„Бог е светлина!“

„Светло е в душата ми.“

„Светъл човек.“

„Светли мисли.“

„Просветна ми.“

„Просветление.“

Светлината като първоизточник. Вдъхновение. Житейски водач. Отдаваме почит. Молим се за нея… Инстинктивно я асоциираме с живот, успех, добруване, уют, истина, кеф.

Слънчевата светлина зачева живот. Зрението - най-важното сетиво, зависи от светлината. Човешкото съществуване е композиция от светлина и мрак. Стремление от мрак към светлина. Борба между светлото и тъмното начало. Докато смъртта не угаси светлините завинаги…

Черният мрак е безцветен. Със светлината идва цветът. С него, визуалното сетивно богатство. Цветът ражда настроение. Настроението - щастие.

Не сме ли позабравили тези значения на светлината? Не се ли отнасяме с нея прекалено делово? “Sofia Lights” - Магическа реалност в парка идва, за да припомни. Така са нарекли артисти първата светлинна арт инсталация в парково пространство, която се представя у нас. От 16 до 18 септември един от паметниците на парковото ни изкуство - Врана, ще се превърне в пространство за светлинни преживявания. За светлинни интерпретации. За светлоосмисляне. За себепознание чрез цвят и светлосенки. За уталожване на духа. За зареждащи светлинни впечатления.

Светлина като терапевт и приятел ще прочиства затлачвания на ежедневието. Ще осветява ценно забравено, което в забързаността си сме престанали да виждаме и усещаме. Ще сплотява. Ще романтизира.

На вчерашната предпремиера си спомних за светлинно шоу на "Пинк Флойд". Приглушената светлина на магьосника в цирка. Светлината на мъдростта. Лунни пътеки в морето. Новогодишен фойерверк. Първи целувки под лампата в парка.

Светлината вади какво ли не…