Чилийският поет и Нобелов лауреат Пабло Неруда е бил отровен, установява Международен екип от съдебни експерти. Неруда умира през 1973 г., малко след като с военен преврат е свалено правителството на президента Салвадор Алиенде, с когото е бил приятел.

Племенникът на поета, Родолфо Рейес, съобщи за испанската информационна агенция EFE за заключенията на разследващите. Те са анализирали проби от бактерията Clostridium botulinum, открита в тялото на Неруда по време на предишно разследване през 2017 г. Според Рейес експертите стигат до заключението, че бактерията е ендогенна, т.е. попаднала е в тялото на поета отвън.

"Мога да кажа това, защото съм виждал докладите. Казвам това като адвокат и племенник, с голяма отговорност. Съдията все още не може да направи никакво изявление, защото трябва да разполага с цялата информация", казва Рейес пред испанското издание на El Pais, цитиран от Би Би Си.

Бактерията, която произвежда ботулинов токсин, причиняващ ботулизъм, е открита върху един от ексхумираните зъби на Неруда през 2017 г. Тогава обаче учените не успяват да установят как е попаднала в тялото на поета.

"Сега е доказано, че бактерията е била ендогенна и че е била вкарана в тялото", казва Рейес.

В интервю за Асошиейтед прес Рейес заявява, че съдебномедицинските тестове, извършени в датски и канадски лаборатории, са показали наличието на "големи количества бактерии Cloristridium botulinum, несъвместими с човешкия живот". Мощният токсин, произвеждан от тази бактерия, причинява парализа на нервната система и смърт.

Според Рейес анализът на експертите от университета Макмастър в Канада и университета в Копенхаген показва, че бактериите не са попаднали в тялото на Неруда от ковчега или от околността.

Коментарите на Рейес все още не са потвърдени от съдебномедицинските експерти от Канада, Дания и Чили. Докладът за причината за смъртта на Неруда трябва да бъде оповестен в сряда - близо половин век след смъртта на поета и член на Чилийската комунистическа партия и 12 г. след началото на съдебното разследване за евентуалното му отравяне.

Според официалната версия Неруда, известен като млад поет със сборника си "Двадесет любовни стихотворения и една песен на отчаянието", умира от рак на простатата и недохранване на 23 септември 1973 г., само 12 дни след военния преврат, който сваля демократично избраното социалистическо правителство на президента Салвадор Алиенде, отбелязва Би Би Си.

По време на преврата Алиенде се самоубива. Неруда приема тежко новината за смяната на режима и смъртта на приятеля си и започва да планира емиграцията си в Мексико. Но ден преди заминаването е откаран с линейка в болница в чилийската столица, където е лекуван от рак и други заболявания. Там той умира скоро след това.

Официалната версия за смъртта на поета обаче неведнъж е поставяна под съмнение.

Гонсало Мартинес Корбала, бивш посланик на Мексико в Чили по време на преврата, казва пред Associated Press малко преди смъртта си през 2017 г., че е видял Неруда два дни преди да почине и че поетът е тежал почти 100 кг - което не съответства на твърденията за фатално изтощение.

Бившият шофьор на поета, Мануел Арая, казал на чилийския съдия, който разследва случая, че развълнуваният Неруда му се обадил от болницата в Сантяго, където се лекувал, и казал, че е бил инжектиран в стомаха, докато спял. Поетът умира няколко часа по-късно.

През 2013 г. тялото на Неруда е ексхумирано, за да се установи причината за смъртта му, но тестовете не откриват токсични вещества или отрови в костите му. Семейството и шофьорът му поискаха по-нататъшно разследване. Проби от останките на Неруда са изпратени за анализ в съдебномедицински лаборатории в четири държави, а през 2015 г. чилийското правителство заявява, че е "много вероятно трета страна да е отговорна за смъртта му".

През 2017 г. група учени от различни държави изключват смъртта на Неруда да е в следствие на рак или недохранване, но не посочват причината.

"Основните заключения са, че смъртният акт е невалиден, когато става въпрос за кахексията като причина за смъртта", казва Аурелио Луна, един от експертите на групата по онова време. - "Все още не можем да изключим или потвърдим естествена или насилствена причина за смъртта на Пабло Неруда".

В нощта на смъртта на поета в клиниката е дежурил някой си "д-р Прайс", а последвалото разследване е изразходвало много време и енергия за издирването му. "Д-р Прайс" обаче никога не се появява в медицинските регистри на Чили. В крайна сметка разследващите решават, че той е измислен, за да се отклони разследването.

Въпреки че приятелят му Габриел Гарсия Маркес нарича Неруда "най-великият поет на XX век на който и да е език", през последните години репутацията на Неруда пострада заради разкритията в личния му живот. Поетът изоставя първата си съпруга и дъщеря им Малва Марина, която се ражда с неврологично заболяване и умира на деветгодишна възраст.

В посмъртно публикуваните си мемоари "Изповядвам: живях" Неруда признава, че е изнасилил тамилка, която работила за него като прислужница по време на бизнес пътуването му до Цейлон, когато бил млад дипломат. След като описва изнасилването, той пише: "Тя беше права да ме презира".

Преди 5 г. правозащитници се противопоставят на опита летището в Сантяго да бъде преименувано на името на Неруда.

По това време писателката и активистка за правата на жените Исабел Алиенде заяви пред Guardian, че поведението на Неруда не обезценява творчеството му.

"Някои аспекти от живота и личността на Неруда ме отвращават. Въпреки това не можем да отхвърлим творчеството му. Много малко хора - особено силни или влиятелни мъже - се държат възхитително. За съжаление, Неруда е бил несъвършен човек - както в една или друга степен сме всички ние", коментира Алиенде.