Статията е по публикация на Алон Пинкас* във в. “Хаарец”, озаглавена “Путин се нуждае от „златен мост“ в Украйна, но все още не е готов за това” с допълнения от Димитър Аврамов.

Наистина ли Путин губи войната? Ще видим ли до края на март драматична ескалация в опита на Русия да излезе от задънената улица? Ще последват ли дипломатически преговори и между кого точно? Толкова ефективни ли са санкциите, че на Путин трябва да бъде предложен т. нар. „златен мост“, по който да се оттегли, без да загуби това, което той смята за достойнство? Ако не, ще се разшири ли обхватът и интензитетът на войната? Наистина ли Владимир Путин обмисля използването на ядрени оръжия? Той рационален политик ли е? Или е луд? Има ли сценарий за край на войната в Украйна? А има ли такъв американският президент Джо Байдън?

На всички тези въпроси има само един верен отговор. С две думи: "не знам". Отговор нямат и тези, които заливат Интернет, социалните мрежи и телевизионни студия с безкрайни спекулации. Можем да начертаем възможни варианти и сценарии, но те имат много ограничена стойност като прогнози, на които да вярваме. Едно нещо обаче е изключително ясно: цялата война, или “военна операция”, както я нарича Кремъл, много се обърка за Русия – военно, икономически и дипломатически.

Настоящата международна криза е военно-политическа реалност с двойна главоблъсканица - тази на Владимир Путин и тази на Джо Байдън. Путин има само лоши планове. Въпросът е дали Джо Байдън може да измисли политика, която да му попречи да ги осъществи. Простият отговор е: “Вероятно не може”. Това означава, че освен ако няма държавен преврат в Москва - един много вероятен, но труден за осъществяване вариант, особено веднага и под външно влияние; или пък ако Китай не се намеси насилствено, за да принуди Русия да спре войната, тогава е много вероятно да очакваме до края на март много силна ескалация на военните действия и много цивилни жертви, а не засилване на дипломатическите усилия за намиране на решение. Тоест ескалацията на войната изглежда по-вероятна до края на март.

Има няколко мита, ирационални, неправилни виждания относно състоянието на войната на Путин в Украйна, които просто е важно да бъдат размити. Те се разпространяват от множество политици, анализатори и световни медии, като всеки цитира другия убедено.

Първият мит е, че Русия вече е загубила войната, а украинската армия я печели, като не губи. От чисто военна гледна точка това не е вярно. Вярно е, че първоначалният план на Русия да завладее, денацифицира и демилитаризира Украйна се провали, подобно на много от погрешните руски схващания и предположения преди военната инвазия. Владимир Путин прецени погрешно степента и обхвата на украинската съпротива, грубо не прецени боеспособността на украинската армия. Русия не успя да превземе Киев без значимо усилие, както очакваше да стане, и погрешно прецени т. нар. “военна операция” като бързо военно нахлуване, което би довело до фактическата капитулация на Украйна. Това бе тактическо виждане на Путин, реализацията на което би му позволила да преговаря със САЩ и НАТО за преструктурирането на Европа. И то от позицията на силната страна и на победителя.

Независимо от всички груби стратегически и тактически грешки направени от Русия обаче, руската армия, колкото и да е лошо организирана, колкото и да е слаба и неуспешна до момента - защото тя очевидно е такава - не е загубила войната. Напротив, ако руските сили в източната част на Украйна успеят да се свържат с руските сили на юг, Украйна ще бъде разделена на две части. Това не изпълнява първоначалната идея на Путин за завладяване на Украйна, може да изглежда като стратегически провал, но пък може да бъде представено като изпълнение на целите на т. нар. “военна операция”, както руското правителство нарича войната. За целите на вътрешната пропаганда Путин може да претендира за военно постижение.

Тук отварям скоби, за да ви кажа: Извън анализа на Алон Пинкас, при мое посещение в Украйна през 2019 г., по време на президентската кампания на Володимир Зеленски, от срещи с български журналисти и от позиции на руски и украински анализатори съм наясно, че една от целите на денацификацията на Украйна, поставена още през 2014 г., е осигуряване на сухопътна връзка между контролираните от руските сепаратисти територии в Донбас с анексирания от Русия украински полуостров Крим. Ако погледнем картата на военните действия, ще видим, че Русия е много близо до това да изпълни тази тактическа цел като завладеe земите по Aзовското краибрежиe на Украйна и градовете Мариупол, Бердянск и Мелитопол. Ако руската армия не успее да завладее Киев, е възможно дори завладяването на цяла Източна Украйна и установяване на окупационна граница по река Днепър. По ирония на историята обаче евентуално обръщане на хода на войната на Владимир Путин в Украйна дава възможност на украинската държава да си възвърне всички загубени територии, включително и анексирания от Русия полуостров Крим. Това изглежда като малко вероятен сценарий. Той обаче е напълно възможен предвид стратегическите грешки допуснати от режима на Владимир Путин. Те водят до такива огромни проблеми за Русия, че на техния фон евентуално връщане на Крим на Украйна, само след година или две, би изглеждало като напълно приемлива за руснаците политическа цена. Всъщност Путин започна войната, която Украйна не можеше да започне, но и бе необходима за целите на възвръщане на загубените територии. Това обаче са само допълнения към анализа на Алон Пинкас. Нека се върна към неговите думи.

Той твърди, че за да може да претендира за военен успех в Русия, Владимир Путин трябва да засили военните действия още повече. Г-н Пинкас казва, че “тактическата необходимост ще усложни стратегическата злополука”. Според него съзнателно или не, Владимир Путин е позициониран в такава перспектива. Тук трябва да повторим първия масово наложен мит – той е, че Русия вече е загубила войната, а украинската армия я печели, като не губи. От чисто военна гледна точка, от тактическа гледна точка, която може да доведе до трайна окупация на огромни украински територии, дори на цяла Източна Украйна - това не е вярно.

Второ, според Алон Пинкас, митът, че успешните преговори между Русия и Украйна, с посредничеството на Финландия, Турция или Израел, са възможни, и че Русия иска дипломатическо решение на всяка цена, също е грешка! Владимир Путин иска да преговаря със САЩ и НАТО, а не с Украйна. Той атакува Украйна, защото смята, че това не е държава, която има право да съществува.

Тук отново отварям скоби, за да подчертая извън тезите на Алон Пинкас, но и в тяхно допълнение, че Владимир Путин е казвал многократно и публично, че вярва, че руснаците и украинците са един и същи народ и поради това трябва да са в една и съща родина. Тоест Путин не смята, че Украйна трябва да съществува самостоятелно. И тук се връщам пак към текста на г-н Пинкас, според когото, всякакви разговори за преговори преди Русия да може да претендира за законово уредено, чрез преговори военно постижение, са безполезни. Тук отново добавям личната си убеденост, основана на ясно и публично заявените виждания на Владимир Путин, че целта на Русия е асимилацията и ликвидирането на Украйна в максимална възможна степен.

Трето, според Алон Пинкас, напълно погрешен е митът, че руската икономика може да устои на санкциите, защото има значителни валутни резерви и подкрепата на Китай. Руските валутни резерви всъщност не са налични. Много от тях са в злато, което никой няма да купи, защото срещу Русия са наложени международни санкции, които тепърва ще се засилват. От друга страна, валутните резерви на Русия са в европейски банки. Русия притежава тези резерви и тези пари, но няма достъп до тях поради наложените санкции. Тук, отново си позволявам да допълня анализа на автора, като предложа следната перспектива – за да получи достъп до валутните си резерви, Русия ще трябва да представи не просто нов политически курс, а ще трябва да има нов политически лидер. Никой вече не вярва на това, което заявява Владимир Путин. Само преди месец той и придворните му ведомства твърдяха, че Западът разпространява лъжи, че Русия ще нападне Украйна, че Русия не смята да води война и че всички войници струпани по украинските граници провеждат учения, които ще приключат.

Според Алон Пинкас, що се отнася до евентуалната подкрепа на Китай, Пекин може да реши да не оказва политически и икономически натиск върху Русия, за да спре войната в Украйна. Китайската държава обаче няма също така да рискува да се обвърже стратегически с Владимир Путин, да го подпомогне икономически и военно и да се изложи на масивни международни санкции.

Тук пак отварям скоба, за да кажа, че макар и мощна индустриална сила, макар и световен производител на стоки, Китай има жизнена необходимост от пазари. Китайската държава не може да продължи възходящото си икономическо развитие без достъп до американския и европейските пазари. Обратно, колкото и болезнено в краткосрочен план да е, западният свят може да си осигури производствени мощности алтернативни на китайските в Индия, Индонезия, Бразилия и в много други страни по света. Много държави се готвят да спечелят икономически като поемат производствени мощности изградени с пренасочени от западните държави инвестиции.

Алон Пинкас обръща внимание и на друг мит, на друго погрешно наложено схващане. То е, че САЩ и НАТО искат войната в Украйна да спре и насърчават преговорите. Макар и от хуманитарна гледна точка това да е вярно, от военно-стратегическа и политическа гледна точка, Западът печели от потъването на Русия във война с Украйна. Настоящата война на Русия в условия на безпрецедентни, засилващите се международни санкции и огромен икономически, политически и военен кръвоизлив. Самият Путин се превръща в пария, в политически “прокажен”, до когото никой вече не иска и няма да иска да се докосне.

Тоест, тук допълвам Алон Пинкас с това, че в ситуация, в която украинският народ не иска да отстъпва и иска да воюва за отблъскването на руската армия, САЩ и НАТО нямат политически интерес да сетнат на масата на преговорите с Владимир Путин. Тоест, докато има украинско правителство и боеспособна украинска армия, zападният свят има интерес да помага на Украйна и няма интерес да извади Владимир Путин от това да затъне, губейки максимален икономически брой ресурси и потъвайки в максимална изолация.

Според Алон Пинкас “това е моментът, в който всичко става изключително опасно. Месиански ръководител като Владимир Путин, който чувства, че няма какво да губи, може да ескалира войната все повече”.

Г-н Пинкас, твърди, че Западът сега обмисля принципа на т. нар. Златен мост на Сун Дзъ, който гласи “Дайте на врага си "златен мост" да се оттегли и да избегне унижението”. Всъщност, Сун Дзъ никога не е използвал този термин. В седма глава на своето съчинение „Изкуството на войната“, написано през 5-и век пр. н.е., той съветва, че „...когато обградите враговете си, оставете отворена възможност... не притискайте твърде силно отчаяните врагове." Това изглежда уместен съвет за Джо Байдън и НАТО в този момент.

Санкциите унищожават руската икономика. Една драстична и разрушителна ескалация на войната на Русия в Украйна ще доведе до допълнителни санкции, до по-силна изолация на Русия, така че Владимир Путин ще остане с по-малко и по-лоши възможности. Има различни негативни сценарии и спекулации за ескалация на войната: Путин може да продължи да унищожава украинските градове; той може да провокира военно като разшири военните действия в страни членки на НАТО като Балтийските страни; може да предизвика военна конфронтация с НАТО като атакува маршрутите за доставка на военна помощ за Украйна на територията на Полша. Сред другите варианти са Русия да предприеме голяма кибератака срещу европейски или дори американски градове и инфраструктура; или пък Путин може едностранно да реши да спре целия износ на петрол и газ и да доведе цените на петрола до $200-$250 за барел. Най-ужасяващата разбира се спекулация е, че чувствайки се изолиран, изцяло отхвърлен от света до степен, забележете дори по-висока, от тази, в която се намира Лукашенко или Ким Чен Ун – всъщност Владимир Путин вече не може да излезе от Русия – един такъв вид Владимир Путин може да реши да използва ядрени оръжия.

