12-годишният Божидар Маринов никога не е ходил на училище, защото майка му го спряла с мотива, че вкъщи ще получи много по-качествена подготовка, а в училище ще бъде подложен на вредно влияние. Случаят стана известен, когато самата тя се оплака, че от Министерството на образованието са "наказали" нея и Божидар, като са му отнели златен медал от олимпиада по информатика. Дисквалифицирали го, защото не бил ученик. Дали това е вярно и каква ще бъде реакцията на МОН спрямо майката, която съвсем съзнателно нарушава конституцията, според която образованието в България е задължително до навършването на 16-годишна възраст разказва държавният експерт в МОН Силвия Кънчева в интервю за OFFNews.

Г-жо Кънчева, кога и как разбрахте за случая „Божидар Маринов“? Защо това дете не ходи на училище?

Защо той не ходи на училище не мога да кажа, но кога стана ясно за нас ще ви кажа. В началото на март миналата година провеждахме национално състезание по информатика във Велико Търново. Децата участваха в пет възрастови групи - А, В, С, D и E.

Божидар беше регистриран от учителка от Смолян във възрастовата група D - за шести клас, с други ученици, обучавани в частна фирма „Телерик“.

Група D е, така да се каже, предпоследната група, тя е за начинаещи. От С нататък са по-големите и по-опитни състезатели.

Нека да изясня, че това е национално състезание, а не олимпиада, тъй като че ли за общественото мнение остана неизяснено какво е олимпиада в нашата терминология и какво е състезание.

Състезанието се провежда в един кръг, участват ученици от регионите, дори миналата година нямаше ограничение. Всеки можеше да участва. Заради разрастването на академията „Телерик“ вече имаме определени квоти, защото не можем да осигурим толкова компютри, но миналата година нямаше квоти. Всеки можеше да подаде заявка и да участва в национално състезание.

Това е направено така, че всеки да може да има достъп.

Олимпиадата обаче е на кръгове. Общинският се провежда във всяка община по училища. След това има регионален кръг. Учениците, които имат минимум 75% от максималния сбор точки, имат право да се явят. Следващият кръг е националният, за който също има определена квота. Първите 50 със съответната пропорция в състезателните групи отиват на национален кръг. И най-добрите от националния кръг, и то в група А, влизат в разширения отбор, който минава на контролни и чак тогава се определят тези четирима човека, които представляват България и отиват на международна олимпиада.

Знаете, че България е много силна там, точно защото децата минават през толкова кръгове, контролни и допълнителна подготовка. Участието в международна олимпиада не става ей така – казваме, че еди кой си е гениален, той отива и спечелва златния медал.

Да се върнем на Божидар в Търново. Той печели състезанието в неговата група, но това не е толкова фрапиращо, не го прави толкова по-различен от другите. Но да си на първо място в някаква група е хубаво нещо.

С колко деца се е състезавал Божидар в неговата група?

Вероятно 30-ина от цялата страна, колкото са се регистрирали.

И идва моментът да пишем грамотите. Възниква въпросът кое е училището на момчето, защото той не е просто от „Телерик” академия – трябва да е ученик в училище, за да участва в нашите състезания, олимпиади.

Тогава учителката, която го беше регистрирала, каза: „Не знам, трябва да извикам майка му. Ето, тя е тук, ще ви обясни, защото детето е обучавано по чуждестранна програма”.

Казах си: „Добре, учило е в чужбина, нека да дойде да обясни майката”. Идва майката и казва: „Ами то ние сега, той все още, ама какъв клас, какво”. Казвам: „Чакайте, кажете, това дете не може да няма никакъв клас”. „Ама то е по тяхната система”, отговаря тя. „Добре, по каквато и система да е, изпратете документите, които имате, то ще трябва са се яви на приравнителни изпити, за да може да влезе в нашата образователна система”. „Ама то ние, то още езика учи”, казва майката.

Аз даже предполагах, че той не знае български, бил е на 11 години тогава. „По-добре е той вкъщи да учи”, допълва тя. Казвам: „Добре, има форми на обучение, например индивидуална или самостоятелна, в които той може да учи вкъщи и след това да се яви на изпит, за да има клас. Иначе няма”. „Ама не може ли все пак да го допуснете да участва в националния кръг?” Казвам: „Не може”.

„Ама той тука, ние сме се разбрали, той ще се яви на общинския, ще се яви на областния и да участва в националния кръг”. Казвам: „Не може, без да има клас. Просто нашите олимпиади и състезания са за ученици от този и този клас, така са определени и задачите, такива са темите и са за ученици във формите на обучение, които са признати в България”.

Дадох й визитката си и й казах: „Изпратете ми всичко. Ще го входирате в министерството, но изпратете на мен, за да ви кажа какво може да се направи в този случай, за да може детето да се включи”. Хубаво, талантливо е, идеално, няма лошо.

Дадохме му грамотата, аз съм я връчила миналата година, когато беше на 11 г.

