новините от: днес / вчера / Архив
24 април 2014
Препоръчано от OFFNews
"Хвърляй си боклука по земята" (галерия)...
Пафта, ботуши и четка за бръснене...
Сбогом, Nokia. Здравей, Microsoft Mobile...
Пускат монета с лика на Путин в чест на...
Детективи, НПО-та и форумци по следите на...
Заклевам се във внука си - не кормя...
Майка и дъщеря отвличат кучета в...
FACEBOOK
За кого ще гласувате на Евроизбори 2014?
ГЕРБ
Коалиция за България
Атака
ДПС
Реформаторския блок
България без цензура
НФСБ
Коалиция КОД (НДСВ заедно с Илиана Раева)
АБВ
ПП Зелените
Друг
Независим кандидат
резултати
Анонси
„Речни чудовища” – една история...
OFFNews търси да назначи Sales мениджър
Пловдив обяви конкурс за...
Мтел набира проекти, които да...
По-ниски цени за бърз интернет и...
Как ще плащаме сметките за парно...
Владимир Каролев и Александър...
Партньори

Как се пишат имената на държавите

Проф. Владко Мурдаров Снимка: БГНЕС

Как е по-правилно да се напише и каже - Чечня или Чечения, Хърватия или Хърватска, а може би Хърватско? Защо германците наричат държавата си Deutshland, а ние й казваме Германия. Каква е разликата между Тесалоники и Солун? За логиката и принципите, които законодателят на българския език - Институтът за български език при БАН, следва при определянето на имената на държави, градове и местности разговаряме с проф. Владко Мурдаров в навечерието на излизането на новия правописен речник на БАН. Очаква се той да е на пазара през септември.

- Тези дни попаднах на интересна дискусия във форума OFFRoad-Bulgaria - за имената на държави, градове, местности, подбудена от въпрос за тъй наречените "нови" държави, образували се в последните 20-ина години - Беларус, Молдова, Чечения. Как е правилно да се изписват и произнасят и каква логика следвате при определянето на имената на български език?

- В бившите съветски републики едно време имената им бяха оформени като от съответната територия се вземаше производното прилагателно и се говореше например за Белоруска съветска социалистическа република.

Днес препоръката е наименованията на републиките, тоест на самостоятелните вече нови държави, да бъдат изговаряни и писани по такъв начин, по какъвто се изговарят в съответните страни.

У нас едно време беше Белорус. Сега, тъй като в белоруски изговорът е Беларус, втората гласна вече е „а”. От друга страна те наричат своята държава Беларус, така че и ние сме длъжни да уважим тяхното наименование.

При Молдавия или Молдавска република тяхното наименование е Молдова и поради тази причина и ние тряба да се съобразяваме с него и името на държавата трябва да бъде Молдова.

Какво е положението при Хърватия, Хърватско и Хърватска?

Едно от имената, при които имаше най-големи спорове, беше Хърватия. Защото тук оказва влияние наименованието на държавата и в сръбския език. Заради това ще чуете понякога субстантивирано, превърнато в съществително, прилагателното име и се казва Хърватска, което най-много ме дразни.

Дразнещото е, че спортните журналисти не искат да се съобразят, че наименованието на държавата в български не е Хърватска, а Хърватия.

В сръбския е Хърватска. При нас в началото имаше идея да се нарича Хърватско. Спомнете си, че при Паисий в неговата „История славянобългарска” той говори например за немско и затова се смяташе, че би трябвало държавата да се нарича Хърватско на български.

След тази препоръка ние се съветвахме и с посолството на Хърватия у нас и се утвърди. Навсякъде в справочници посочваме – единствено правилно е името Хърватия. Всичко останало на български език не би трябва да се употребява.

Някои твърдят, че трябва да е Хърватско, защото си го представят като област. Но тук не става дума за област, тук става дума вече за държава.

Друго. Например при Босна положението е много интересно. Там колебание при името на държавата няма. Там е интересно как се нарича човекът, който идва от Босна. При нас, под влияние от сръбски, много често се употребява бошняк, а всъщност, според законите на българския език, е босненец.

Усещате ли, все пак ние сме сродни езици и се появяват грешки.

А кое е правилното при Чечения и Чечня?

При името на държавата Чечения също е много интересно. Под влияние на руски името се употребява като Чечня, само че правилното е Чечения. Не съм проверявал, но четох, че Чечня се възприема даже като обидно.

Защо?

Защото така има пренебрежителен елемент заради руския.

