Георги Костов е зам.-министър на земеделието и храните в служебния кабинет на проф. Георги Близнашки. Завършил е Лесотехническия университет в София като магистър-инженер по горско стопанство. През 1988 г. защитава докторска степен по лесовъдство, а от 1997 г. до момента е доцент и ръководител на Катедра „Лесовъдство“ в Лесотехническия университет. От 2009 г. до 2011 г. е заместник-министър на земеделието и храните.

Разговаряме със зам.-министър Костов за тежките последствия от лошото стопанисване на горите през последните години и механизмите, чрез които МЗХ може да се бори с тях.

- Г-н Костов, половин България отново остана под вода заради порои, но стотици свидетели на бедствието - граждани и експерти - смятат, че природата не носи толкова голяма вина, колкото незаконното изсичане на т. нар. защитни гори. Какво е Вашето мнение за причините, довели до наводненията в Бургаска, Старозагорска, Димитровградска и Хасковска област?

- Най-напред ще обясня за какво става дума. Вярно е, че гората има голяма влагоемна способност. Тази й функция е известна като водоохранна. Мога да я опиша по следния начин - представете си, че имаме една дунапренена гъба. Всеки знае, че когато я поливаме с вода, тя попива и след време изпуска влагата, която е съхранила. Но когато изливате голямо количество вода върху нея в продължение на повече време, колкото вода влиза в нея, толкова излиза.

Също така и гората има своя капацитет да изпълнява тази водоохранна функция, да спре високата вълна и да защити околните територии. Когато обаче количеството вода надхвърля този капацитет, тя спира да изпълнява тази функция. За съжаление цялото лято е такова у нас. Горите, техните гъби, са пълни с вода и когато вали дъжд, капацитетът им да попият водата е малък.

- Но в много райони горите са изсечени, а за това не са виновни бедствията, а хората.

- Това, че гората е осакатена от незаконна сеч, не е категорично доказателство, че изсичането е единствената причина за наводненията. Бях и в Аспарухово, познавам територията на горите във всички райони. Проблемът е много по-комплексен и той се свързва повече с климатичните промени. Нашето земеделие, управлението на урбанизираните територии очевидно не са адаптирани към климатичните промени. Тук изоставаме като държава. А за да се адаптираме като държава, трябва да предприем, образно казано, непопулярни мерки.

- Какви са те?

- Сред тях например са по-стриктно използване на земеделските земи, по-стриктно отношение към урбанизираните територии, изпълнение на препоръките за канализация, за инфраструктура, воденето на по-скъпи мероприятия в горските територии. Тези по-скъпи мероприятия не значат, че ще спрем да сечем, а ще сечем по по-скъп начин. Това ще вдигне цената на дървата за огрев. И в тази бедна държава, когато нещо не може да си го купиш, ще отидеш да си го откраднеш, защото в общи линии гората е като един разграден двор. Или ще създадем възможност тези, които крадат дърва, да пласират по-лесно своята стока. Затова не можем да обвиняваме само и единствено незаконната сеч. Дори голяма част от законните сечи влошават капацитета на гората, когато се стига до окончателно изсичане на старата гора, за да има нова.

- Но това е контролирана сеч.

- Да, контролирана сеч е и това влошаване в тези т.нар. планове на горските стопанства е на една малка територия, така че в рамките на целия водосбор и на цялата територия да се запази останалата структура. Затова трябва да кажем, че не можем да обвиняваме само и единствено незаконните сечи за тези явления. Те подпомагат, но не са единствената причина. Когато говорим за решаване на проблема, трябва да подходим комплексно - да решим и проблема с незаконните сечи, но да решим и проблема с инфраструктурата и с цялостната стратегия за адаптация. Защото тази година беше валежна, догодина може да е ветровита, а по-следващата да е сухо. И това се очаква. Това се знае вече отдавна.

- Споменахте Аспарухово. Там един обикновен гражданин доказа с помощта на Google Street View, че непочистени корита и отсечени гори са предизвикали потопа. Какво видяхте Вие, когато бяхте там?

- Бях там преди две седмици и видях, че единствено горските правеха нещо в момента. Те изграждаха бараж (бел. ред. - инженерно съоръжение, което спира високата вода) в това поройно дере, което събира водите и те отиват в квартала. Това ще бъде система от пет баража, което се прави със силите на държавното горско предприятие.

