Що за организация е Хизбула - религиозно формирование, политическа партия, благотворителна организация, терористична групировка, мафиотска структура?Отговорът е - всичко това едновременно. Вчера се получи информация от Израел, че организацията готви атентати и една от възможните мишени е България и по-конкретно летище "София".   Малко история Практически цялата съвременна история на Ливан е съставена от опитите на някое от малцинствата в Страната на кедрите да надделее на другите – християни срещу мюсюлмани, суните срещу шиити и т.н.. Това води и до кървавата гражданска война през 1975-90 година. След нейния край ситуацията в Ливан се нормализира, тъй като никоя враждуваща страна не можеше да вземе превес. През шейсетте години на ХХ век, мюсюлманите-шиити започват да се просмукват във външния свят. Някои се присъединяват към революционните палестински движения; други попаднаха в орбитата на един духовник популист – Муса Садр – който създава група, наречена Движение на онеправданите и по-късно Амалска шиитска войска. Самата Хизбула е създадена през 1982 година от група млади, лишени от собственост шиити, събрани около духовника поет Мухамад Хусаин Фадлалах. Те са подтикнати към това от поредица различни събития, включително от насилието срещу тяхната общност в Ливан, упражнявано от сунитските и християнските елити, и от захласа по иранската революция от 1979 г., когато Иран попадна под властта на “чистия” ислям. Ключово събитие за тях бе израелската инвазия в Ливан през 1982 година. Тогава започва военната операция, наречена "Мир за Галилея", по време на която са извършени и познатите кланета в палестинските бежански лагери „Сабра” и „Шатила”. През 2000 година Израел окончателно изтегля от ливанска територия всички свои войски. За да приключи окончателно ливанската трагедия, ООН приема една резолюция, под номер 1559, която изисква територията на Ливан да бъде напусната от всички чужди войски, а паравоенните формирования да бъдат разоръжени. Това обаче не се случва - сирийските войски остават на своите позиции в източен Ливан, а освободените южни части са под контрола на палестинските бойци на Хизбула. Ливанските правителствените войски така и не успяват да поставят под контрол южната част на страната. Там вакуумът е запълнен именно от шиитските бойци на Хизбула. Тази групировка от палестински бежанци, благодарение на въоръжените си милиции, е успяла да изгради "държава в държавата" в пограничния район. Организацията провъзгласява за своя победа израелското изтегляне и обявява, че е успяла да победи "ционисткия враг". В следствие на това Хизбула придобива авторитет, самочувствие и признанието на останалия арабски свят. Властта й в освободените територии на страната е пълна и неоспорима. Постепенно в следващите няколко години организацията се превръща в политическа партия, има свои представители в парламента и дори един министър в правителството на страната. Дейността й се разширява, строят се болници и училища (религиозни), правят се благотворителни акции, създават се собствени медии, дори телевизия - "Ал Манар" (Фар).   Лидерът на организацията - шейх Хасан Насрала, започва да води своя собствена външна политика. Установени са отношения с другите арабски страни и са засилени приятелските връзки с управляващите режими в Иран и Сирия. Всичко това подпомага финансирането на организацията и повишаването на военната й мощ. Самата "Хизбула" започва да оказва влияние на другите палестински групировки, действащи на окупираните територии - западният бряг на р. Йордан и ивицата Газа. Там ислямисткото движение "Хамас" върви по същите стъпки и почти повтаря дейността на своя по-именит събрат.   Военната сила на Хизбула Бойците на Хизбула, между 2 и 3000 човека, са разположени в непосредствена близост до израелската граница. Районът там е осеян с бункери и укрепления, изградени още от израелската армия и останали от предишната война. Шиитите са ги доукрепили и свързали повечето от тях с подземни тунели. Практически цялата бойна сила на организацията е под земята и е почти недостижима за удари от въздуха. Под земята са и основните им складове с оръжие, командните центрове и част от ракетните им установки.   Ако някой си е представял Хизбула като милиция, някакво местно опълчение, въоръжено с Калашников и десетина РПГ-та, то явно се е лъгал. Това е сериозна военна сила, въоръжена с ракети, сирийско и иранско производство. Това е осъвременен вариант на познатите ни от филмите руски "Катюши". Сега те имат и друго име "Рад" - модели 2, 3 и 5. Ракетите, с които е обстрелвана Хайфа, са други, с по-голям обсег. Наричат се "Зилзал"-"Земетресение" на арабски. Преди войната от 2006-та, израелски източници заявиха, че общата бройка на противниковите ракети е 12 000. От Хизбула им се изсмяха в отговор. Шейх Хасан Насрала заяви, че са повече и че това не означава 12 500, а наистина доста повече.   Организация Основният щаб на Хизбула се намира в Бейрут, в населеното с шиити южно предградие. Главната квартира на шейх Хасан Насрала се намира в един бункер на седемдесет метра под земята. