*Предупреждение: Тази статия съдържа препратки към сексуално съдържание, което може да се стори притеснително на някои читатели!

Нов минисериал за така наречения "италиански жребец" Роко Сифреди е заснет от режисьорката-феминистка Франческа Маниери. Това е графично и тревожно изследване на токсичната хипермъжественост.

Когато продуцентът Лоренцо Миели се обръща към Франческа Маниери с молба да създаде телевизионна драматизация на живота на Роко Сифреди, порнозвездата, известна в цял свят като "италианския жребец", тя избухва в смях.

Изглежда като невъобразимо сътрудничество. Маниери, феминистка, сценаристка и режисьорка, известна най-вече като съавтор на сериала на HBO "Ние сме такива, каквито сме" от 2020 г. "Призови ме с твоето име" на Лука Гуаданино, и Сифреди - самонарекъл се "Кралят на хардкора", звезда на около 1300 филма с рейтинг XXX и собственик на порноимперия.

Въпреки това, след като обмисля предложението, Маниери решава, че полярните им различия могат да доведат до интригуващо произведение на изкуството. "Смятам, че за нас като жени все още е доста трудно да [изследваме] мъжествеността", казва тя пред BBC Culture. "Роко не представлява изключението от мъжествеността, а нейното излишество, така че си казах: "Добре, нека се възползваме от възможността да навлезем в сърцевината ѝ; да разкажем за изкуството на мъжествеността през женската гледна точка". И смятам, че в момента е много важно един мъж да бъде разказан от жена".

Резултатът е седемсерийният минисериал на Netflix "Суперсекс" (Supersex), който проследява историята на Сифреди от детството му. Той е роден в бедност под името Роко Тано в италианския град Ортона през 60-те години на ХХ век.

Заглавието на поредицата идва от подобно на комикс порно списание, в което е представен супергерой, наречен Суперсекс, който Тано намира на улицата като малко момче. Той се вманиачава по него и след като се премества в Париж през 20-те си години, попада на сцената на секс клубовете, където случайна среща с актьора, който играе Суперсекс, Габриел Понтело, и който поставя началото на кариерата на Тано. По-късно той променя името си на Сифреди, за да се превърне в едно от най-големите имена в индустрията за забавления за възрастни.

Сега 59-годишният актьор продължава да се снима в порнофилми - с няколко навлизания в артхаус киното, във филмите на френската режисьорка Катрин Брейла "Романс" (1999 г.) и "Анатомия на ада" (2003 г.) - и, както се вижда в поредицата на Netflix, въпреки че публично обявява оттеглянето си през 2004 г., през 2009 г. се завръща в индустрията заради любовта си към играта пред камера.

Неочакван фокус

Но тези, които очакват от "Суперсекс" задълбочено обобщение на кариерата на Сифреди във филмите за възрастни, ще бъдат изненадани да видят, че значителното му творчество е премълчано и наистина споменато едва в последните няколко епизода на поредицата. Вместо това сериалът се интересува повече от възпитанието на Тано (в ролята Алесандро Борги) и от зараждането и създаването на неговото алтер-его, Сифреди. По-специално се изследва как потиснатото му семейство и злоупотребяващият с него по-голям полубрат Томазо (Адриана Джанини), който от любовна бомба преминава към сексуализиране и манипулиране, са повлияли на неговата идентичност, сексуалност и разбиране за това какво е да си мъж.

Друг ключов момент в историята е травмата от детството, която преживява, когато брат му с тежко увреждане, Клаудио - получил мозъчно увреждане след нападение от местна банда - умира, унищожавайки психиката на любимата им майка Кармела (Таня Гариба), предизвиквайки шокова вълна в семейството и оставяйки у Тано болка, която той носи до днес.

