Оскар Шире е един от най-известните модни дизайнери в Италия, чието ателие е разположено в сърцето на европейската модна столица - на ул. "Виа дел Лауро" №3, точно зад операта "Ла Скала" в Милано.

При него се обличат някои от най-големите звезди на Италия, а и в световен мащаб - Андреа Бочели и семейството му, Селин Дион, Мили Карлучи, Eлеонор Казаленьо, Марина Рипа ди Меана, Белен Родригес и много други. С Бочели дори ги събира близко приятелство, като тенорът често пее пред камерна публика в организираните от Шире модни и арт събития в ателието му. 

Той е преподавател в Модния институт в Милано, като освен там италианецът има свои студиа в Сао Пауло и Шанхай, но интересите му далеч не се изчерпват само с модата, ами се разпростират във всякакви сфери на изкуството, където помага на прохождащи творци.

OFFNews се срещна с Оскар при скорошното му посещение в София, с когото поговорихме за работата с известните личности, проектите му, свързани с България*, кога модата е изкуство и кога е ексцентричност, грешното мислене на младите дизайнери, съветите му за тях и още много неща.

Разкажете защо сте в България?

Дойдох тук по напълно лични мотиви, но личното ми гостуване започна да се превръща в нещо съвсем различно и в момента се стига до реализация на партньорство в България, свързано с италианската мода и манифактура. Започваме първи стъпки в създаването на един чисто италиански дизайн, използвайки българските манифактура и производство.

Ще произвеждате дрехи по Ваш дизайн у нас?

Не точно. Това е втори проект, моята първа линия винаги ще бъде Made in Italy и ще се произвежда само и изключително в Италия. Този втори проект, който имаме предвид, трябва да направя малко проучвания за това как и какво се произвежда при вас, преди да реша дали да бъде произведено тук, или не. Но това е втора линия, която не е основната ми.

Как започнахте да се занимавате с мода и то точно такава – висша, а не друга?

Като млад започнах да се занимавам с грим и прически в студио в Италия, като работихме с много международни актриси и много шоута, свързани със стайлинга на косата. Моята майка беше моделист за Джан Франко Фере и аз наследих нейната шивашка лаборатория. Реших, че трябва да създам тази линия, тъй като за мен гримът, прическата и дрехата – всичко е свързано във външния вид на човек, бил той мъж или жена. Реших, че може да започна да създавам и дрехи, мой стил. Първите хора, на които се обадих, бяха естествено тези, с които вече бях работил и с които съм правил грим и прически.

От съвсем малък, прохождайки още, живея в къща, пълна с мода, между модели на хартия и платове и рисувам много добре от малък. За мен беше съвсем естествено да прелея от едната работа в другата и да продължа делото на майка ми, създавайки и рисувайки моделите, които може да видите.

На мен по принцип цветовете ми харесват, но съчетанието трябва да бъде много елегантно, а не просто така да сложа нещо. Максимума варианти, които съм използвал за един мъж, това са охра, бежаво и бордо, които не се използват често, но са много елегантни. Моите клиенти мъже много харесват за дневно облекло разделените цветове – панталони и сако да са с различни цветове. Например панталони на квадрати и сако от един цвят или обратното. Но за вечерно облекло винаги ползвам един цвят.

 
^{Оскар Шире с двама от неговите клиенти и приятели.}

Мъжки или женски дрехи Ви е по-приятно да правите и какви са плюсовете и минусите при двете?

Все едно да попиташ един родител кое дете обича повече – момчето или момичето. Грижа се и за двете, нормално е да имаш противоречия и с момчето, и с момичето, както аз имам противоречия с моите клиенти мъже и жени. Аз имам много личен контакт с тях и винаги се консултираме за всяко едно нещо и те правят своя избор сами, независимо че е предложен от мен, по-скоро воден от мен всъщност. Никога не искам да си налагам мнението тоталитарно върху клиентите си, съобразявам се с тяхния първи избор и после ги водя и насочвам към това, което е най-добро за тях. Първите пъти винаги е така с всеки нов клиент.

С някои клиенти и клиентки, с които имаме дълга връзка и нямам нужда да ги виждам, просто ми се обаждат по телефона и казват: „Имам коктейл или парти, където дрескодът е такъв и такъв, мисли ти как да ме облечеш“. Но това може да се случи минимум година, след като сме работили.

И може би да не менят килограмите си драстично.

По принцип рядко имам клиенти, които да не виждам за повече от месец, поне веднъж месечно се виждаме. Дори за тях обаче не правя дреха, която да им пристигне днес, имаме първа, втора проба, преди дрехата да е готова.

Имало ли е капризи, които сте отказвали да изпълните?

Всички имат капризи, самата мода е един каприз. Аз съм решил в работата си да следвам и изпълнявам капризите на всички мои клиенти, но не ми се е случвало да откажа нещо. Ако не съм съгласен изобщо с избора, със сигурност до край ще се съпротивлявам. Най-тежката ми клиентка е съпругата на Андреа Бочели – Вероника, редовно ми казва, „Не, не, това не го искам така“, но аз познавайки я добре вече, си правя каквото си знам и искам, и всеки път ми казва, че съм бил прав.
                                                            _{Арженстинският модел Белен Родригес, облечена в дреха на Шире.}
С какви други известни личности освен Селин Дион, Андреа Бочели и семейството му сте имали работа и какви интересни случки сте имали с тях?

