Трудно е да бъдеш бог... Не, невъзможно е

Интервю със сценаристката на филма, вдъхновен от повестта на братя Стругацки

Калоян Константинов 17 март 2014 в 21:14 11840 5

Светлана Кармалита.
Светлана Кармалита.

Мен винаги ме потриса самомнението на хората. Как може човек да си въобрази, че може да бъде бог, без да си представя кой или какво е бог? Невъзможно е да бъдеш бог. 

Това заяви Светлана Кармалита пред OFFNews в интервю за последния филм на Алексей Герман "Трудно е да бъдеш бог".

Руският режисьор почина миналата година, преди да успее да види своя филм завършен.

Неговата съпруга Светлана Кармалита обаче беше в столицата в рамките на София Филм Фест 2014, за да представи филма, на който тя е сценаристка.

През 1968г. е написан първият сценарий на „Трудно е да бъдеш бог”. Защо не се осъществи филмът тогава?

Светлана Кармалита: Работата е там, че сценарият беше написан в края на лятото през 1968 г. И не само написан, но и приет в студията за производство. И преди началото на работата Алексей Герман отива на почивка в Крим. Но на 21 август 1968 г. нашите войски влизат в Чехословакия, а в цензурата работят различни хора и сред тях е имало такива, които мислят бързо, и на тях им се струва, че навлизането на Черния орден в сценария и нахлуването на нашите войски в Чехословакия е едно и също. И заради това сценарият е категорично забранен.

Не е ли иронично, че точно сега, когато филмът има премиерата си по кината, Русия прави военна интервенция в друга държава?

Аз не разбирам какво означава военна интервенция. Всеки човек има своя гледна точка за това, което се случва в Крим. А моята гледна точка се определя от историята на развитието на цивилизацията изобщо. Аз отричам думите „военна интервенция”, защото не съм била там и това не съм го видяла. Мога да говоря само за присъединението на Крим към Русия. Руските интелигенти са казвали „Ние не сме лекари, ние сме болката”. И аз не мога да заемам нито едната, нито другата страна. Не смятам, че е възможно народите да бъдат учени. А кой е прав – това ще покаже историята. 

Леонид Ярмолник, актьорът, който играе главната роля в „Трудно е да бъдеш бог”, само преди няколко дни гостува на руско телевизионно предаване. И каза, че според него Източна Украйна би била доволна да се присъедини към Русия и че той ще се радва да бъде поправена грешката на Хрушчов, тъй като Крим е изконна руска земя. Имате ли мнение по този въпрос?

Не мога да отговарям за думите на Ярмолник, това е неговата гледна точка. Мога да кажа каква е моята. Без да приемам нито едната от двете страни, не смятам това за възможно. Въпреки това знам, че в Русия винаги са смятали Крим за своя територия. И даже през последното десетилетие, когато гражданите на Русия са ходели там на почивка, те не са имали усещането, че заминават в чужбина, те са отивали у дома. Така че нека по-добре да говорим за изкуство с Вас, защото Крим е много болна тема. Мен много повече ме огорчава това, че представителите на една и съща гледна точка в Русия, тези, които защитават присъединяването на Крим към Русия, се отнасят много агресивно и неподобаващо към представителите на другата гледна точка, че Украйна трябва да се развива самостоятелно. Изведнъж политиката раздели на две различни страни хора, които преди това бяха другари. И в крайна сметка резултатът от проблема ми се струва чудовищен.

С какво спечели Леонид Ярмолник Вашия съпруг за ролята?

Той изпробва за тази роля достатъчно количество актьори и две неща съвпаднаха при Ярмолник. Първо, той се представи забележително на пробите, и второ, в неговите актьорски възможности много силна беше комедийната страна. А Альоша винаги е считал, че най-добрият драматичен актьор е този, който може да играе комедия.

Каква е разликата в сценария от 1968 г. и сега? Тогава той е бил съставен с помощта на Братя Стругацки.

Трудно ми е да говоря за разликата между двата сценария, защото са писани по различно време. И освен това ние се запознахме и започнахме да работим заедно точно през август 1968 г. Не съм присъствала по-рано, когато Альоша е работил с Братя Стругацки, и лошо си спомням първия вариант на сценария, но той имаше по-голямо отношение към фантастиката.

Режисьорът Константин Лопушански изразява мнение, че музиката е част от драматургията на филма и идеята за нея трябва да дойде много рано, тя трябва да започне да се подбира, още докато се пише сценарият. Такова ли било и мнението на г-н Герман?

Нещата не винаги съвпадат едно с друго. Альоша имаше друго отношение към музиката. На него винаги му е била близка битовата музика. Самото построяване на кадъра и самото изображение трябва да диктува музиката, която възниква вътре в самия зрител. И в този случай музиката у всеки зрител е била различна, тя не е диктувана от автора.

Свиренето на джаз музика от Дон Румата – главния герой, във филма по братя Стругацки ли е, или е идея на г-н Герман?

Това беше идея на Альоша и на композитора Виктор Лебедев.

За какво се разказва във филма, не сюжета му, а посланието му?

Всеки път във всички страни и в Русия ми задават този въпрос. За всеки филм този въпрос ми задаваше и Альоша. Той винаги питаше „За какво правим кино?” А аз отговарям – „Ами не знам.” Свързано е с това, че да знаеш за какво е киното и да пропагандираш това нещо – не е наша работа. Наша работа е да говорим за страданията, за любовта и за живота.

Съществува мнение във фотографията, че цветните снимки показват външността на човека, неговата красота, докато черно-белите снимки показват вътрешността му, душевността. Затова ли всички филми на г-н Герман са черно-бели?

Пак съществуват два отговора. Когато Альоша снимаше за войната, той мислеше това, което по-късно забележителният поет и прозаик Константин Симонов въплъти в думи – войната няма цвят. Що се отнася до черно-бялото кино Альоша мислеше по същия начин, по който и за музиката, че цветът възниква вътре в зрителя. Черно-бялото кино дава всички възможности за това.

Защо отне толкова много време заснемането на филма, както и на повечето филми на Алексей Герман?

Само последните два филма са дълго снимани. Предишните той засне много бързо. „Хрустальов, колата!” отне много дълго, защото той беше сниман по време на перестройката и пари нямаше. Що се касае до „Трудно е да бъдеш бог”... Вие все още не сте го гледали, но много от нашите приятели професионалисти, след като го гледаха, казаха, че това как е направен всеки кадър, как е заснето всичко – за такъв филм Льоша даже много бързо го е заснел (бел.авт. – „Трудно е да бъдеш бог” е сниман над 10 години).

Няма как да не отбележа впечатлението на Умберто Еко от творбата на г-н Герман, което го накара да изрази възхищението си от нея в първата му и единствена до този момент рецензия. Може ли да има по-голяма реклама за филма от думите на Еко?

Да, разбира се, самият филм.

С какво се занимава в момента Вашият син – Алексей Герман-младши?

Преди два дни той ми позвъни и ми каза, че е завършил снимането на новия си филм.

За какво се разказва?

Това е съвременна лента, но не мога да Ви кажа по-подробно, защото той сега е в Петербург, а аз съм в София.

Трудно ли е да бъдеш бог? Защото много хора си мислят, че не е и от това произлизат много чудовищни неща. Тези хора сами ли избират да бъдат лоши богове, или просто не се справят със задачата?

Мен винаги ме потриса самомнението на хората. Как може човек да си въобрази, че може да бъде бог, без да си представя кой или какво е бог? Невъзможно е да бъдеш бог!

Прожекция на "Трудно е да бъдеш бог" ще има във вторник (18 март) от 20:00 часа в Дом на киното.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови