новините от: днес / вчера / Архив
31 октомври 2014
Препоръчано от OFFNews
39-годишна поетеса от Пловдив доказва в...
Кунева и Кънев стават съпредседатели на...
Бащата на "срамно обискираната" Борислава:...
Виц на деня: 26 октомври
Истината за "срамния обиск", разказана от...
Вече се спрягат имената на първите...
Къде снегът блокира пътищата (списък)...
FACEBOOK
Какъв кабинет бихте одобрили в рамките на настоящия парламент?
ГЕРБ-РБ
ГЕРБ-РБ-ПФ
ГЕРБ-РБ-ПФ-БСП-АБВ
Кабинет на малцинството на ГЕРБ
На всички парламентарни сили
Друга конфигурация
Този парламент не може да излъчи кабинет
резултати
Партньори

Образованието – право или повинност

На фона на очевидния, задълбочаващ се провал на образователната система у нас се дискутират всякакви мерки (повечето добре познати от десетилетия), декларират се всякакви добри намерения; остава непоставена обаче една фундаментална тема – а именно за образованието не като вид социална политика, а като една от основните човешки свободи, редом със свободата на словото, убежденията, мисълта или вероизповеданието. Всеки има право на образование, като за децата това право се упражнява в тяхна полза от тези, които носят отговорност за тях – техните родители.

Чл. 14,3 от Харта на основните права на Европейския съюз – националните закони трябва да зачитат „правото на родителите да образоват децата си според своите философски, религиозни и педагогически убеждения.”
Чл. 26, ал.3 от Всеобщата декларация за правата на човека - "Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца."

Друго основно човешко право е свободата на сдружаване.

Чл. 12(1) от Харта на основните права на Европейския съюз – „Всеки има право на свободно сдружаване.”
Чл. 44. (1) Конституция на България - „Гражданите могат свободно да се сдружават.”

Когато гражданите се сдружават, за да осигуряват образование на децата си, те упражняват две свои основни права. Ако държавата може да обяви определен вид образование (училищно или друго) за незаконно или пък да го вмени като задължение, това значи, че може да прави същото и по отношение на възгледи, религиозни вярвания или журналистически агенции. Днес би ни прозвучало абсурдно, ако някой регулаторен орган се намеси в областта на свободата на словото по начина, по който държавата регулира образованието, с мотива че ако оставим всеки да си упражнява свободно словото, къде ще му излезе края? Та нали някои със сигурност няма да се изказват съгласно изисканите литературни норми, да не говорим, че може да изкажат и неистини или „неправилни” неща.

Ала презумпцията в свободното общество е, че истините не се налагат, а чрез свободен сблъсък се доказват. В образованието обаче това какво, кога и как ще се преподава подлежи на предварително одобрение от държавен орган и фактът, че тази цензура не ни изглежда абсурдно в областта на образованието, говори, че там още не сме се отърсили от тоталитарните представи, чийто специалитет е превръщането на всякакви права във всеобщи повинности в името на някакво дефинирано от властите „обществено благо”, „национална сигурност” или „единство” (разбирай идеологическо). Именно това препятства и развитието в областта на образованието, иначе гарантирано от Конституцията на България, която задължава държавата да подпомага свободното развитие на образованието. (Чл. 23)

Какво означава това? На първо място, че държавата не може да има монопол нито на входа, нито на изхода на образователната система – а именно в образователните стандарти и системите за сертифициране на знания. Нещо, което също е залегнало в нашата Конституция (чл. 18 определя изрично областите, в които държавата може да установява монопол и образованието не е сред тях).

С други думи, по отношение на създаването на училища, редът в закона трябва да е регистрационен (единствено за да се подпомага образованието), а не лицензионен (което представлява ограничение на свободното упражняване на фундаментално право).

По отношение на съответствието с държавни изисквания, тези изисквания може да се отнасят единствено към сертифициране на резултатите от образователния процес, но не и към съдържанието му. При това държавното сертифициране трябва да съществува паралелно с частни сертифициращи системи, именно за да може чрез плурализъм да се гарантира конкурентност и свобода, а чрез тях – и качеството, за което всички толкова много говорят.

Страховете от свободата

Страхът от свободата винаги е бил свързан с едно: несигурността. Ала когато стремежът за неутрализиране на риска наруши границите на свободната воля, той блокира растежа. Това е и основното предизвикателство пред пост-тоталитарните общества – да приемат несигурността като неизбежна част от живота; да я осмислят и да се научат да живеят с нея. Докато не я приемем, свободно развитие няма да има нито в образованието, нито в която и да е друга област – защото не може да съществува развитие без неизвестност и без отклонение от нормата. Ето защо, ако ще се развива образованието, не може да си служим с нормативен контрол, за да гарантираме качеството му.

