Сто години от рождението на сатирика Радой Ралин се навършват на днешния 23 април.

Годишнината ще бъде отбелязана на 27 април в Сатиричния театър със спектакъла "Една красива грешка". Той включва прожекция на филми, откъси от негов спектакъл и песни по негови текстове. Йорданка Христова, Хайгашод Агасян и актьори от трупата на Сатиричния театър са сред изпълнителите, благодарение на които ще си спомним за големия писател и общественик Радой Ралин, отбелязват от Сатирата.

По повод днешната годишнина Кин Стоянов - един от двамата сина на сатирика - публикува неговото стихотворение "Псалом":

ПСАЛОМ

Вярвайте, деца, в уроците на бедността,
както хората
от всяка земна точка
свикват с климата
и стават част от него.

Бедността е почвата
на най високите дървета.
Тя е чувството за сила и вдеобщност.
Тя от грижите изприда мисли -
нишката им - нищо че е тънка -
пак изплашва всички минотаври.

Бедността е риск и полет.
Бедността е всъщност детство,
вярно на природата и птиците.

Нейното огромно: "Няма!"
предизвиква
веселия напън на живота.

С бедността поезията почва
и за щастие завършва с нея.
Тя бе някога за мен кошмар и страх,
е тресавище на безнадеждността,
но сега ми е единствената
оцеляла,
незаплашена
и вярна свобода.

Вие, нейните деца, които
бягате панически от нея,
вие ставате заложници на старостта.
Техниката-мащеха не може
никога да приласкае
нашите мечти осиротели,
колкото и да се старае.

Стига ми едното здраве и едната риза,
и едничкият насъщен гняв.
Нямат край самоилюзиите на стандарта!
Стари са ми идеалите на Чернишевски,
както догмите на Спарта.

Стига ми усмивката на Левски.
Стига ми и тая суета
да ми раснат весели и питащи децата
и от мънички да съюзяват
бедността и свободата.

Радой Ралин 1970 г.

Сатирикът, чието истинско име е Димитър Стоянов, е роден на 23 април 1922 г. в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1941 г., след това записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно комунистическата Държавна сигурност го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.

През 1941 г. списва и редактира в Сливен нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие действията на комунистическото ръководство заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война през 1944 – 1945.

Заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията „Джаз Фокус“ за озвучаване на късометражните филмчета на сатиричната кинорубрика „Фокус“.

Един от създателите на „Сатиричен театър „Стършел“ (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра.

През 1952 – 1961 г. е редактор във вестник „Стършел“, 1961 – 1963 г. – във вестник „Литературни новини“, 1961 – 1963 г. – в Студията за игрални филми, 1964 – 1966 г. – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата късометражни документални киносатири „Фокус“.

От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко вестник „Щастливец“.

Радой Ралин умира на 21 юли 2004 г. в София.