новините от: днес / вчера / Архив
24 ноември 2014
Препоръчано от OFFNews
Престижното списание "Guitar World"...
Тефтерчето на Златанов, което Кирил Добрев...
Израел спасява ЕС от "Газпром" със своя...
Мая Манолова заплаши РБ, че ще ги обади на...
Седмокласник намери и върна портмоне с...
Боно от U2 с 10 счупвания след инцидента в...
Снежен ад в САЩ взе 20 жертви...
FACEBOOK
Партньори

Образованието – право или повинност

На фона на очевидния, задълбочаващ се провал на образователната система у нас се дискутират всякакви мерки (повечето добре познати от десетилетия), декларират се всякакви добри намерения; остава непоставена обаче една фундаментална тема – а именно за образованието не като вид социална политика, а като една от основните човешки свободи, редом със свободата на словото, убежденията, мисълта или вероизповеданието. Всеки има право на образование, като за децата това право се упражнява в тяхна полза от тези, които носят отговорност за тях – техните родители.

Чл. 14,3 от Харта на основните права на Европейския съюз – националните закони трябва да зачитат „правото на родителите да образоват децата си според своите философски, религиозни и педагогически убеждения.”
Чл. 26, ал.3 от Всеобщата декларация за правата на човека - "Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца."

Друго основно човешко право е свободата на сдружаване.

Чл. 12(1) от Харта на основните права на Европейския съюз – „Всеки има право на свободно сдружаване.”
Чл. 44. (1) Конституция на България - „Гражданите могат свободно да се сдружават.”

Когато гражданите се сдружават, за да осигуряват образование на децата си, те упражняват две свои основни права. Ако държавата може да обяви определен вид образование (училищно или друго) за незаконно или пък да го вмени като задължение, това значи, че може да прави същото и по отношение на възгледи, религиозни вярвания или журналистически агенции. Днес би ни прозвучало абсурдно, ако някой регулаторен орган се намеси в областта на свободата на словото по начина, по който държавата регулира образованието, с мотива че ако оставим всеки да си упражнява свободно словото, къде ще му излезе края? Та нали някои със сигурност няма да се изказват съгласно изисканите литературни норми, да не говорим, че може да изкажат и неистини или „неправилни” неща.

Ала презумпцията в свободното общество е, че истините не се налагат, а чрез свободен сблъсък се доказват. В образованието обаче това какво, кога и как ще се преподава подлежи на предварително одобрение от държавен орган и фактът, че тази цензура не ни изглежда абсурдно в областта на образованието, говори, че там още не сме се отърсили от тоталитарните представи, чийто специалитет е превръщането на всякакви права във всеобщи повинности в името на някакво дефинирано от властите „обществено благо”, „национална сигурност” или „единство” (разбирай идеологическо). Именно това препятства и развитието в областта на образованието, иначе гарантирано от Конституцията на България, която задължава държавата да подпомага свободното развитие на образованието. (Чл. 23)

Какво означава това? На първо място, че държавата не може да има монопол нито на входа, нито на изхода на образователната система – а именно в образователните стандарти и системите за сертифициране на знания. Нещо, което също е залегнало в нашата Конституция (чл. 18 определя изрично областите, в които държавата може да установява монопол и образованието не е сред тях).

С други думи, по отношение на създаването на училища, редът в закона трябва да е регистрационен (единствено за да се подпомага образованието), а не лицензионен (което представлява ограничение на свободното упражняване на фундаментално право).

По отношение на съответствието с държавни изисквания, тези изисквания може да се отнасят единствено към сертифициране на резултатите от образователния процес, но не и към съдържанието му. При това държавното сертифициране трябва да съществува паралелно с частни сертифициращи системи, именно за да може чрез плурализъм да се гарантира конкурентност и свобода, а чрез тях – и качеството, за което всички толкова много говорят.

Страховете от свободата

Страхът от свободата винаги е бил свързан с едно: несигурността. Ала когато стремежът за неутрализиране на риска наруши границите на свободната воля, той блокира растежа. Това е и основното предизвикателство пред пост-тоталитарните общества – да приемат несигурността като неизбежна част от живота; да я осмислят и да се научат да живеят с нея. Докато не я приемем, свободно развитие няма да има нито в образованието, нито в която и да е друга област – защото не може да съществува развитие без неизвестност и без отклонение от нормата. Ето защо, ако ще се развива образованието, не може да си служим с нормативен контрол, за да гарантираме качеството му.

Поначало контролът не е средство за повишаване на качеството, а инструмент за улесняване на управлението. Единствената и най-добра гаранция за качеството на образованието е мотивацията – а никой не е по-мотивиран за добруването на детето от неговите родители и от самото дете. Най-малкото, защото именно те понасят всички негативи на образованието, ако то е било неадекватно. (И не, наличието на безотговорни спрямо образованието родители по никакъв начин не е основание за априорно лишаване от права в образованието на всички родители – точно както наличието на безотговорни учители не е основание да се забрани учителската професия.) Ето защо силовата принуда от страна на държавата върху родителите да ползват определено образование за децата си, независимо от неговото качество или личните им убеждения, е в пряк конфликт както със законната им отговорност да бдят за най-добрия интерес на детето си, (КООНПД 18,1) така и с правото на детето на закрила от страна на неговите родители в процеса на съзряване.

Пътят към спасението

Ако погледнем в миналото, към корените на българското образование и забележителния му подем по време на Възраждането, ще открием, че той се е дължал не на някаква държавна политика, а се е осъществил въпреки нея, благодарение на доброволната инициатива местната общност.

В тази връзка нека си спомним учудването на Макгахан от това, че в едни много трудни за България години въпреки всичко почти е нямало българско село без училище:

„Тези училища - пише в дописките си той - се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички - бедни и богати - се ползват от него. И накрая процентът на грамотните в България е голям толкова, колкото в Англия и Франция.”

Съвременната държавна политика обаче е насочена към все по-голямо отнемане на отговорности от родителите и прехвърлянето им към системата. Това създава точно обратния ефект - апатичност и атрофия на личното и гражданско участие, отдръпване на обществената енергия, а оттам и енергията на развитието от образованието. Защото както казва Буковски: „Спасението на света се извършва човек по човек; всичко останало е грандиозен романтизъм или политиканство.”


Даниела18:48 21 ное 201426
+ 0
- 0
Абсолютно съм съгласна с написаното. Образованието трябва да е насочено към всяко едно дете индивидуално и да се помогне на детето да развива способностите си. За дете, което има заложби да рисува, свири, пише или се интересува от биология, е абсолютна загуба на време и нерви ученето на информатика или математика. Валдорфските училища работят точно на този принцип.
Професор Балкански02:30 20 ное 201425
+ 1
- 2
Интелигентен текст. Естествено - прости армен(ц)ки няма.

Обаче малко както тия упражненият в Йейл - студентите трябва с валидни аргументи да защитят еднакво силно две противополжни тези.

Вярвам, че авторката би могла великолепно да развие и точно противополжният възглед, и пак да получи похвала.
1001:42 20 ное 201424
+ 2
- 0
Училището е идиотщина! Там тече индоктринация и уеднкавяване на децата, убива се кретивността! Не те учат как, а какво да мислиш! Няма практика! В самообразоването и демократичните училища е истината. А не в система, която банкерският елит ползва за контрол над населението!
Ханку Брат23:20 16 яну 201423
+ 2
- 0
Аз мога да си представя "компютърен" кабинет ползван за други цели освен изучаване на информатика ... това трябва да е стандарт вече а не въображение. То има ли професия която да не се ползва компютър като инструмент вече? И на лекар да отидеш и в автосервиза все някой стои и цъка с един пръст на компютър. Така че да - всеки кабинет трябва да е "компютърен".

ivo_isa19:46 15 яну 201422
+ 0
- 1
@Wattie, това не съм го измислил аз:
"...В новата учебна програма е записано, че дисциплината "Информатика" отпада от училище, а "Информационни технологии" ще се учат само по един час в 8 и 9 клас. Според учителите така от българските училища ще излизат компютърно неграмотни деца..."
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/12/13/mahat-informatikata-ot-chasovete-v-uchilishte.209454
И съм съгласен с колегите.
А можеш ли да си представиш цяла паралелка в компютърен кабинет за да го ползват за други цели?
dsc16:47 15 яну 201421
+ 10
- 2
никой не харесва това, което става в училище.ако някой родител е проявил смелост да образова детето си извън училище, въпреки конформизма и бюрокрацията- БРАВО!блазе му на това дете, че майка му може да си го позволи.социалното общуване между децата не се осъществява само в училищна среда.децата, които са заети днес с безбройни извънкласни занимания, общуват предимно извън училище.
F111:05 15 яну 201420
+ 4
- 3

В училището децата не получават достатъчно знания, затова родителите им, ако се интересуват от развитието на децата си трябва да ги обучават допълнително в къщи.
Училището е незаменим източник на социални контакти и начини на общуване, и добри и лоши. Отново родителите трябва да насочват децата си в правия път.
Незнам тази лелка колко добре и комплексно обучава детето си, но със сигурност ще го направи аутсайдер в комуникацията с околните.
блабла10:41 15 яну 201419
+ 2
- 0
@Wattie Страхотно мнение за Ганьо дето недоразбрал реве... Напълно подкрепям!
Wattie00:27 15 яну 201418
+ 4
- 0
ivo_isa: никой не е спирал ИТ - има си ги, продължават си с пълна пара. Просто традиционните учебни предмети лека полека започват да имат часове и в компютърните зали. Това е. Какво лошо има?

Ето моето мнение по темата за мамчето:

http://kaknese.blogspot.com/2014/01/blog-post_15.html
ivo_isa00:16 15 яну 201417
+ 1
- 0
@Ринги Рае, последния ти въпрос бе към @Елена...
@Wattie, ИТ са необходими за общообразователните паралелки, но не одобрявам тази спираловидна въртележка.
Информатиката е нещо по-специално.
 


Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.