Мариус Куркински чества 30-годишнината от началото на своя творчески път. Той го направи с моноспектакъла „Нашенец“ по произведения на Чудомир в зала 1 на НДК.

В продължение за час и четиридесет минути актьорът се превъплъщава в десетки образи от творчеството на големия български писател, чието истинско име е Димитър Чорбаджийски.

Представлението, изиграно на сцената в изпълнената до краен предел зала 1 на НДК бе разделено на четири части, в които се осмиват чертите от психологията на малкия човек. Много от Чудомировите разкази са изградени от актьора като диалог или като монолог.

От екипа на Мариус разказаха, че на сцената той пресъздава типичното за автора остроумие и виждания за живота и обществото, поднесени чрез забавни и трогателни истории – какво би бил този свят на трудности, главоблъсканици, амбиции и тревоги без животворния полъх на хумора.

Премиерата на „Нашенец“ беше в Силистра на 7 ноември, представленията продължиха в Добрич на 8 ноември, във Варна – на 9 ноември, и в Пловдив – на 10 ноември. А на 25 март 2023 г. се навършиха 133 години от рождението на Чудомир (1890-1967).

Искате да знаете повече?

Мариус Куркински е роден на 15 октомври 1969 г. в Нови пазар. Дебютира през 1993 г. пред публика с първия си моноспектакъл „Дон Жуан“.

„Всичко започна, като си мислех, че съм Дон Жуан. Скоро след това с много трепет изпълних песента на всички песни (,,Песен на песните“, 1993). Срещнах тайнствена дама, която ми помогна да стъпя на голямата сцена и да се запозная с многобройните зрители (,,Дамата с кученцето“, 1996). И до днес не разбирам как съм събрал смелостта да пристъпя към Новия завет (,,Евангелие по Матея“, 1997). Това ми помогна да намеря човека в себе си (,,Самият човек“, 1999). Сънувах, че съм се събудил (,,Сънят“, 2001). Събудих се и претърпях сътресение (,,Сътресение“, 2006). От него научих много, както за моите предци, така и за съвременната българска публика (,,Български разкази“, 2010). По-късно проумях, че неусетно съм се превърнал в смешен човек, който отново сънува (,,Сънят на смешния човек“, 2014). Окончателно достигнах до истината. Аз съм просто артист, заключен в театъра след края на поредното представление и не мога да изляза в реалността (,,Юбилей“, 2015). Тогава на сцената кацна черното пиле и отново ме понесе на крилете на театъра (,,Черното пиле“, 2016)! Играх, играх, играх и стигнах до (,,Мариус 50“, 2019). Ще потърся причините в ,,Нашенец“, пише актьорът.