При имената на тези няколко държави, които споменахме, има колебания и не можем да изведем едно общо правило. Или ако го изведем, ще се състои от две части. Първо, името се изговаря така, както се изговаря и пише в съответната страна. Второ, оказва влияние и моделът, по който в българския език са оформени държавите.

Защото това, което си говорим за Чечения, Хърватия - имената, които употребяваме ние, почти всички завършват на –ия. Мислете си и за Германия, Португалия, Испания и Италия. Навсякъде е това –ия. За да подведем под общия модел, приемаме и тези форми на имената.

Каква е логиката Черна гора да се казва така в българския?

При Черна гора тяхното наименование е така. Разбира се, че няма Монтенегро, въпреки че в много от европейските езици това е наименованието на тази държава. Ние сме си възприели Черна гора.

Тук има и друг детайл – в българския тя не е църна. Има елемент на превеждане.

А трябва ли да се превеждат имената?

Това е спомен от преди. Например при Бряг на слоновата кост – тези наименования се превеждаха, но вече по международните стандарти беше възприето да няма превод, а да се употребява името така, както е. Но при Черна гора все пак става дума за славянски език. Може би затова сме си позволили да преведем.

Ако се приложи превод автоматично, доста имена биха придобили различно звучене. Истамбул например няма да го познаем.

Като си говорим за Истамбул, по начало знаете, че в турски при улесняване на изговора се вмъква това начално „и” и Стамбул става Истамбул. Тук българинът много се колебае, защото има една фонетична особеност. Ние казваме обикновено „мб” – Истамбул, и това е правилното. Обаче когато има комбинацията от „н” и „б”, пак българинът го изговаря като „мб”.

Чакайте да проверя как е написано Истамбул в речника. Не, няма го, защото не е столица.

Тук, във вашия речник обаче пише Хърватско, а не Хърватия и това е официалният правописен речник на БАН...

Пише Хърватско, защото тогава редакторът наложи своето си виждане, а ние сме го регламентирали като Хърватия. Личният вкус понякога страшно влияе.

Но да знаете, че това е грешно. 

Е, как? Пише го в речника!

Ами това е, това е лошото. В новия речник, който излиза през септември, ще пише Хърватия.

Знаете ли колко материали сме писали за тази Хърватия, че трябва по този начин да бъде името на държавата?

И тук значи ти лъжеш, подвеждаш хората.

Но хората се водят по речника на БАН.

Е да, обаче това е личният вкус на един човек. И логиката му е, че името на областта трябва да се превърне в име на държавата.

Защо в българския Солун не е Тесалоники?

Има една група имена на градове и държави, при които сме възприели да не бъдат променяни, за да се уважава българската традиция, независимо как се изговарят днес. Още в житията на Кирил и Методий фигурира името Рим. Те отиват в Рим. Затова Рим няма да го превърнем в Рома, уважавайки българската традиция. Още от старобългарски запазваме формата на името да бъде Рим. Същото е и при Солун. Името Солун пак е свързано с братята Кирил и Методий и не става Тесалоники.

Тоест, хайде да теглим черта, различни принципи действат при утвърждаването на формите на имената. Може да бъде под влияние на традицията. Може да бъде според словообразувателни процеси в българския език. Но може да бъде, и това е най-важното, отразявано и на българска кирилица по такъв начин, по какъвто се изговаря в съответния език.

А защо тогава Германия е Германия?

Германия е защото... Пак, пак тук е традиция. Но тук има нещо много интересно при нас. Ние сме запазили и немец, и германец.

Германец не е ли правилното?

Да, обаче тук има една тенденция при имената. Славяните ги наричат немци, което идва от ням, т.е. те не ги разбират. Затова е немци, немски. Всъщност днес спорим кога трябва да се каже, че той владее немски език. Защото в същото време казваме: "Това е написано на старогермански.". И самите германисти държат да се прави разграничение. В историята на българския език от средата на XIX век името Германия се употребява само по този начин.

В много случаи ни влияе и руският език. И както е било името на държавата или града на руски, така е било възприемано и у нас.

Например това личи при Виена. Немското Wien (Вийн), което ще напишете с й, на руски е Вена и при нас става Виена. И поради традицията се запазва Виена.

Малко миш-маш се е получил тук...

Точно така. Тая тема е много интересна и сложна, защото много различни фактори влияят.

Това не предпоставя ли и доста грешки – много фактори, различни принципи, логики?

Точно. И заради това спасението е да гледаш справочниците. Защото те са премислени. Не поглеждайте правописния речник, мислете си за енциклопедиите.