Поначало контролът не е средство за повишаване на качеството, а инструмент за улесняване на управлението. Единствената и най-добра гаранция за качеството на образованието е мотивацията – а никой не е по-мотивиран за добруването на детето от неговите родители и от самото дете. Най-малкото, защото именно те понасят всички негативи на образованието, ако то е било неадекватно. (И не, наличието на безотговорни спрямо образованието родители по никакъв начин не е основание за априорно лишаване от права в образованието на всички родители – точно както наличието на безотговорни учители не е основание да се забрани учителската професия.) Ето защо силовата принуда от страна на държавата върху родителите да ползват определено образование за децата си, независимо от неговото качество или личните им убеждения, е в пряк конфликт както със законната им отговорност да бдят за най-добрия интерес на детето си, (КООНПД 18,1) така и с правото на детето на закрила от страна на неговите родители в процеса на съзряване.

Пътят към спасението

Ако погледнем в миналото, към корените на българското образование и забележителния му подем по време на Възраждането, ще открием, че той се е дължал не на някаква държавна политика, а се е осъществил въпреки нея, благодарение на доброволната инициатива местната общност.

В тази връзка нека си спомним учудването на Макгахан от това, че в едни много трудни за България години въпреки всичко почти е нямало българско село без училище:

„Тези училища - пише в дописките си той - се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички - бедни и богати - се ползват от него. И накрая процентът на грамотните в България е голям толкова, колкото в Англия и Франция.”

Съвременната държавна политика обаче е насочена към все по-голямо отнемане на отговорности от родителите и прехвърлянето им към системата. Това създава точно обратния ефект - апатичност и атрофия на личното и гражданско участие, отдръпване на обществената енергия, а оттам и енергията на развитието от образованието. Защото както казва Буковски: „Спасението на света се извършва човек по човек; всичко останало е грандиозен романтизъм или политиканство.”


Ханку Брат23:20 16 яну 201423
+ 0
- 0
Аз мога да си представя "компютърен" кабинет ползван за други цели освен изучаване на информатика ... това трябва да е стандарт вече а не въображение. То има ли професия която да не се ползва компютър като инструмент вече? И на лекар да отидеш и в автосервиза все някой стои и цъка с един пръст на компютър. Така че да - всеки кабинет трябва да е "компютърен".
ivo_isa19:46 15 яну 201422
+ 0
- 1
@Wattie, това не съм го измислил аз:
"...В новата учебна програма е записано, че дисциплината "Информатика" отпада от училище, а "Информационни технологии" ще се учат само по един час в 8 и 9 клас. Според учителите така от българските училища ще излизат компютърно неграмотни деца..."
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/12/13/mahat-informatikata-ot-chasovete-v-uchilishte.209454
И съм съгласен с колегите.
А можеш ли да си представиш цяла паралелка в компютърен кабинет за да го ползват за други цели?
dsc16:47 15 яну 201421
+ 4
- 2
никой не харесва това, което става в училище.ако някой родител е проявил смелост да образова детето си извън училище, въпреки конформизма и бюрокрацията- БРАВО!блазе му на това дете, че майка му може да си го позволи.социалното общуване между децата не се осъществява само в училищна среда.децата, които са заети днес с безбройни извънкласни занимания, общуват предимно извън училище.
F111:05 15 яну 201420
+ 4
- 1

В училището децата не получават достатъчно знания, затова родителите им, ако се интересуват от развитието на децата си трябва да ги обучават допълнително в къщи.
Училището е незаменим източник на социални контакти и начини на общуване, и добри и лоши. Отново родителите трябва да насочват децата си в правия път.
Незнам тази лелка колко добре и комплексно обучава детето си, но със сигурност ще го направи аутсайдер в комуникацията с околните.

блабла10:41 15 яну 201419
+ 2
- 0
@Wattie Страхотно мнение за Ганьо дето недоразбрал реве... Напълно подкрепям!
Wattie00:27 15 яну 201418
+ 3
- 0
ivo_isa: никой не е спирал ИТ - има си ги, продължават си с пълна пара. Просто традиционните учебни предмети лека полека започват да имат часове и в компютърните зали. Това е. Какво лошо има?

Ето моето мнение по темата за мамчето:

http://kaknese.blogspot.com/2014/01/blog-post_15.html
ivo_isa00:16 15 яну 201417
+ 1
- 0
@Ринги Рае, последния ти въпрос бе към @Елена...
@Wattie, ИТ са необходими за общообразователните паралелки, но не одобрявам тази спираловидна въртележка.
Информатиката е нещо по-специално.
Wattie00:00 15 яну 201416
+ 8
- 4
Ринги Рае - ето, давам пример със стратегия: практически ориентирано средно образование.