Трябва да предупредим, че сериалът е "свободно вдъхновен" от живота на Сифреди, а не е биографичен филм на едро, и Маниери казва, че Томазо и жената, която двамата братя боготворят, Лучия (Жасмин Тринча), са измислени герои, извлечени от множество хора и влияния в живота на Сифреди. Въпреки това Клаудио и неговата смърт са съвсем реални. "Клаудио наистина е бил негов брат и е едно от първите неща, които ме въвлякоха в историята му и заради които избрах да го направя, - казва Маниери, - заради връзката между болката и силата; и как той трябва да има тази сила, за да премине отвъд болката."

Сериалът включва многобройни сексуални сцени и е наречен "най-откровеното шоу" на Netflix досега.

Зрителите, които са очаквали покъртително представяне на живота му, също ще бъдат изненадани от често сериозния тон на сериала. Всъщност сериозният подход на Маниери изненадва самия Сифреди, когато двамата обсъждат сериала за първи път. "Подходът ми беше доста неочакван за него, така че в началото беше доста трудно, защото той беше шокиран и му беше много трудно да разбере плана ми", казва тя. "Шокира го интимността на разказа [който го шокира], който се фокусира върху жените и семейството. Той не очакваше да започне с него като дете с майка му, с женския поглед върху него. Всичко това го накара да каже: "Мислех, че ще направим нещо по-близко до "Буги нощи"?" Така че му отне известно време да разбере, да приеме и да се отдаде на неочакваната част.

"Но той има щедрост", продължава тя. "Той доста бързо разбра, че не правим разказ, който да го извинява [за да оправдае действията му], а използва Роко Сифреди, за да навлезе в мъжествеността, така че трябваше да имам много свобода. Той прие тази игра между нас двамата и мисля, че играта на нашите погледи, различните позиции в света - за него - емблемата на мъжествеността, а за мен - темата за женствеността. Този ожесточен конфликт направи този сериал такъв, какъвто е."

В разговор с италианското списание FQ през 2022 г. Сифреди потвърждава първоначалните си трудности да се сработи с визията на Маниери за поредицата. "Имаше силна защитна енергия от нейна страна и беше трудно да се впиша", обяснява той, като същевременно добавя, че е доволен от крайния резултат и подчертава: "Тази красива история е вдъхновена от моя живот, но не е моят живот".

Графичните секс сцени

Това не означава, че сериалът не е провокативен, нито пък избягва секса. Всъщност "Суперсекс" вече е наречен "най-откровеното шоу в историята на Netflix". Борги, който се представя напълно отдадено в ролята на комплексирания Сифреди, казва пред Variety, че снимките са включвали около 40 до 50 секс сцени в рамките на 95-те снимачни дни ("Мисля, че бяха 45", потвърждава Маниери). Но макар че кинематографията им е от висок клас и лъскава - като редица от тях са заснети през и за женския поглед, камерата се движи нагоре-надолу по Сифреди, а в някои случаи той се подчинява на доминиращи жени - подобно на самото порно, те стават повтарящи се и безмилостни. Има групов секс в плувни басейни, BDSM сесии в парижки секс клубове, тройки, четворки и дори фелацио на погребение.

Това е изтощително и напомня за филма на Стив Маккуин от 2011 г. "Срам", в който Майкъл Фасбендър играе пристрастен към секса човек, който в преследването на похотта се срива, когато не може да контролира натрапчивите си желания; той е затворник на тялото си и неговите желания. Сифреди е признавал, че в миналото е бил сексуално зависим, и дори споменава филма в интервю за Daily Beast през 2017 г. "Когато видях този филм, той ми докара кошмарите ми", казва той. "Нощ след нощ. Фасбендер в този филм премина през точно това, през което преминах аз. Всичко това."

"Срамът е добра референция, защото мисля, че казва нещо за [съвременното общество]", казва Маниери. "Вече не сме в състояние да съчетаваме любовта и сексуалността. И това кара сексуалността да прилича много повече на обсебване. Тази поредица иска да каже нещо; че порното представлява огледало на този вид обсебване и [как го използваме в световен мащаб като] средство за мастурбация. Вътре в сексуалността има живот, сила, която може да ви изведе на светло или да ви запрати в сянката."

