продължава от стр.1

Засега с най-висок рейтинг се ползва „Прахта е с най-белия свят“ на майстора Джиа Жанг-ке – впечатляваща фреска с гигантски строежи, високоскоростни влакове, мафиотски боеве. Режисьорът и тук продължава да изследва човешката цена на огромните социални, икономически и психологически промени в Китай. Снимана три години, историята ни потапя в китайския подземен свят, който обаче е много различен от нашето разбиране за мутри и мафия. Това е „много важна част от китайската култура - казва режисьорът. -Китайската дума „jianghu“ има две значения – драматичен живот и опасен ъндърграунд. Това е свят на приключението, но също и на уникалните емоции. Винаги съм се интересувал от “джангху“ историите, в които героите никога не се страхуват да обичат или мразят.“ Действието се развива от 2001 до 2018, времето през което Китай претърпява драстични трансформации. Традиционните ценности и начин на живот забележимо се променят. Хората от подземните среди обаче остават верни на своите кодове и ценности. „Прахта е с най-белия цвят“ показва промените през отношенията на една двойка - с любов, предателство, раздяла, събиране. „За мен това е филм за бунтари“ – заявява Джиа Жанг-ке. За да предаде автентично различните епохи, той използва 6 различни камери и видове филмова лента. В главната роля е неговата муза и съпруга Жао Тао.

На другия полюс като мащаб на постановката e психологическата драма, разказана като road movie „Три лица“ на Джафар Панахи, който е продължава да е под домашен арест в Иран и властите, въпреки усилията на най-високо ниво на фестивала, не му позволиха за представи лично филма си. Верен на стила си Панахи разказва минималистично една камерна история, която обаче има силно психологическо въздействие. Прочута актриса получава стряскащо видео, в което момиче от едно село я моли за помощ, защото семейството й не й позволява да учи актьорско майсторство. Момичето се самоубива в кадър. Актрисата е шокирана и със своя приятел режисьора Джафар Панахи отиват до селото за да разберат дали това не е някаква манипулация. Селото е забутано в планините на Североизточен Иран и традициите там са изключително консервативни. Оказва се, че момичето е живо и здраво и е направило този номер за да му обърнат внимание. Режисьорът и спътницата му прекарват един ден и една нощ сред мизерията на хората от планините, но близо до мъдростта им и природата. Времето е достатъчно за да се разбере целия трагизъм на сблъсъка традиции- модерен живот. Там срещат още и една бивша актриса, която живее уединено и отблъсната от местната общност. Така сценарият смесва съдбата на три актриси на различна възраст и с различен опит. Едната е от преди революцията и е била принудена да се откаже от професията си. Втората е известна звезда, която селяните познават от телевизията. Третата е младо момиче, мечтаещо за сцената. С една кола, едно село, една камера, три героини и самия себе си в кадър, в условия на дисидентство Панахи продължава да изследва генералните проблеми на иранското общество, да ни показва голямото през малкото. Деликатно и нежно, без никаква агресия, без политически намеци, но с дълбока чувствителност и загриженост.

продължава на стр.3