Нито една от изброените опции, с изключение на масираните атаки по украинските градове с цел частичното им или цялостно унищожаване, не изглежда реалистична, но разбира се, не бива да се изключва като последна мярка, ако Владимир Путин реши, че е останал без “политически кислород”. “Да бъде оценяван Путин със западните стандарти на рационален анализ, в основата на който са всякакви форми на рентабилност и икономическа целесъобразност, се оказа грешка”, твърди Алон Пинкас.

Аз бих добавил, че анализирането на незападни култури, в това число на Русия и нейните политици през западна гледна точка, винаги е било проява на политическо късогледство и специфична форма на политическа наивност и дори глупост, която хората от западния свят са склонни да проявяват.

“От гледна точка на Путин, това не е регионална инвазия, а по-скоро епична глава в руската история. Неговата версия за случващото се показва, че той гледа на себе си по начина, по който е правил Петър Велики (1682-1725). Вижда себе си в контекста спирането на Наполеон през 1812 г. от Александър I и в контекста на победата на Сталин над нацистка Германия. “Путин възстановява Русия, а не освобождава Донецк”, пише Алон Пинкас.

Тук ще добавя, че само в битката при Бородино Русия губи 70 хиляди души, а в цялата война с Наполеон 200 хиляди. В тази връзка, страданията на руснаците заради войната в Украйна, броят на руските войници, които ще загубят живота си в неговата война, не притесняват Путин. И той като всички ръководители в руската история гледа на руснаците като население, призвано да защитава вижданията на предводителите си.

Продължавам с текста на Алон Пинкас. Той твърди, че “Путин е деспот”. Според него западните разузнавателни агенции изчисляват, че много малко хора говорят с Владимир Путин и прекарват каквото и да е време с него. “Можем само да гадаем дали му е предоставена качествена разузнавателна информация и точна информация, дали му се казва това, което явно не иска да чуе, на кого вярва и до каква степен и дали вярва или не на собствената си алтернативна реалност, в която той спасява Русия и възвръща величието на Романов”.

Исторически доказано е, че деспотите са склонни да развиват подозрение към хората и информацията, която получават, обграждат се с послушни казващи само “да” хора и развиват параноя. Така информацията, с която боравят, става оскъдна и с ниско качество. Всякакви форми на проверки за достоверност, на баланс на позиции и мнения, на възможни коригиращи механизми са притъпени, не работят ефективно. Понякога дори такива не съществуват.

“Години наред и дори в момента Владимир Путин и руската пропаганда убеждават света, че Западът е изпаднал в декадентство, че е слаб, противоречив и уязвим.” Тук пак ще допълня г-н Пинкас, като кажа, че на 14 март руската телевизия “Россия 24”, излъчи репортаж, в който твърди, че европейските авиолинии търпели колосални загуби, защото не преминавали през руското въздушно пространство, а репортерът попита с патос “Докога могат да издържат така?”. Това бе въпрос зададен в момента, в който руските самолети, взети на лизинг от Еърбъс и Боинг, нямат къде да летят и остават без поддръжка. Руското правителство вече разреши на руските авиокомпании да не плащат вноски по въпросните самолети и дефакто ги национализира – нещо, което обрича Русия никога повече, или поне в следващите десетилетия, да не може да закупи и притежава модерен самолет за гражданска авиация.

Алон Пинкас твърди, че погледът на Владимир Путин за състоянието на Запада е бил изкривен от “един невежествен, със стил на мажоретка, лесно манипулируем американски президент Доналд Дж. Тръмп, когото Путин неправилно прецени, че представлява състоянието на Запада, и оттам заключи, че е назрял моментът за промяна на европейския ред за сигурност”.

