През последните месеци се увеличава опасността от разпространение на болести по селскостопанските животни. Наскоро в България се появи и болестта „син език“, смятана до момента за екзотична и характерна преди всичко за Африка. За мерките, които предприема държавата за справяне с болестите по животните, попитахме проф. Пламен Моллов, директор на Българската агенция за безопасност на храните.

Проф. Моллов, преди няколко месеца Националната асоциация на животновъдите предупреди за сериозна опасност от пренасяне на болести по животните в България. Има ли такава опасност за България в момента и какви мерки предприема Агенцията за безопасност на храните?

По начало Турция най-вече, особено от азиатската част, представлява един резервоар от болести по животните. Някои от тях преминават в европейската част на Турция и оттам – в България. Когато нашите животновъди предупредиха за потенциална опасност от пренасяне на болести, това беше повод ние да поискаме подробен анализ от Центъра за оценка на риска, който излезе с позиция, че действително в момента има около 50-60 огнища само в европейската част на Турция и това даде повод да въведем някои екстрени мерки за ограничаване на възможностите за пренасяне на тези болести в България, тъй като потенциалното развитие на подобни болести се отразява най-вече икономически на съответните животновъди и хората, които преработват продукцията на животните. В този смисъл мерките, които предприехме, бяха както засилен контрол по границата, така и въвеждане на дезинфекция, която да предотврати възможността за пренасяне на вируси и други подобни преносители.

Наскоро стана ясно, че има опасност от заразяване и със заболяването „син език“. Какви мерки се предприемат?

Имахме няколко повода да се притесняваме и от болести, навлизащи от Гърция - в частност шарката в Пловдив, която беше ликвидирана бързо, беше с източник Гърция, и сега болестта „син език“, която е актуална през последните седмици и напредва с доста висока скорост. При „син език“ преносът на болестта става с едни мушици, които се наричат куликоиди, и практически ние няма как да ограничим този процес. Това е векторно разпространение на болестта и става чрез вятъра. Огнища има преди всичко в Югоизточна България. В момента се вземат мерки, свързани с установяване дали има поразяване. Специално при „син език“ въпросът е изключително икономически, тъй като болестта не е опасна за здравето на хората. Когато животните развият клинична картина, те трябва да се заколят, а иначе някои от тях развиват просто резистентност към тази болест. Това се наблюдава основно при козите. Взели сме мерки, но имаме този проблем, че вече два пъти искаме от Министерския съвет да отдели 800 000 лева, колкото са нужни за справяне на първи етап със ситуацията. И двата пъти имаме отказ, но ние не смятаме да се отказваме, а ще пишем до Европейската комисия. Това са действия, които са изключително планирани в различните регламенти при такива екстремални ситуации. Да се надяваме, че Европа ще може да помогне, но само искам да подчертая, че ненавременното реагиране, каквото се случва в момента, тъй като нямаме специален бюджет за тази цел, това забавяне на нашата реакция ще коства много повече, много повече пари ще бъдат платени от България в един момент. Но така или иначе Европа наблюдава подобни заболявания и няма как да ни остави, защото това е заболяване, което се пренася много бързо и би довело до икономически загуби за цяла Европа, ако се допусне. Страната ни обаче се оказва неподготвена за това. Имаме обещание от Министерството на земеделието за помощ с някаква целева сума.

Каква е причината за отказа от страна на Министерския съвет и за какво ще се използват тези средства?

Причината е липсата на средства, но тук не става въпрос за милиони. Става въпрос за 800 000 лева, които са много точно разчетени за какво ще се използват. Ние в момента продължаваме да осъществяваме действията, но на мускули, без допълнителни средства и те естествено не са достатъчни. Ако нямаме тези средства, не можем да спрем болестта, тя ще се разпространява. Така или иначе ще уведомим ЕК, тъй като те вече наблюдават това заболяване. То е обявено не само от нас, но и от Гърция. Те наблюдават нашите действия и в един момент просто ще трябва да се плати.

Казахте, че заболяването на практика не може да се спре, а в момента се констатира дали животните са болни или не. Може ли да се направи нещо за ограничаването на болестта?

