Антоанета Цонева

Един протест никога не може да бъде на власт.

Коварните заглавия от последните дни натоварват протестиращите хора с нови и извънредни отговорности. Помним, че след февруари се "преродиха" гражданските съвети - протестиращите влязоха в комисии, комитети, консултативни органи - тогава никой не каза, че протестът е на власт. Тогава нямаше и контрапротести, ако помните - беше различно.

След една година усилия да се разбулва задкулисието ( повръща ми се от тази дума) - медиите избухнаха в заглавието "протестът е на власт". Това е хлъзгав камък, коварно поставен в основата на управлението. Може да е здрав темел, но може и да е ронлива тухла, защото Протестът е много силно колективно преживяно и мъчително измъкване от дрямката. Той не е власт, той е будност. Без мандат - с начало и край. Той е настойчивост и упорство.

Протестът не е на власт, защото всяка власт трябва да изпитва натиск. Протестът не е машина за управление. Той е гняв и не влиза в институционални рамки. Той е сила, която стои на улицата. В този кабинет има протестиращи хора, които решиха да поемат отговорност и медиите сложиха упойващата мантрата, като преди това дълго и настойчиво голямата част от тях внушаваха, че този протест не може да успее и му лепяха всякакви етикети. Сега обаче е сложен на власт по страниците на вестниците.

Да, това е образ, но и много опасно острие за умъртвяване на Протеста. Той ще е успял, не ако е провъзгласен, че е на власт, а единствено и само когато кара всяка власт да изтръпва от него. Ако е начертал линия, която никой властимащ не смее да премине...

Протестът не е на власт - това е оксиморон.

-----------

Текстът е препечатан от личния профил на Антоанета Цонева във Фейсбук