Вместо майката да изпрати документите обаче с мен по имейл се свърза адвокат Виктор Костов. Той заплаши, че ще направи постъпки да спрат България да не участва в международната олимпиада, ако не допуснем Божидар, защото той бил заличен от списъка неправомерно.

Щели да информират международния комитет, че тук олимпиадата се провежда непрозрачно и да поискат България да бъде спряна от участие.

Пак по имейл му отговорих, че олимпиадата се провежда съгласно нашето законодателство. В регламента на международните олимпиади е записано, че това се извършва по реда на законодателството на съответната страна. И той, ако е адвокат, би трябвало да знае тези правила.

Приключихме разговора, но възникна въпросът защо тези хора реагират така. Изпратихме писмо до Регионалния инспекторат по образованието в Смолян, за да направят проверка.

Отговорът на началника му Иван Муцевски след поверката описва ситуацията много подробно.

От него се разбира, че това момче е родено през 2001 г. в Добрич. Няколко години след неговото раждане родителите се разделят. Майката и момчето се преместват в Смолян, където там за него се грижат майката, бабата и дядото.

За това дете се установява, че не е ходило на училище нито един ден.

Майката е записала, че той ще се обучава вкъщи по семеен план по американската система „Class USA”.

Божидар Маринов не е посещавал училище, а от проведения разговор стана ясно, че майка му не възнамерява да направи постъпки за никаква промяна, пише началникът на РИО в Смолян и ще уведомят общините Добрич и Смолян за състоянието на Божидар Маринов. Тяхно задължение е да осигурят задължителното обучение на Божидар до навършване на 16-годишна възраст. Само общината и кметът могат също да налагат глоби, ако детето подлежи на задължително обучение, но не ходи на училище. Ние, като министерство, и РИО, нямаме правата да налагаме глоби на родителите.

В коя от двете общини е живял Божидар, когато е бил 7-годишен? Имате ли контакт с тази община? Те проследили ли са случая Как са го „изпуснали”?

Не знаем къде е живеел, когато е бил на 7 години.

От доклада не става ясно кога точно е станало това преместване на детето от Добрич в Смолян, може би е било някакъв период на преместване, след като има сложна семейна ситуация. В община Смолян разбраха, че детето не ходи на училище в момента, в който ги уведомихме.

В доклада се твърди, че е имал добри отношения със семейството на бащата. Възможно е да е живеел и така, и така. Няма как да знаем това. Служителите ни в РИО и в общината също го знаят от разкази на семейството.

Водени ли са разговори със семейството за мотивите им да спрат Божидар от училище?

Майката ми обясни, че сега Божидар трябвало да учи език и затова не можел да започне веднага училище.

Защо не може да започне училище?

Защото трябвало да учи език.

Български език?

Не, английски. Той учи английски и сред предметите му е например „История на Америка“. Това е работа за социалните служби.

Свързахте ли се с Агенцията за закрила на детето?

Тогава не сме се свързвали, но сега сме написали доклад и сме ги информирали.

Тогава подходът на Регионалния инспекторат е бил да се осъществяват регулярни срещи със семейството с цел социално приобщаване към българското образование. Подходът на РИО е бил да ги убедят да включат детето. Нямат друг начин, освен да им говорят.

В момента отговорната община е Смолян. Тя предприема ли нещо спрямо тази майка, а и спрямо бащата?

По нормативна уредба няма изискване те да ни информират, за съжаление. Може и да имат някаква комуникация с РИО, но до нас не е стигнало.

Оттук, след като това е тяхно задължение, те би трябвало да го изпълнят.

Знаете ли дали съображенията на майката да спре Божидар от училища са религиозни?

Няма как аз да ви кажа това.

Тя не е казвала да има религиозни причини. Иначе и вие сигурно сте видели това, което беше писано в различните издания. Тя пред мен не е говорила това, нито в директните й телевизионни включвания.

Тя не е казвала да има религиозни причини за спирането на детето, нито то да има здравословни проблеми. При всички положения е ясно, че това е някакво тяхно решение, което очевидно е незаконно, но те явно предпочитат да не се съобразят със закона. Може би защото, с помощта на своите адвокати, са намерили пролука в него.

Пролука?

Какво може да им се случи, ако не спазват този закон? Единствено да плащат глоби. А глобите не са високи.

Да, 200 лева.

Максималната при второ нарушение е 250. Ако майката е програмист, както казва, тя ще си ги плаща глобите и толкоз. Ако я глобяват, ще си плаща и няма да го даде на училище.

Споменахте доклада до Агенцията за детето. Какво може да направи Агенцията, респективно държавата, в този случай?

Нищо. Може да глобява само с тази същата глоба. Ако семейството на социално подпомагане, ще му спре помощите, но те не са на социално подпомагане. Не могат с полиция да закарат Божидар в училище. Нищо не могат да направят. Да, в чл. 53 на конституцията пише, че образованието е задължително до 16-годишна възраст. Но единственият механизъм за санкция при неспазване на изискването е само с глобите, няма друг начин.