Когато се заговори за отпадане на часовете по информатика например, всички ореваха света - това било много важно. Ама те не знаят какво означава "информатика". Ревящите не знаят и разликата между "информатика" и "информационни технологии даже". А стратегията беше повече от ясна и за малко дете - вместо информатиката и информационните технологии да се изучават като отделен самодостатъчен учебен предмет, те да бъдат интегрирани чрез междупредметни връзки в другите учебни предмети. Т.е. информационните технологии да се явят в програмата като помощник в обучението по математика, физика, химия, литература, биология и т.н., а учебната програма да се облекчи от излишни за средното образование теоретични знания от информатиката.

Мога да говоря и за реформата в учебната програма по математика - повече от адекватна, всъщност няколко правителства поред пекат тези промени, но на никой не му стискаше да ги започне. Обаче Ганьо се хвана за една-две отпаднали теми и пак орева света. А това, че в програмата те са заместени с други, значително по-практически ориентирани (напр. елементи от линейна алгебра и аналитична геометрия), това Ганьо пропуска, защото не го разбира.

Знаете ли, мога да изпиша още три екранни страници. И това ще са общите неща. Обаче не смятам, че е нужно - Ганьо няма да разбере написаното. Защото в случая с детето-гений например, има елементарен правен казус - майката има пълна възможност да самообучава детето си по какъвто начин иска. Единствено трябва да декларира в училището и веднъж годишно да го прати на изпит. При това дори двойка да изкара на изпита, няма нищо лошо да й направят. При това дори да не го прати на изпит, че дори и да не го запише в училището, пак нищо няма да й направят - защото тази "лошата държава", тази която "изисква лицензи" и т.н., тя всъщност целенасочено си затваря очите за тези случаи (главно заради циганите ако трябва да сме честни - на бедния можеш да му налагаш глоба, но няма как да си я вземеш, затова е и безпредметно да се води наказателна политика - там политиката е социална). Обаче мамчето реши да се прави на още по-веУика - тя се изперчи по тАлАвизията, потупа се по гърдите и заяви "АЗ СЪМ ВЕУИКА, ЗАЩОТО НАРУШИХ ЗАКОНА". При това е нарушила закон, който всъщност й дава ПРАВА. Е нема по веУико нещо!!!

И писачите по форумите вместо да се възмутят от ненормалната лелка - сектантка при това, те й ръкопляскат с цве ръце и надават вой против държавата, която видиш ли била накърнила правата на мутанта. Извинете - няма нищо накърнено. Напротив - дали са й възможност и право да прави това, което иска, но тя е решила да се държи нагло и безпардонно. ТОВА Е ДЪРЖАНИЕ НА ГАМЕН! Не трябва да му се ръкопляска, а трябва да се замеря с камъни. Еквивалентно е на гамен от футболните агитки - дали са му право да гледа мач, дали са му право и факли да си пали, но той с тях решил да гори седалките. ЕВАЛА МУЦО!
Ринги Рае23:49 14 яну 201415
+ 1
- 1
@ivo_isaq

Извинявай, но ти просто не отговаряш на въпроса ми. Питах те за процеси и стратегии, а не за правилници. Разбираш ли разликата? Или си продукт на това, което цитираш?
ivo_isa23:04 14 яну 201414
+ 2
- 0
@Ринги Рае, на последния ти въпрос:
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА
...
Чл. 83. (1) Индивидуалната форма на обучение включва учебни занятия, както и изпити или текущи проверки по учебни предмети, ако това е предвидено с индивидуалния учебен план, утвърден от директора на училището.

(2) Индивидуалната форма на обучение се организира за:

1. ученици, които по здравословни причини не могат да посещават училището повече от 30 последователни учебни дни;

2. за даровити ученици, както и за ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове.

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 училището организира индивидуалното обучение в домашни условия въз основа на медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия, като осигурява от 8 до 12 учебни часа седмично.

(4) Знанията и уменията на учениците по ал. 2, т. 1 се оценяват чрез текущи проверки, а на учениците по ал. 2, т. 2-чрез изпити.

(5) Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището.

Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Самостоятелната форма на обучение е неприсъствена форма, при която учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на изпити по учебни предмети съгласно училищния учебен план.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) Самостоятелната форма на обучение се организира за:

1. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) ученици в задължителната училищна възраст, които по здравословни причини не могат да се обучават в дневна форма на обучение, както и за даровити деца в задължителна училищна възраст, след решение на педагогическия съвет;
 

Още от : Анализи

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.