OFFNеws реши да събере днес на едно място една прекрасна рожденичка, която е блестяща актриса, и един голям български актьор, който изобщо няма нужда от представяне, но пък има имен ден. Като джентълмени, даваме предимство на дамите. Лилия Маравиля спечели "Икар" за главна женска роля, освен това стана и "Жена на годината". Проф. Атанас Атанасов е преподавател в НАТФИЗ и до днес. Познавате и двамата от десетките им роли и на сцената, и пред камерата. Но първо дамата:

- Лили, първо ЧРД! Коя е най-новата ти героиня на сцената на Театър "София"?

- Джанет от пиесата на Нил Саймън "Последният страстен любовник". Премиерата ще е на 26 февруари.

- В тези кръвожадни дни на атентати може ли човек да мисли още за творчество и сцена?

- Разбира се! Дори сега още повече намирам смисъл в творчеството, което е начинът на изразяване на един артист.

- Това може ли да се нарече бунт и ако да - срещу какво?

- Бунт? Не, човек трябва да се изразява свободно и със средствата, с които най-добре умее.

- Къде се чувстваш по-добре - на сцената или пред камерата?

- И на двете места, особено когато ролите ми са хубави.

- Хубави, в смисъл да си цялата в бяло непрекъснато? Няма такова нещо в живота.

- Не, в смисъл да има всички цветове. От черно - през цялата палитра прости и сложни цветове, за да стигнем до бялото.

- А защо не - синьо? Всяка варненка като теб знае какво означава синьото.

- Казах - всички цветове! Това включва и синьо. А аз съм морска русалка, така че много обичам този цвят.

- А има ли речни русалки?
- Не знам, но наричайте ме морска сирена, така е по-добре!

Проф.  Атанас Атанасов поздрави колежката си така:

Лилия Маравиля е безкрайно интересно момиче и страхотна актриса. Ще се радвам някой ден да работим заедно.

А за своя имен ден актьорът добави:

Като че ли това ми е по-голям празник от рождения ден. Празнувам го за 59-ти път, но много ми липсва снегът. Друго си е със сняг. Но като всеки объркан човек май повече предпочитам лятото и искам да дойде по-скоро. Актьорите сме шантави, вижте защо:

"Казват, че Актьорите можели да приказват само за Театъра. Това е вярно. Най-често говорят за личности, които обичат или мразят, или за роли, горе-долу така, както една жена говори за новото си палто. В основата си - може би това е, което бързо ни свързва и бавно ни отблъсква от тях - те всякога говорят за себе си...
Един Актьор навярно би могъл да бъде глупав и велик, един поет, боя се, не може да съчетае двете...
Актьорите можеш да ръководиш само ако събудиш у тях потребността да се харесат лично на теб. Еротичната потребност... Трябва да се влюбваме в тях. Иначе са непоносими...
Актьорът, който един ден престане да играе, прави впечатление на провалил се. Но същото съвсем не важи за Актрисата. За мъжа това е било професия, тя говори за ролите си като за сватбени пътешествия...

Ако загине театърът, ще означава, че е загинал еросът..."
Макс ФРИШ