Какво се учи по програмата „Class USA”?

Не знаем. Майката не се е обадила, нито е изпратила програмата, по която учи Божидар.

Много лъжи бяха изречени – че той е спечелил олимпиада и че му е отнет златен медал, че е имал много награди. Първо, той никога не се е явявал на олимпиада и, второ, никога не е печелил златен медал. Явил се е на състезание, от което е получил грамота, която не му е била отнета.
Вчера (в четвъртък – бел. ред.) Божидар излезе пред телевизионната камер, като държеше грамотата, и казваше, че му е бил отнет златен медал.

Но самата майка твърдеше това – че е отнет златен медал.

Да. И после пред в. „Труд“ е казала, че не е бил отнет, но не това им вършело работа. Вероятно са правили опити да вземат стипендия на база на грамотата. Защото наистина, ако има златни медали от олимпиади, има и стипендии, има и влизане без изпит в университети, ако е XII клас, но той се е явил на състезание, то дори не е олимпиада.

Казва също, че Божидар има множество такива постижения. Ама как има множество? Той веднъж се е явил и оттук нататък той няма как да се яви, защото той не е ученик. Бихме нарушили закона, ако го допуснем.

По закон той не може да се явява дори на това състезание, но ние не сме му отнели грамотата. Как ще отнемеш на едно дете награда? Вярно е, че майката в случая е човекът, който не го допуска до училище, което ние разбираме пост фактум. Вина има и учителката, която го е регистрирала. Тя вероятно вече не е и в системата, защото там нямат такава школа – в Смолян е прекъснато всичко. Но какво от това – няма как да вземеш на дете награда.

Какви са образователните перспективи пред това дете и има ли изобщо такива?

В България няма. Никъде няма. Ако иска да учи в чужбина, трябва да отиде с някаква диплома. Кой сериозен университет – знаете много добре, че всички големи университети искат не просто дипломи, а дори препоръки от самото училище, искат да видят в какви социални дейности са се включвали кандидатите, как се представят в обществото, в което живеят, имат ли доброволческа дейност, искат да го видят като човек, не само успехите му.

Той няма перспектива и за такова нещо. Това е тъжното в цялата история – една майка оставя детето си, може би наистина умно и гениално, без перспектива. Това е трагедията.

Теоретично той може ли да се яви на приравнителни изпити, ако в даден момент реши да учи в българско училище?

Да, той трябва да се запише в училище и да завърши в индивидуална форма, просто да се яви на годишните изпити за този клас. Въпросът е да си подадат документите, да го запишат в училище. А те не искат това, се оказва.

Какъв е Вашият опит с подобни случаи в министерството?

Аз съм в министерството от 2001 г. и за първи път ми се случва такова нещо.

Планирате ли в МОН да инициирате промяна в законодателството, чрез която да се разрешат такива проблем? Сега очевидно всеки може да нарушава конституцията, като спре едно дете от училище, без това да има сериозни последствия.

При всички положения това няма как да идва от образователното министерство, трябва да се работи на място. Най-добро, все пак, е да се прилагат меки мерки, да се убеждава семейството, всичко друго би било много травмиращо за децата.

Добре, но когато държавата е казала, че нещо е задължително, тя трябва да има ефективен механизъм да го направи задължително.

Това и в момента може да стане. Може да бъде обвинена, че е лоша майка, защото не го пуска да общува с другите деца, че го асоциализира, че не го пуска на училище, но това е работа на службата за социално подпомагане, а не на Министерството на образованието и науката.

Моите очаквания бяха, когато тази майка вижда, че детето й не може да участва в олимпиада, а е амбициозна, ще предприеме стъпка, за да го включи в образователната система. Но явно нещо я спира. Тук трябва работа с психолози.

Бащата намесва ли се?

Не е търсен.

А той самият не поема ли инициативата?

Агенцията за закрила на детето трябва да го издири. Детето е малолетно, родителските права на бащата не са отнети и трябва да бъде намерен.

Хипотетично възможно ли е отнемане на родителските права на майката?

Не можеш да отнемеш детето от родителите, когато няма домашно насилие. При негледане, при необгрижване може, но ние виждаме Божидар облечен, нахранен. Законът не ни дава право. Първото правило и на конвенцията за закрила на детето, и на закона е, че най-добрата среда за детето е семейната.

Още по темата

21/01/2014

Общество

Канят на частна олимпиада Божидар, който не ходи на училище

13/01/2014

Общество

Адв. Костов за детето, което не ходи на училище: Божидар е ученик, защото се учи добре

13/01/2014

Интервю

МОН: Божидар е спрян от училище незаконно - даваме случая на Агенцията за детето

13/01/2014

Общество

Сергей Игнатов: МОН сгреши, че отне медал от дете