За съжаление, през последните години рядко се отделят средства за изграждането на такива баражи (на снимката). Това, което трябва да се каже със сигурност е, че гората не е ликвидирана на 100%. Там наистина гората е изредена, старата гора, но отдолу има страшно много от т. нар. подлез – млади дървета. Ако решите да се разходите из горските насаждения в района, над това дере, няма да ви е толкова лесно да вървите, защото има страшно много растителност. Ние имаме научни доказателства, че именно смесицата между стари дървета, които имат мощна коренна система и млади дървета, които са се появили на мястото, след като „нашите приятели“ са ги отсекли, е гората с най-добра водоохранна функция, тъй като обхваща най-големи пластове от почвата. По този начин я задържа най-добре.

Истина е обаче, че когато дерето излиза от гората и се насочва към квартала, там има временни постройки като овчарници. Тези постройки са почти в самото дере. Те не са засегнати от високата вълна, което показва, че каквато и вълна да е излизала от гората, тя не е била чак толкова висока, че да предизвика онези ядове. Очевидно става ясно, че когато водата е достигнала застроената част, там има един тесен мост с един малък отвор и каквото е влачила гората след себе си, например съчки, е запушило този малък отвор.

В гората винаги има суха растителност и няма как тя да не е там, защото това не е градина. Това за биолозите дори е добре, защото се смята, че в тази мъртва дървесина има най-голямо биоразнообразие. Дори има и изискване да имаме 10%-15% мъртва дървесина в горските насаждения за опазване на биоразнообразието. Така че ние не можем да накараме гората да е чиста и да няма сухи дървета. Когато има по-голямо количество валежи, тези пръчки се движат към ниските части. Това е още едно доказателство, доколкото е имало такова, какво е спомогнало за притока, но не е само това причината. И пак казвам – само горските правят нещо в момента с изграждането на тези баражи, които ще спрат ново бедствие.

- Не е ли малко късно?

- Късно е за много места в България, защото има подобна ситуация на много места. Но в България се иска инвестиция за креатирането и изграждането и на инженерни съоръжения. Само гората няма да помогне. Гората помага, но трябва и някакви инженерни съоръжения да се направят, подобно на баражите.

- Видя се, че само с глоби за бракониерите въпросът не се решава. Тези, които работят със знанието на горските, дори не се и страхуват от глобите. Какво може да направи МЗХ, за да спре тази порочна практика?

- Много е важно това да стане ясно на хората. Да отделим дребните, но постоянни нарушения от големия проблем дали има организирана незаконна сеч. Това, което се случва над Аспарухово конкретно, това наистина са проблеми от махалата. Обикновено такъв тип нарушители, които дори да бъдат заловени с количество от 1 до 2 кубика дърва, не се глобяват, защото са малолетни и нямат никакви документи. Това е маловажно и за съда и не се прави преписка. Ако му направиш акт, няма какво да му вземеш, защото нищо не стои зад него, той няма имот. Тези събрани по отделно нарушения са маловажни, но сложени вкупом, стават важни. В горското законодателство нямаме механизъм за по-сурови наказания, това трябва да се криминализира.

- Да разбирам ли, че ако аз сега отсека едно дърво, това не е престъпление?

- Само ще Ви напишат акт, ще ви глобят със 100-200 лева. А ако нямате нищо, както се казва „на босия цървулите не могат да му бъдат взети“.

- През последните години са правени много журналистически разследвания, включително в OFFNews, а вчера сайтът Биволъ публикува пореден материал за незаконната сеч. Какво предприе МЗХ от началото на вашето управление с министър Грудев за спирането и контролирането на незаконните сечи?

- Състоянието на горите в България отговаря огледално на състоянието на обществото. Затова административни мерки не са достатъчни. МЗХ, въз основа за възможности за финансиране, чрез Изпълнителната агенция по горите, прави възможния контрол на терен. Но вие не си представяйте, че може да бъде сложен по един човек да пази по едно дърво. Трябва да има последователност в действията. Обръщането на една тенденция изисква време и усилия. Това не е по силата на една администрация, а трябва да е общо усилие на цялата общественост. Много се радвам, че в момента активно се говори по този въпрос, тъй като горите в много случаи остават в периферията на обществения интерес. Говори се за тях, когато има нещо скандално. Когато се направи нещо добро или хората влагат усилия за опазването на горите, никой не обръща внимание, даже не им се увеличава бюджетът.