Почти всичките ми клиенти са известни личности, но не мога да си позволя да разказвам неща за тях, защото не би било етично.

Кого бихте искали да облечете – без значение актуална личност или някого от миналото и защо? От Луи XIV до сега например.

Ана Маняни. Това е много известна италианска актриса в периода преди София Лорен. Защото тя винаги е предизвиквала в мен интерес и притежава невероятната връзка между елегантност и улична мода. Улична елегантност. За мен това винаги е било предизвикателство и нещо интересно. Нямам желание да обличам Мадона, има много известни хора, които обличам, но без значение дали някой е известен или не, щом влезе при мен, става еднакво важна личност.

Искам да разберете нещо. Когато си купиш дреха на Гучи или Долче и Габана, ти нямаш директна връзка с ателието, където е била създадена тази дреха, тя е била създадена, продадена и купена. Всеки един от тях прави приве срещи, където може да получиш правото да влезеш. Аз и моите сътрудници направихме този бял етикет (бел.авт. - дрехите са с бял етикет в модата са най-евтини, след тях са черен етикет, златен и златен приве) от тобино – това е най-обикновена рокля за жена, която е по теб, няма нищо друго, без нищо допълнително. Дори това да е базовият модел, най-елементарен, всяка жена, която влезе при мен, има право да си избере плата, цвета на тази дреха. И цената на тази дреха в ателието ми в Милано е 450 евро, което е сред най-ниските цени за дреха, които имам.

Не съм моден експерт, но този тип рокли за жени най-много ми харесват, изчистени, подчертаващи фигурата на дамите.

За нас в Италия това е абсолютно класически всекидневно облекло, защото всички жени ходят с такъв тип дрехи в офисите си, с токове, чанти – обикновено ходят доста нагласени. Аз имам повече от 800 разновидности на една семпла рокля тобино. Тръгвайки от класическата основа, можеш да правиш още повече неща – детайл и елегантност.

Хюго Бос е бил дизайнерът на немските униформи през ВСВ например, погледнато от малко по-въображаема гледна точка, бихте ли се наели, ако някой ден Ви се отдаде възможността, да изработите униформите на карабинерите, на армията или на някоя друга държавна структура, бихте ли приели?

Не. Мразя всичко, което е еднакво и е свързано с униформата. Аз правя неща, които са изключително индивидуални, не искам да вждам нещо, което е стандартно, има по-добри от мен в това. Беше ми предложено да направя облеклото на италианската самолетна кампания „Ер Итали“, като бях направил 2 различни вида облекло, моето желание, за да го направя, беше всички аксесоари да бъдат избрани от самите стюардеси и стюарди – шалчетата, колани, и т.н., да бъдат строго персонални и избрани от всеки един от тях. Тази идея обаче не мина и аз не се съгласих да правя всичко еднакво.

Какво мислите за прекалената ексцентричност във висшата мода?

Това, което съм сигурен, че мислиш и ти, и твоите приятелки – кога ли някога ще го сложа това нещо, дали ще имам куража да го облека? Всичко е маркетинг и комуникация. Дори има дизайнери, които идват при мен да се учат, всичко е въпрос на обем, за да изненадаш и учудиш хората, но не да ги облечеш. Дрехите, които аз създавам, са много елегантни и могат да бъдат интересни, но задължително са лесни за носене и обличане. Случвало ми се е да създавам неща извън нормалното, но затова съм създал тези етикети – бял, черен, златен и златен приве. Точно заради това, ако някой се наложи да бъде облечен по този начин, да мога да създам за него това нещо, но се случва основно в златен приве.

Известна ли ви е поговорката „По дрехите посрещат, по ума изпращат“?

Нямаме я тази поговорка в Италия, нашата е „Дрехата не прави монаха“. Въпреки всичко внимаваме много, дори във всекидневието италианецът е добре облечен.

^{Андреа Бочели и съпругата му, облечени от Оскар.}

Може ли да се каже, че дизайнерството е пълноправно изкуство?

Зависи от момента, от кой как облича дрехата и какъв е случаят. Например един анцунг, с който отиваш да тичаш, ти комуникираш, че отиваш да тичаш с него или на фитнес. Една рокля от линия приве е произведение на изкуството за мен. Това е огромна работа и за самите шивачки, които трябва да реализират една идея от рисунка, от идея на лист да я направят реална, триизмерна, това е изкуство, защото са много часове работа. Както анцунга, така и дънките – в тях няма нищо персонално, това е конфекция, те не са изкуство. Докато дрехи от златна серия или златна приве са произведения на изкуството, защото са реализирани персонално от голям екип,ексклузивни са и не се правят за всеки.