Маниери казва, че едно от основните ѝ предизвикателства, когато се е захванала с поредицата, е било "как ще разкажа за секса?" Въпреки че става дума за представяне за една от най-известните порнозвезди на планетата, "не исках да правя сериал за порното - казва тя, - а исках да направя история за това какво представлява порното. Исках да повдигна завесата. Не исках сексуалните сцени да са "горещи" в порнографски смисъл, но не исках и да са "студени" в порнографски смисъл. Исках да преобърна тези сцени, исках да са горещи от емоционална гледна точка".

Маниери застава зад решението си да включи толкова много секс сцени в поредицата, като твърди, че сексът е придобил по-значима цел в историята, когато тя я е развила. "Когато говорех с Алесандро и [другите] режисьори, винаги казвах едно и също нещо: Роко опознава нещата чрез секса. Сексът е средство за познание, затова казвам, че всяка секс сцена в този сериал е повратна точка. Става дума за чувства, за съзнание - всеки един [сексуален] акт беше нещо като изявление, цитат."

Дълбоко обезпокоително изображение

В реалния живот през 90-те години на ХХ век порнографските изпълнения на Сифреди стават все по-груби и насилствени и в интервюто за Daily Beast той разказва за това как "удря" жена по време на секс, за да я накара да достигне кулминацията, и как си е създал репутация на "пречупващ" жени. Обезпокоително е, че подобни сцени на груб секс, включително такива, в които той души жени, са пресъздадени и в "Суперсекс". При положение че проучване на BBC Disclosure и Radio 5 Live от 2020 г. разкрива, че 71 % от извадката от анкетирани мъже на възраст между 18 и 39 години са заявили, че са извършвали определени актове на насилие или агресия срещу партньорките си по време на секс (плюене върху тях, запушване на устата им, удряне или душене), а една трета от тези мъже признават, че не са поискали предварително съгласие, зрителите могат да поставят под съмнение решението да се включат такива брутални сцени, както и да се покаже жена, която получава сексуално удовлетворение от насилието.

Маниери казва, че е искала да се съсредоточи и върху "подкопаването на клишетата и представите за хетеросексуалните отношения", поради което е избрала някои сексуални сцени да се фокусират върху мъжа, а не върху жената, както е стандартно в порното. "В сериала можете да видите, че когато има секс сцени [в групов сценарий], мъжете не гледат жените, а мъжете - обяснява тя - и това създава нещо като малка промяна в гледната точка. Това [флуидността и промяната на погледа] е начинът, по който според мен работи сексуалността точно тук, точно сега, през 2024 г."

"Другото нещо беше да се опитаме да покажем през цялото време [пълния спектър] на сексуалността", добавя тя. "Дори да бяхме фокусирали вниманието си върху мъжествеността в токсичната хетеросексуална система, там има много сексуалности, всичко е показано и всичко е много по-флуидно и сложно."

Дали Маниери успява успешно да реконтекстуализира и деконструира историята на Сифреди, така че да я превърне в изследване на токсичната мъжественост, подлежи на обсъждане; това не е точно троянският кон на сексуалната политика, за който се представя. Често може да ви заприлича на сапунена опера или теленовела, на моменти -почти на мелодрама - например пускането на иглата на евроденс хита на Хадауей от 90-те What Is Love във финалните секунди на сериала се усеща малко прекалено несериозно. Освен това има моменти, които трябва да бъдат емоционално наситени, но някои от диалозите на английски език изглеждат тромави или непреднамерено смешни.

Въпреки това "Суперсекс" е възхитителен опит на жена-шоумен да изследва създаването на токсично хипермъжка идентичност. Но като се има предвид, че Сифреди все още работи в областта на порнографията, и в епоха, в която порнографията се разпространява все повече в масовата култура, такава токсична хипермъжественост вероятно процъфтява повече от всякога. В края на поредицата Сифреди е реабилитиран чрез намирането на любовта: ех, ако по-широките обществени проблеми, които историята му представя, имаха такова лесно изцеление...

Суперсексът вече е достъпен в Netflix в международен план.

*Статията е по материали от чуждия печат.