която на всичкото отгоре ще разполага с полицейски правомощия. Така в държавата ще има една скъпоплатена служба за превоз и "визуална охрана" на властта.

Това явно е търсен ефект, поне, ако се съди по реакцията на шефа на НСО. "Най-доброто решение за НСО е да бъде военизирана структура", коментира пред OFFNews Антонов. На въпрос със закона НСО не се ли превръща във вид паравоенна структура извън редиците на Въоръжените сили, той отговори: "Приемете го и така".

Създаването на внушението, че животът на премиера, а и на по-широк кръг лица, е лесно да бъде заплашен, работи единствено в полза на повече правомощия за НСО. Пред Нова телевизия експертът по сигурност и антитероризъм Славчо Велков коментира, че случаят не е формирал опасност за живота на премиера, тъй като той е бил в полезрението на личната му охрана.
 
"Това е повод НСО да направи извод, че хора, които са сравнително добре облечени, могат да присъстват на подобни мероприятия. Видно е обаче, че охранителите следяха неговите действия”, е мнението на Велков. 

На подобно мнение е и бившият служител на НСО Николай Марков. Пред ТВ7 той коментира, че не трябва медиите да създават имидж на премиера, като на заплашен човек. По думите му за всички политици в Европа има определена степен на опасност, но тук не работят модели, в които на радиус 100 метра от охраняваното лице не се допускат странични лица. Той обясни, че промъкналият се зад гърба на премиера мъж е държал през цялото време ръцете си пред гърдите. Така, ако той е имал намерение да извади оръжие, гардовете ще разполагат с повече време за реакция.

Ситуацията от вчера беше сравнена с нападението над Ахмед Доган през 2013 година. Приликите обаче са привидни. Първо, защото нападателят тогава имаше бадж, който отдалеч го идентифицира като участник в конференцията на ДПС. Второ – през цялото време нападателят носеше пистолет в ръка, което го определя като потенциална заплаха. Друг е въпросът дали тогава гардовете реагираха адекватно. Всъщност, НСО трябва да отговори на въпроса, вярно ли е, че при случая с Борисов от вчера, един от охранителите е Георги Райков – шеф на авангарда на Ахмед Доган, който пръв неутрализира Октай Енимехмедов, но преди това го допусна да се качи на сцената.

Може би е съвпадение.

Още по темата

20/05/2015

Политика

След 25 години законите за НСО и ра­зузнаването влизат в пленарна зала

19/03/2015

Политика

Паравоенна структура ще пази властта от народната любов

17/10/2014

Политика

НСО за новите коли: Старите са от 2005 г. и овехтяват