След над 2 г. ходене по мъките филмът "Дяконъ Левскiй" вече е пред премиера. Както OFFNews вече съобщи, тя ще е на 16 февруари в Зала 1 на НДК. Лентата е на две части по 105 минути, а официалният тийзър на филма вече е факт.

Това е първият български пълнометражен филм за Апостола. Все още не можем да обсъждаме неговите качества или слабости, защото не сме го гледали, но е добре да се знае, че това е първият изцяло частен филм в България. Заснет е без никакви "продуктови позиционирания" и без подкрепата на нито една институция или фирма.

Лентата е собственост на "АМРИТА Арт" с продуцент д-р Златина Филипова, която е и първият частен продуцент в България, като парите за филма са от банков кредит.

Негов сценарист и режисьор е Максим Генчев*, а в ролята на Апостола ще видим актьора Веселин Плачков, който отговори на въпросите на OFFNews в навечерието на премиерата. Но първо малко от историята:

ВЕЛИКОЛЕПНАТА ШЕСТОРКА

Веселин е шестият актьор у нас, който рискува да влезе в образа на Левски. Преди него са доайенът на киното ни Васил Гендов с филма си "Бунтът на робите", който е и първият български "звуков" филм, заснет през 1933 г.

Любопитна история около този филм е, че сценарият му многократно е съгласуван с турското посолство в София и накрая се получил вариант тип Чарли Чаплин. Максим Генчев допълни, че в крайна сметка била прожектирана лента, в която Левски тича около един геран и гони някаква девойка, а турците го гонят него.

Накрая Апостола скача в герана, за да не го хванат него, но хващат девойката. В началото филмът се радвал на небивал интерес, но много скоро възмутени българи запалили киното и лентата изгоряла с него.

В по-нови времена Левски се опитва да бъде и актьорът Илия Добрев в сериала на Вили Цанков "Демонът на империята", където Илия е Джингиби, а Джингиби стана симпатично наивен прякор в цяла България.

Значително по-успешно е превъплъщението на големия Антоний Генов в постановката “Тайната вечеря на дякона Левски” от Стефан Цанев.

Признание получава и ролята на Илия Караиванов, за когото се твърди, че дори е родственик на революционера. През 1978 г. той играе Апостола в пиесата “Левски” на Васил Мирчовски. Тогава във вестниците пишеше, че "За пръв път след “Демонът на империята” се появи актьор, който покрива на сто процента представата на всеки българин за националния ни герой”.

Несравнимо по-бледи са опитите на актьорите Даниел Цочев и Александър Александров да влязат в тази роля - първият - в тв адаптацията на “Тайната вечеря на дякона Левски”, а вторият - в новелата "Хайдушка майка".

НОВИЯТ ЛЕВСКИ

Веселин Плачков е роден на 23 юни 1980 г. в Плевен. Зодия Рак, както и самият Левски. Средното си образование завършва в СОУ "Димчо Дебелянов" - Белене, където е живял 17 г. За да учи не в родния си град обаче, Веселин е изключван многократно от най-различни школа в Плевен, защото не бил съгласен да му се бъркат в живота и бил обявен за непоправим хулиган по собствените му признания.

Пращали го да зубри атомна енергетика и какво ли още не, но той се интересувал само от българската история и литература. Веднага след дипломирането баща му настоявал бъдещият актьор да кандидатства за полицай в Симеоново, но той отказал и на своя глава се пробвал в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", където бил приет веднага.

Завършва през 2003 г. в класа на проф. Димитрина Гюрова. От тогава е в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен. Съпругата му Даниела Плачкова е икономист, имат дъщеря на 8 години - Андреа. Веселин си извоюва правото, но и големия риск, да бъде Левски след кастинг с десетки кандидати.

Веселине, защо се съгласи да играеш Левски? Това е може би най-големият риск за всеки български актьор?

Защото е чест да бъдеш поканен за такава роля, както актьорска, но така и от чисто човешка страна.

Всеки обаче си има своята представа за Апостола. Ти не можеш да отговориш на всички представи. Тогава - какъв е твоят Левски?

Естествено, че всеки има своя Левски. Никой от нас не се стреми да отговаря на всички представи, но това, което сме търсили, е всички ние да си спомним за идеалите на Апостола и да не забравяме, че сме българи.

Какъв е Левски в този филм - идеологизиран герой, екшън герой или нещо друго?

Колкото и невероятно да звучи, дори аз не съм гледал още филма от началото до края. Но това, на което заложи Максим, е всичко онова, което може да се съдържа в образа на един човек икона, революционер. По-скоро за мен Левски е вдъхновение и съдържа голяма гама от качества. Не може да бъде сложен в рамка. Мисля, че на всички нас е закодирано в кръвта да бъдем като него и просто трябва да се събудим. Иначе в нашата трактовка Апостола е жив човек, изваден от учебникарските приказки и кухите истории за него.

Да влезем малко в кухнята на филма. Колко време беше сниман и къде?

Повече от 2 години. Сниман е на много места - Плаковския манастир край Търново, Мъглиж, Видин, Копривщица, София. Но най-дълго снимахме в Копривщица, защото самата архитектура на града го позволява.

Във филма има двама Левски. Ти си вече зрелият - от 18-годишен нататък. Как се справи обаче детето Левски и кое е то?

Детето Левски е Симеон Филипов. Това е изключително интересно хлапе, което още от сега показва завидни актьорски качества, а е само на 11 години. Притежава такава осанка и магнетизъм, че просто те "дърпа" да го гледаш. На всичкото отгоре говори още отсега на доста добро ниво 4 езика - френски, италиански, английски и немски.

По време на снимките казваше, че трябва първо да е актьор, за да бъде после лекар, готвач, или летец и че това е единствената му цел. "Ще завърша на 16 години училище и заминавам в Лондон да уча актьорско майсторство", най-отговорно ми заяви 11-годишният Симеон.

Какво е да влезеш в кожата на Левски и промени ли те това по някакъв начин?

Това е сложен въпрос. Да, много ме промени, тъй като видях какво е да си истински българин и истински мъж. Какво значи да обичаш като мъж. И сега би ме било срам от себе си, ако се държа непристойно спрямо хората около мен, както и спрямо сериозността, с която вече гледам на живота. 

Сега се виждам отстрани - какъв съм бил преди, и не се гордея с повечето неща, които съм мислел, правил и с начините си на действие. Видях, че да си суров не значи да си агресивен, че да обичаш - не означава да си лигльо. Разбрах, че това да си почтен - не е позьорщина. И може би най-важното - разбрах, че да си родолюбец не означава да мразиш другите. Открих също, че истинската сила е в духа, а физическата е просто екстра.

Готов ли си за неизбежните критики?

Да, дори ги чакам с интерес, пък и този път ще "бесят" мен, а не Левски, защото той е безсмъртен. Дали аргументирани или не, критиките са нужни и естествени, както и похвалите, стига да не са лицемерни. Но най-страшното нещо би било безразличието към това, което правим, и мисълта, че някой може да го отмине, без да му обърне внимание. Защото днес апатията е основен проблем пред обществото ни.

Тук съм напълно съгласен, но как се преборва апатията в общество като нашето?

Не мога да говоря от името на цялото общество, нямам такова право, но мисля, че първо всеки сам трябва да изкорени апатията у себе си и да изправи глава. Колкото до мен, ами знаете ли, че аз ставам сутрин в 4, тренирам по свои правила, опитвам се да съм в добра кондиция постоянно. Моите братя от прабългарската школа за оцеляване "Багатур" ми помагат във всяко отношение - да мога да яздя, да съм адекватен в бойните сцени и да се опитвам да развивам актьорските си качества. Както казваше моята професорка Димитрина Гюрова, талантът ни е даден от Бог и е кощунство да го съсипваме с мързел. Напротив - трябва да го развиваме с много работа.

За мен отдавна професията актьор не означава, че това е някой, който се качва самоцелно на сцената, за да изглежда красив, или да се прави на нещо, което не е, а да учи, да възпитава, да задава въпроси.

Кога започна да разбираш всичко това?

Винаги съм имал позиция, но нямах опита да аргументирам нито действията си, нито мислите си правилно. Стигал съм до крайности във всяко отношение. Бил съм много несериозен, циничен, мързелив, непремерен в реакциите си. В един момент обаче осъзнах, че това просто не съм аз. Бях стигнал до пълен крах като човек. И разбрах, че не трябва да променям хората около себе си, а самия себе си. Тогава започнах да възстановявам постепенно и ума и тялото си.

По съвет на мой приятел правех дълги преходи от Плевен до Ловеч през полето, не по пътя, за да ми е по-трудно. Ходил съм пеш и до Белене, това са 55 километра. И от тогава при всяка възможност съм в парк "Кайлъка", където мога да остана сам и да си тренирам по начин, който смятам за добре. Бях и хижар, и може би този начин най-много ми помогна да се възстановя. 

С ролята на Левски ти стигаш един от върховете в професията, накъде ще поемеш после?

Чисто професионално и житейски трябва да разгранича тези неща. Професионално, нямам право да падам надолу. Имам предложения, които ще обсъждам след премиерата на филма. А житейски - не знам накъде ще ме завее, но Слава Богу, около себе си имам много стойностни хора, които ми помагат да не летя из облаците и да съм здраво стъпил на земята.

* Авторът на този текст и Максим Генчев нямат абсолютно никаква роднинска връзка, просто съвпадение на фамилни имена. Казвам го, за да се знае кой за какво отговаря - аз си отговарям за текста, а той за филма.

Още по темата

18/01/2015

Култура

Лилия Маравиля: Аз съм морска сирена

05/01/2015

Интервю

Милена Фучеджиева: Съдбата ми разби зъбите

10/10/2014

Интервю

Как един швед започна да прави рок на български

25/09/2014

Интервю

13 въпроса за рока. Отговорите на Захари Бахаров