Автор на този твърде нетипичен за арабската преса текст е ливанската журналистка Фатима Абдулла, която работи в най-големия местен вестник "Ал Нахар". Преводът е на Хайри Хамдан.

Пулсиращият задник на Ким Кардашян безупречно измести нейното присъствие и същност като жена и актриса. Почти по същия начин обезглавяването символизира същността на лидера на "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади.

И двете явления се изразяват в картини, която заинтригуват много писатели и ги карат да си представят и анализират създалите се ситуации.

Ким е постоянно реагиращо тяло, Ал Багдади пък е идеология. По никакъв начин не се допуска сравнение между двата клипа, съответно двете събития, освен задълбочаването в екстремизма на всяко от тях поотделно.

Също така не е допустим по какъвто и да е начин намек за възможен синхрон между Ким, чието тяло е блестящо с голотата си, и Ал Багдади - с крещящите призиви за повече екстремизъм и заплахи за поробване, разпъване на кръст, линчуване и фотографиране на отрязаните глави.

Ким привлича любопитните погледи към своето обаятелно тяло, към своята плът. Тя през цялото време провокира защитниците на личната свобода, както и тези, които осъждат и порицават тази свобода.

Ал Багдади пък на свой ред провокира реакциите на различните държави, което води до създаване на „коалиция”, но само в неговото въображение. И до днес шефът на ООН си остава напрегнат.

Разголването на Ким е обратната страна на престъплението на Ал Багдади, което му гарантира извършване на жестокости без страх от ответни мерки и наказания.

Плаващата лудост на Ислямска държава е повод за нейното установяване и разширение, както голотата на Кардашян се превръща в повод и начин за приковаване на вниманието на света. Именно отвличането на вниманието е общият знаменател между двамата екстремисти. Първата - чрез голотата си, вторият - чрез обявяването на Халифат.

И двамата предлагат картини, които не могат да се тълкуват формално. Сякаш Кардашян показва задника си в качеството си на краен феминистски екстремизъм и в отговор на екстремизма на Ал Багдади, който пък иска покриване на женската плът и завоалиране на женската чаровност. А Ким като че ли е проповедник за освобождаване на женското тяло от оковите дори на дрехите, за да преодолее всички забрани, окачествени като „харам”.

Целият свят бе мобилизиран поради двете тенденции, всяка от които е комплекс при степенуването на абсурда.

От една страна предоставянето на тялото за всеки, който го пожелае, е насока към разврат и безсрамие. В същото време обаче е и прекаляване с желанието за осъществяване на преврат срещу една доктрина.

Така е и в другия случай - отрязват се главите и се забучват на кол, жените се бичуват, или ги чакат удари с камъни до смърт.

Неоправдано е тялото на Кардашян да се споменава в сравнение с жестокостите на Ислямска държава.

Въпреки това е възможно двете действителности да се пресичат в желанието си да потвърдят еволюцията на разединението.

Естетиката е символ на стройното тяло на Ким, а видовете извращения и разрушаването са спътници на идеологията на Ислямска държава.

Трудно може да бъде пропуснат двойнственият залязващ подход, без да се има предвид комплексната интернационална форма Ким-Ал Багдади, прилягаща на всички настроения. Пълното разкритие и западният експорт на изкушенията, както и безсрамният екстремизъм и освещаването на ислямофобията в арабския свят.

Двете действащи картини са противоречиви - заради преекспонирането на изложението на мислите им. Както позитивизмът е антипод на негативизма, въпреки че и двете понятия са с еднакъв състав, но са противоречиви в своите действия и цели.

Ким-Ал Багдади са противоречиви енергии. Те обаче успяват да объркат сметките и да насочат много хора към своя фундаментализъм. А той е изграден на основата на нихилизма на Ал Багдади, но и на прославянето на същия този нихилизъм чак до степен маниакалност при явлението Кардашян. Това, според тях, би трябвало да води до превъзмогване на последствията, вариращи между овации и отричане до краен предел.

На Ким й хрумна да тероризира света със своето тяло.

На Ал Багдади пък му скимна да малтретира и да привлича вкамененото невежество като тиранин.

Няма основа за уеднаквяване на двете картини при това категорично противоречие в тяхната структура.

Поведението на Ким е изградено върху нейния индивидуализъм. То трудно може да бъде обобщено, въпреки опитите за повсеместна имитация.

Поведението на Ал Багдади обаче е разрушително, предизвикващо само лоши неща и задълбочаващо изопачаванията във всеки един аспект на живота.