НЮ ЙОРК (AP) - В първата книга на Салман Рушди след намушкването с нож през 2022 г., което го вкара в болница и го остави сляп с едното око, която - не случвайно - се казва "Нож", авторът не губи време да преживява деня, който е смятал за последен. OFFNews публикува и превод на интервюто, което авторът на "Сатанински строфи" даде за BBC.

"В единадесет без петнадесет на 12 август 2022 г., в слънчева петъчна сутрин в северната част на щата Ню Йорк, бях нападнат и почти убит от млад мъж с нож, точно след като излязох на сцената на амфитеатъра в Чаутаука, за да говоря за това колко е важно писателите да бъдат предпазени от нараняване", пише Рушди в началния параграф на мемоарната си книга "Нож", публикувана във вторник.

С нейните малко повече от 200 страници, "Нож" е кратка творба в канона на Рушди, който е сред най-бурните и експанзивни съвременни романисти. "Нож" е и първият му мемоар след "Джоузеф Антон", публикацията от 2012 г., в която той се връща към фатвата - смъртния указ, издаден повече от 20 години по-рано от иранския аятолах Рухола Хомейни заради предполагаемото богохулство в романа на Рушди "Сатанински строфи".

Първоначално Рушди е принуден да се укрива и в продължение на години живее под постоянна защита. Заплахата обаче привидно е отминала и от известно време той се наслаждава на предпочитания от него живот - с пътешествия, социална ангажираност и свободно въображение, разгърнати в последните му романи като "Кихот" и "Град на победата".

Както отбелязва Рушди в "Нож", с подзаглавие "Медитации след опит за убийство", понякога си е представял как се появява неговият "публичен убиец". Но моментът на нападението през 2022 г. изглеждал не само изненадващ, но и "анахроничен", появата на "убийствен призрак от миналото", който се завръща, за да разчисти сметки, които Рушди смятал за отдавна решени. Той нарича 11 август 2022 г. "последната си невинна вечер".

Но в много отношения "Нож" е толкова забележителна с духа, който споделя с другите му книги, колкото и с откровените и ужасяващи описания на нападението, което е променило и не е променило живота му.

В първата глава на книгата Рушди възхвалява "чистия героизъм", физическата смелост на модератора на събитието в Chautauqua Institution Хенри Рийз, който е хванал нападателя. Но ако друг вид героизъм е надеждата и решимостта (и хуморът) след травма, то "Нож" е героична книга, документираща пътя на Рушди от лежането в собствената му кръв до завръщането му на същата сцена 13 месеца по-късно и постигането на състояние на "ранено щастие".

Част от историята на "Нож" е, че животът на Рушди, дори и през последните две години, е свързан с нещо повече от акт на убийствено насилие. Той посвещава една глава на запознанството и брака си с поетесата Рейчъл Елиза Грифитс, която го посреща по време на събитие на PEN America през 2017 г. и разкрива "ослепителна усмивка", която Рушди не успява да забрави. Тя била в Ню Йорк, когато научила за намушкването с нож, и побързала да се качи на частен самолет, за да бъде с него, след като ѝ казали, че той едва ли ще оцелее.

"Не бях мъртъв", пише Рушди. "Бях в хирургическа клиника."

Докато Рушди се възстановява, той научава, че неговият скъп приятел и колега писател Мартин Еймис е тежко болен от рак. Рушди и Еймис са били част от кръг талантливи приятели от Великобритания, който включва още Кристофър Хичънс и Иън Макюън. В това, което се оказа прощално електронно писмо, Рушди възхвалява "щедростта и добротата" на окуражаването на Еймис след нападението над писателя с нож и такива романи на Еймис като "Лондонски полета" и "Пари".

Еймис умира през май 2023 г.

Обвиненият от Рушди нападател е Хади Матар, но авторът го нарича "А.", съкратено от "Ас" (или "Азис"). Той все пак позволява на въображението си да се впусне в един неправдоподобен диалог с човека, когото познава само през мигновения отрязък от 27 секунди. Защо изобщо да се преструва, че говори с бъдещия си убиец? "Аз не търся извинение. Интересно ми е как се чувства сега, когато е имал време да обмисли нещата", пише Рушди.

Процесът срещу Матар беше отложен през януари, след като съдия постанови, че има право да поиска ръкописа на мемоарите на Рушди и свързаните с тях материали.

Салман Рушди ще напусне болницата, "ще укрепне телесно и душевно", ще се върне към събитията, които е посещавал толкова често преди, като годишната гала на ПЕН Америка. Ще се почувства окуражен от посланията за подкрепа, "световна лавина" - не само от приятели, но и от държавни глави, като президента Джо Байдън, който ще направи изявление, цитирайки ангажимента на Рушди да "споделя идеи без страх".

Близостта на смъртта, пише Рушди, може да ви накара да почувствате "голяма самота". Думите на другите "те карат да почувстваш, че не си сам, че може би не си живял и работил напразно".