“Сега, на ръба на очертаващия се за него и Русия стратегически провал, Владимир Путин попада в криза, причинена от собственото си творение и собствената си преценка. Ще има момент, в който да му осигурим “златен мост”, но такъв би могъл само да го спаси. Мостът трябва да бъде внимателно изграден, но открит само в точния момент”, завършва Алон Пинкас.

За края на този дълъг текст, в който ви представих анализа на Алон Пинкас, ще кажа нещо като Димитър Аврамов, което според мен е самоочевидно. Никой политик в историята на човечеството не е спечелил срещу света и не е могъл да спре или обърне логичния и закономерен ход на човешкото развитие. През Втората световна война Хитлер има за съюзници индустриално развити държави – Японската империя и Италия. Има и редица други страни, които се включват на страната на нацистка Германия или я подкрепят пасивно. И въпреки наличието на съюзници и симпатизанти навсякъде по света, нацистка Германия губи Втората световна война.

Днес заради Владимир Путин Русия изпада в нарастваща изолация. Истински съюзници на Путин са само Александър Лукашенко и Башар Асад! Изолацията няма да спре за Путин, дори ако войната в Украйна спре утре, дори ако Путиновата представа за Русия се наложи категорично, дори ако Украйна изчезне от картата. Защо? Защото той и придворните му не разбират природата на днешния сложен и взаимосвързан свят. Защото не разбират, че украинската земя не им е нужна и че украинският народ - един народ, живял свободно в последните две десетилетия, никога няма да ги приеме. Ще перифразирам великия сръбски режисьор Емир Кустурица, който казва, че веднъж като си опитал суши, вече и най-вкусните сараевски кебапчета не са толкова вкусни. Днешният свят е повече от суши и много повече от сараевските кебапчета. Той наистина е сложен и взаимосвързан и в него няма място за разрушители.

И понеже, докато гледаме глобално, трябва да мислим локално, ще кажа нещо, което е болезнено за мнозина в България. Важно да си го кажем, ако се уважаваме като нация обаче. Днешните български путинисти играят ролята на българските фашисти от 30-те и 40-те години на 20-и век, в навечерието на Втората световна война. Българските путинисти, особено тези, заели постове в политиката и институциите на публичната власт в България, в момента действат като предатели на бъдещето на българската нация. Изборът за България е много ясен и прост - между нормалния политически свят и квази-фашистката по същество утопия Владимир Путин за тип руска държава, която вече дори повечето руснаци не подкрепят.

Путиновата утопия за Руска империя разделя света на цивилизовани народи и на варвари. Под натиска на българските путинисти българското правителство, в опита си да не разделя заразената ни от политически вирус нация, прави така, че България да изглежда като погранична територия на цивилизования свят, населена от уплашени, полуцивилизовани хора. Да, има такива българи! Не всички обаче сме такива. Само едно голямо малцинство. Неговите представители имат да извървят болезнен път на освобождаване си от политическия вирус. Съпротивата им е подобна на тази на варварите от късната античност и ранното средновековие срещу християнството, която се оказва безсмислена във всеки аспект. Защото в историята и развитието на човешката цивилизация има закономерни и логични процеси. Който застава срещу тях - губи. Няма историческа необходимост обаче България да спечели. Напротив, действията на подкрепящите Путин и руската война в Украйна работят директно за унижението на България и за превръщането ни територия - гето на развития и цивилизован свят. Надявам се българската нация да избере пътя на националното обединение свързано с мястото ни като част от политически развития и нормален свят. Алтернативата е да изпаднем в състояние на болезнен вътрешнополитически конфликт на цивилизованата част от българското общество срещу разклоненията на българския путинизъм, конфликт, който може да се окаже необходим и неизбежен. Надявам се такъв да няма.

*Алон Пинкас e външнополитически съветник на Ехуд Барак и политически съветник на Шимон Перес.