Например тениската, която ти носиш, нека махнем щампата и на тази черна тениска нарисуваш или напишеш каквото ти поискаш - тогава тя става произведение на изкуството, а не просто тениска. Всяко нещо, което има креативност, става произведение на изкуството.

Всяка втора неделя сте домакин на млади художници и скулптори от академията за изкуства Брера в ателието си в Милано, те нямат нищо общо с дизайна, откъде ви хрумна да ги подкрепяте?

Следващата ми колекция е рисувана от младежи от Брера, например направих ботуши, които са изрисувани с тях. Ателието, което имаме в центъра, е точно зад Скалата и е много голямо. Няма човек, който да мине и да не се загледа, защото изглежда повече като галерия на изкуството, отколкото на ателие. Много ми харесва да съчетая тези изкуства и да дам шанс за изява на млади художници, фотографи и скулптори, които да се изявят при мен и да оставят нещо. Интересното е, че аз абсолютно освобождавам ателието от дрехи, за да може цялото внимание да е върху тях.

Има ли интерес подобно събитие?

Винаги е препълнено. Аз също се подмладявам много с хората около мен, помага ми да се чувствам добре. На много от тези млади артисти се продадоха нещата, защото там каня всички свои клиенти да посетят изложбите, а те не са случайни хора. Аз също купувам. Например има една много млада скулпторка на име Летиция Реститино. Тя направи една скулптура, която като видях, нямаше как да не купя, даже взех 3, като си помисля. Често работя с нея, когато трябва да нарисувам нещо.

Своеобразно меценатство.

Меценатство е голяма дума, но се опитвам да им помагам. Даже искам да поканя млади български артисти, ако имате, да дойдат, за да мога да ги представя. Аз не подкрепям само и единствено изкуството на Брера, правя го, защото съм там, защото съм близо. Правя и събития, свързани с музиката, тъй като се намираме зад Скалата, Бочели пее редовно.

Какво бихте посъветвали начинаещите дизайнери?

Да не бъдат една цифра в стайлинг офис, а да се самопродуцират. Ако във всеки един град във всяка една държава се роди по един местен стилист, колко градове има по света – пак ще има място за всеки един дизайнер, който се ражда. Проблемът на младия дизайнер е да създава нещо сам, да се самопродуцира, а това е нещо различно от популярността. Аз ги съветвам да намерят място в тяхната държава и техния град, но ако имат тази индивидуалност, за която говорим, ще намерят и мястото си в света. Например един млад български дизайнер бих го посъветвал да отвори студио в София, да направи нещо, свързано със собствената му действителност, но това, което съм научил, е, че талантът не може да бъде спрян и той рано или късно ще бъде забелязан навсякъде.

Разкажете освен с модата с какво обичате да се занимавате?

О, ще свършим интервюто утре сутринта тогава. Гримирам и правя прически на моите клиенти, което пак е свързано с модата обаче. Организирам събития, много често правим сътрудничество, което се казва „Мода с вкус“. На италиански „вкус“ се отнася както за храненето, така и за обличането. При тези събития каним шеф готвач и смесваме италианската мода с италианската кухня. Правим го за много тесен кръг от хора, обикновено са 20 клиента, които трябва да доведат 20 приятелки, тоест аз 40 души. Това също е начин да правиш маркетинг.

Другото, което много бих искал да направя, е една академия за мода, музика, изкуство и вкуса на италианската кухня.

Има един проблем, който не казвам, че е само на България, той е масов - често каня младите дизайнери не само да нарисуват една дреха, защото много често като я нарисуват, и си мислят, че са постигнали всичко. А те трябва да знаят точно как да реализират идеята си, защото самият труд за изработване ѝ е много важно да се знае от всеки дизайнер.

 
^{Оскар по време на фотосесия на изпълнителя.            Дизайнерът със семейство Бочели.}

В момента, това, което виждам, е, че повечето хора, които могат да шият, са от 35 нагоре. Имам въпрос към теб, но искам честен отговор: Когато чуеш за една жена, че е шивачка, като каква работа си я представяш – като старомодна или като съвременна.

Като старомодна.

В момента съм на път да реализирам телевизионно шоу, в което да покажа, че работата на шивачката не е стара, тя е съвременна, актуална. Ти си млад и мнението ти е като на всички останали млади, че шивачеството е работа на леля ти или на баба ти. Със сигурност скоро няма да имаме роботи, които да ни шият дрехите, поне не в следващите 50 години. Затова трябва да покажем, че да си шивачка е модерна работа. Всички искат да са дизайнери и да могат да рисуват, но не и да шият.

--------------------------------------------------------------------------
*Оскар Шире ще дойде отново в България през ноември, където ще участва със специална своя колекция на откриването на галерия в София с акцент Венеция и Италия, но за това по-натам.

Още по темата

25/09/2015

Интервю

Пътят на комедията, клишето Борисов и липсата на хумор при жените

19/09/2015

Интервю

Как го правят: датчаните и архитектурата

18/09/2015

Интервю

Рап легендата Нана за шопската салата, расизма и Бог

17/09/2015

Интервю

Най-красивата учителка в България година след славата