В поредица от интервюта OFFNews ще потърси мнението на всички основни политически сили относно проекта "Южен поток".

Струва ни се, че в последните месеци публичното говорене по темата „Южен поток“ беше разнопосочно и сред обществото възникна неяснота какви са автентичните позиции на българските политически партии. Затова се обърнахме към всички основни политически партии с молба да представят позицията на своята партия.

Първото интервю от поредицата е с Драгомир Стойнев, зам.-председател на БСП и доскорошен министър на икономиката и енергетиката.

Г-н Стойнев, какво е вашето отношение към „Южен поток“?

„Южен поток“ е стратегически важен общоевропейски проект. Газопроводът беше замислен като допълнение към изградения вече „Северен поток“, за да има сигурност на доставките на природен газ за държавите от Юго-Източна Европа, които остро се нуждаят от енергийни ресурси. Проектът е необходимо да бъде реализиран.
На пленума си преди две седмици БСП излезе с единна позиция, че този проект е важен не само за България, но и за цяла Европа. Партията единодушно подкрепя строителството на „Южен поток”.

Какви са ползите за България от „Южен поток”?

Първо, той ще осигури надеждни доставки на природен газ – в необходимите за България обеми и директно от източника. Второ, доставките по „Южен поток” ще бъдат напълно защитени от рискове при транзита за България, което придобива особена актуалност в светлината на текущата ситуация в изтока на Европа. Трето, това ще намали цената на природния газ, защото ще се плащат по-малко транзитни такси. А по-ниската цена на газа ще направи българския бизнес по-конкурентоспособен. Тоест „Южен поток” ще даде реален и дългосрочен стимул на българската икономика, подпомагайки значително интреграционните процеси в региона. А освен това проектът ще създаде много работни места, включително и в най-бедните региони на България, където безработицата е особено висока.

Каква е настоящата договорна база между България и Русия по „Южен поток“? Има ли нужда нещо в нея да бъде променяно?

Още през 2008 г. за реализацията на проекта „Южен поток“ беше подписано междуправителствено споразумение. Аналогични документи бяха оформени между Русия и всички останали страни, през чиято територия ще мине тръбата. Важно е да се отбележи, че в момента на подписването на тези споразумения нямаше никакви възражения от страна на ЕС, изказани публично. Въпреки това Еврокомисията предложи по-късно на всички страни-участнички в „Южен поток” да преразгледат тези споразумения, позовавайки се на разминаване със сега действащото европейско законодателство. Видно е обаче, че страните-участнички не желаят да направят това. В България това междуправителствено споразумение е гласувано от Народното събрание. Не мисля, че на този етап преразглеждането му се налага, тъй като страната ни постигна повече, като избра друг път на решаване на откритите въпроси. България и страните по проекта упълномощиха ЕК да преговаря с руската страна за цялостния статут на газопровода. А в рамките на ЕС - и заради нашите усилия - работи коалиция от страни, подкрепящи проекта. Тя има потенциал да отстоява интересите ни той да се случи и отворените въпроси да бъдат решени.

Как се отнасяте към реализацията на „Южен поток” във вида, в който са подписани междуправителствените споразумения, като се имат предвид критичните забележки на Еврокомисията по отношение на документа?

Ще се повторя: да се построи този газопровод е жизнено необходимо. Съгласен съм, че той трябва да съответства на европейското законодателство, но също и на интересите на страните, през които ще минава. По принцип при всеки крупен инфраструктурен проект възникват едни или други сложности, свързани с реалицизацията му, това е нещо нормално.
Що се отнася до критиките от страна на Еврокомисията, важно е да се изясни, че Третият пакет регламентира функционирането на вече съществуващи обекти, а не строителството на нови. Имайте предвид, че в т.нар. «наказателна процедура», която Еврокомисията започна срещу България, никъде не се казва, че страната ни нарушава нормите на Третия енергиен пакет.

Друг е въпросът, че в момента «Южен поток» на практика става заложник на политическата конюнктура, което според мен е недопустимо по отношение на толкова крупен и значим проект. Интересното е, че преди конфликта в Украйна, Европейският съюз имаше по-конструктивна позиция по «Южен поток», но сега, уви, риториката от страна на Брюксл се промени.