Обсъждат ли се имената на държави, градове и местности със съответното посолство?

Обикновено да. Отдавна е започнал този процес. Ние си говорим само за държавите, но знаете ли колко е по-сложно с имената на градовете, изобщо на селищата, на планините, на реките и тъй нататък. Обикновено се изработват списъци, засягащи еди коя си държава, и в тях има всякакви наименования и се утвърждава основен принцип – как се изговаря името в съответния език.

Разбира се при нас има и още изключения, които не са малко.

Какъв е масово възприетият принцип в другите държави?

Това е – както е възприето името в съответната държава, така се изговаря. Навсякъде има и изключения.

Но българинът шава по Европа и от Средновековието има текстове, в които се появяват имена и градове. Например Лайпциг се появява в български текстове от XIX век под наименованието Липиска, което съвсем ясно показва славянския произход на името.

По същия начин Грац австрийското се появява при нас като Градец. Когато има славянски корен, затруднението е още по-голямо.

Защо ние казваме Гринуич, а не Гринич, както си го наричат англичаните?

Защото тук има една друга история. Ние през цялото време си говорихме за транскрипция, как се отразява изговорът, но в много от случаите се появява и влиянието на транслитерацията, т.е. какви букви са употребени при изписването на името.

И при Гринуич се появява някаква комбинация. Представете си, че аз там се стремя да изчета всички букви и затова се появява този по-особен изговор в сравнение с оригинала.


Корект14:24 16 авг 201242
+ 1
- 0
Ами! Това е историческо име. Колкото София е Средец или Стара Загора е Августа Траяна. Древните градове имат цял тефтер със стари имена, но е важно как се казват сега, и то официално. Дебатът за имената е изключително интересен, но тук се разпокъса (и аз имам пръстче) и се изгуби критиката върху общите принципи. Трябва да се започне от началото.
Корект14:09 16 авг 201241
+ 0
- 0
Нищо подобно! В учтивата форма се пишеше главна буква само когато адресатът беше едно лице. Ако пишехме в учтива форма на две или повече лица, бяхме принудени да употребяваме малка буква в. Сега тази нередност е премехната. Вникнете в същността - решението премахна старо недоглеждане и с това опрости правилото и сега то се подчинява на логиката. Няма никаква неяснота към колко лица се обръщаме - нали са изброени в обръщението в началото на текста: "Скъпа госпожо..." или "Уважаеми господа".
Корект13:57 16 авг 201240
+ 0
- 0
Комунистически съюз на младежта - име на организация, а не на целокупната съветска младеж.
корект13:51 16 авг 201239
+ 0
- 0
Не е малоумна, а е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА. Преди години държавата направи официално искане пред ООН името й да се изписва и произнася (естествено с незначителни фонетични отклонения) по този начин - и правилно. Това е името й, както и да звучи на стотиците официални езици!

Shrek14:46 15 авг 201238
+ 0
- 0
Правилното име на Цариград - Истанбул е Констатинопол.
Машийн01:19 15 авг 201237
+ 0
- 0
Ей, Шкиперйе... дори си бях напазарувал няколко пакета едноименни цигари в центъра на Прищина...:):):)
Владо23:35 14 авг 201236
+ 0
- 0
Това със Сакартвело (Грузия) е добро. Също и с Хаястан (Армения). A турците казват на Солун - Селяник. Йостерайх също няма много общо, както и Шкиперия, а и не знам защо вече не ползваме Ейре.
Стефан01:44 14 авг 201235
+ 0
- 0
По-скоро Маср (между "а" и "ъ"), навремето в нашите стари писания е най-вече Масър; между другото, оттук/там идва диалектното название на пуйката - "мисирка". А най-лесната дума в Скартвело е "Гаумарджос!" (и има защо човек да я научи и знае).
Използвам случая за реплика към email: испанците са, може би, рекордьори в това начинание. То и сред техните собствени названия има достатъчно куриози.
А за China - това си е на английски.
Добро утро на всички.
Стефан01:35 14 авг 201234
+ 0
- 0
Повтарям се тази вечер, но: "Воден" може да бъде исторически термин, име, под което някой е създа, владял, управлявал, "Едеса" е географското назавание на ГРЪЦКИ град, C'est la vie, или на френски Селяви.
Стефан01:30 14 авг 201233
+ 0
- 0
"Солунските братя" е исторически, а не географски, термин.
 

Още от : Анализи
25.03 2014 в 19:38

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.