Ограничаване може да се постигне, ако се предприемат навременни енергични действия с дезинфекции, ваксинации и т.н., но това са възможни неща, когато има финансиране. А ние в момента само следим как се развива болестта най-вече, как се пренася. Всеки ден излизат нови огнища и все повече болестта се разпространява на север и на запад. В момента е обхваната една трета от България, в югоизточната част, но прогнозата ни е, че до десетина дни може да обхване и цялата страна. Със сигурност ще отиде и до Румъния и ще бъде обявена и там. Тази година по принцип е много влажна, което още повече способства за разпространяването на различни зарази.

Вземат ли се превантивни мерки за разпространяването на заразата?

Имаме профилактична програма, която е част от Държавната профилактична програма. За „синия език“ е необходимо особено да се извършат дезинфекции, където има установени огнища, за да бъдат унищожени куликоидите. Залагат се и феромони, които привличат куликоидите, за да бъдат унищожени. Също така се правят и някои ваксинации. Всичко това е включено в тези 800 000 лева, които искаме от МС.

Казахте, че „синият език“ не е опасен за хората, но може ли да се каже в какъв размер са икономическите загуби от разпространяването на болестта?

Трудно е да се каже, защото все още не е ясно колко добитък ще обхване болестта. В най-апокалиптичния вариант тя може да обхване и всички овце в България, което вече ще е много драматично, особено като се има предвид, че освен поминък на животновъдите, това е поминък и на производителите на мляко, месо, вълна и т.н. Освен това и средства за компенсации, които също се гласуват и се вземат от европейски фондове, но процесът е толкова бавен, че държавата първо трябва да извади едни пари, за да се разплати. Затова е по-добре да се вземат превантивни мерки. Ние можем да оптимизираме бюджета си, но не безкрайно дълго. Нашият бюджет по начало е намален за тази година. Освен това годината е изключително неблагоприятна от всякаква гледна точка. Но мерки се вземат. Показателно е това, че обявихме огнище на болестта „син език“, която идва от Гърция, преди болестта да е обявена в Гърция, но тази дейност трябва да бъде обезпечена.

Друг голям проблем е туберкулозата. Какви мерки се предприемат за справянето с огнищата на това заболяване?

От моята гледна точка туберкулозата е не по-малко опасна. В края на миналата година след една недобре осъществена може би държавна профилактична програма, лоша диагностика и т.н. се появиха огнища. Така или иначе вече овладяхме ситуацията. Трябва да се извършат още някои действия, които са необходими, за да се приключи развитието на нови огнища и лека-полека да се справим. Направихме специален скрининг на западната и южната граница, тъй като те за нас са по-големият риск, на възможните заболявания, потенциални огнища, здравният статус на животните в България и в съседните страни. Там няма някакви заболявания, които да ни притесняват, но в Сърбия и Македония има бруцелоза и ако няма добър контрол на границата, тя може да се прехвърли у нас, така че следим ситуацията.

В началото на месеца ветеринарите излязоха на протест заради занижените цени, които държавата определи за профилактичните дейности през 2014 г., като се оплакаха и от натиск от страна на БАБХ. Как ще коментирате?

Частнопрактикуващите ветеринарни лекари се оплакват, че им извиваме ръцете, но реално нещата са такива, че има една тарифа, която е публикувана, тя е взета като решение от Министерския съвет. Има Държавна профилактична програма, тя определя какви точно болести са акцент на дейността и какви точно действия трябва да се извършват. Ние сме изпълнителен орган, който просто изпълнява действията. Тази седмица изтича срокът за сключване на договори с тях. Поискали сме подробна справка от всички областни дирекции за това какво е актуалното състояние на сключването на договори и каква част от Държавната профилактична програма ще бъде поета от частнопрактикуващи лекари, за да приемем необходимите стъпки. Това ще стане с нашите ветеринарни лекари, в рамките на службата, които ще работят в извънработно време и ще им бъде платено допълнително. Ще направим всичко възможно, за да не се разпространят болестите. По моя информация обаче има немалко частнопрактикуващи лекари, които са готови да сключат договори, независимо от решението на Асоциацията на ветеринарите.

Още по темата

02/06/2014

Общество

Ветеринари: Държавата крие заразни заболявания сред животните

02/06/2014

Общество

И ветеринарите се готвят за протест