Казахте, че ЕК не коментира Третия енергиен пакет, но за какво по-точно е т.нар. наказателна процедура?

ЕК казва следното: „Започваме наказателна процедура, защото има подозрения за нарушаване на закона за конкуренцията в 3 направления“. Първо, в междуправителственото споразумение от 2008 г. се казва, че при равни други условия се дава предимство на български и на руски фирми. Но, подчертавам, ние никога досега не сме се възползвали от тази клауза. Второ, атакува се начинът, по който правителството на ГЕРБ и Бойко Борисов е създало проектната компания. Нямало търг, а била създадена проектна компания директно между Българския енергиен холдинг и „Газпром“ в мандата на Борисов. По същия начин, впрочем, е била създадена и проектната компания „Набуко“ – но сега за това никой не говори. Съвсем нормално е във всяка държава съответните структури да създадат съвместно предприятие с основната компания по проекта. И трето, Европейската комисия има претенции относно начина на провеждане на търговете. И пак е странно, че тези въпроси възникват едва сега. В търговете участваха също и европейски компании, и нито една от тях не е подавала жалби и не е оспорвала резултатите от тия конкурси.

Изпратихме необходимата информация на Еврокомисията - лично водих разговорите с еврокомисаря Йотингер. Смятам, че можем да изясним ситуацията. Надявам се, че по тези въпроси и служебното правителство ще прояви необходимата активност. Послушната позиция, която не отчита ползите от проекта преди всичко за България, би поставила националния интерес под въпрос.

Като говорим за Европа и енергетика, си представяме комисаря Йотингер обикновено. Единна ли е обаче Европа в политиката си в енергетиката и в отношението си към „Южен поток“? Има ли разделение между самите европейски страни?

Всички държави членки на ЕС, през които ще премине проектът „Южен поток“, са обединени „за“ него и искат той да се реализира. Лично участвах в това обединение на държавите членки и всички сме на една позиция, че „Южен поток“ трябва да бъде построен. Говоря за България, Италия, Австрия, Унгария, Словения, Гърция, Хърватия. Всички те искат проекта, въпреки възникналите у Еврокомисията въпроси – а това показва, че нуждата от „Южен поток” е наистина огромна.

Не се ли притеснявате, че така проектът може да бъде забатачен?

Не, не се притеснявам. Считам, че когато страните са обединени, след като направихме една такава коалиция между държавите членки, които имат интерес от изграждането на проекта, шансовете за успех са значителни. Все пак нека не забравяме, че в проекта, освен „Газпром”, участват и други големи европейски енергийни компании като италианската „Eni”, френската “EDF” , немската «Wintershall». Сега вече и OMV, знаете, подписаха договор с «Газпром» за създаването на съвместна проектна компания. Тоест не само правителства, но и най-големите енергийни компании са заинтересовани от изграждането на този проект. Сигурен съм, че следващият състав на ЕК ще разгледа въпроса по същество и ще приеме разумно и изгодно за всички страни решение.

Месец преди правителството да подаде оставка, премиерът Орешарски се срещна с американски сенатори и каза, че замразява „Южен поток“. Сега служебното правителство напълно прекрати работата по проекта. Как мислите - какво трябва да се случи по-нататък?

Премиерът говореше за замразяване на дейности, имайки предвид препоръката на ЕК да няма нови процедури. И нови тръжни процедури наистина не е имало. Но има ангажименти и дейности, които не попадат под препоръките на комисията и те не бива да бъдат спирани. Притеснява ме появилата се интерпретация за цялостно замразяване на проекта, след последните решения на служебния кабинет. Не виждам как това правителство отстоява националния интерес. То е твърде пасивно – чака Брюксел да му казва какво да прави. Дори самият еврокомисар по енергетиката Гюнтер Йотингер е сочил, когато сме разговаряли с него, че не е против „Южен поток“. Ние трябва да сме активната страна, за да достигнем до нещо добро за страната.