За да ме разберете по-добре, ще ви кажа следното: Близо 50% от площите по „Натура“ в България са горски територии. Това означава, че някой, който ги стопанисва през годините, е успял така да ги съхрани, че да имаме най-високия процент в цяла Европа. Тоест нашите гори са с най-запазено биоразнообразие. Това са тези „лоши горски“, които извършват само незаконни сечи ли? Този въпрос колко пъти е бил предмет на дебат в OFFNews или в някоя друга медия? Да се каже как и защо нашите гори са толкова ценни, след като уж сме ги съсипвали толкова време. Защо за Европа са ценни и ни обръща внимание? Ето защо, за да могат горските да си вършат дейността и бъдете сигурни, че по-голямата част от колегите искат и си изпълняват задълженията съвестно. За да продължат да го правят обаче трябват ресурс и обществената подкрепа. Това означава да имаш и бюджет. Там, където има бюджетна дейност, трябва да имаш бюджет. В ситуация на финансова криза и бюджетът на Изпълнителната агенция по горите е намален, както при много други дейности и трудно се работи. Ето, сега нямаме бензин. Това е ситуация, която ви е позната с полицията. Няма бензин да отидем да контролираме. И сега се опитваме да работим съвместно - горските предприятия, които пък имат средства, да подпомагат дейността на Агенцията и самите те да подсилят охраната. Това не е оплакване. Освен това направихме няколко неща, които са без пари, но дават възможност на хората да са запознати с това, което се случва. Например вече от 1 седмица всеки може да види на сайта ИАГ къде има разрешителни за сеч. От другата седмица влиза в сила ангажиментът във всяко кметство, в чието землище има законна сеч, кметът да бъде информиран и той, от своя страна, да информира обществеността и да има една табелка пред кметството. Тоест хората да не си мислят, че когато видят камиони с дърва за огрев например, това непременно е незаконна сеч, а да знаят откъде са. И други неща правим публични чрез сайта на ИАГ, което ще помогне. Но пак казвам, че са нужни комплексни и не толкова законодателни решения, колкото съвместна работа между институцията, за да се подобри ситуацията в гората и това ще отнеме време.

- Ще поеме ли МЗХ отговорност за последствията от наводненията през последната година? За това, че не е правило нищо, а сега тези, които са управлявали преди, слагат гумените ботуши.

- Преди малко Ви обясних, че има страшно много професионалисти, които си вършат добре работата. В системата на горите са заети може би около 200 000 човека по веригата гора-дървесина-добив-производство-преработка-транспорт. Всички те са зависими от добива на дървесина, защото това е възобновим природен ресурс, за разлика от нефта и земния газ. Тоест, взимаш го и пак пораства. Затова тази верига трябва да продължи да съществува и трябва да бъде по правилата на ресурса, тъй като това е свързано и с нашето благоденствие. Не може да се обвини една или друга персона единствено за каквото и да било. Всеки, който е бил на това място, знае за отговорността. Всеки се опитва да прави това, което е могъл или са му позволили да направи. Задавате ми въпроса за политическата отговорност - отговорността на отделното лице, независимо как се нарича, стига до правомощията, които са му дали и до това дали той е бил съгласен и добре информиран как да си изпълнява правомощията, които има по закон, и какви ще са последствията. Това са трудно доказуеми неща. Трудно е да се докаже, че лицето, което е било преди мен в този кабинет има пряка вина за нещо. Всички сме виновни, че сме си затваряли очите, за това, което се случва в България изобщо. И тези въпроси не са въпроси на ЕС, те са наши дела, които сами трябва да решим и трябва все повече да се говори по тази тема.

Още по темата

07/09/2014

112

България след потопа (обзор)

06/09/2014

112

Трета жертва на наводнението в Бургас

06/09/2014

112

Село Бисер евакуирано заради пороите

03/09/2014

Общество

Наводнение в панагюрското село Поибрене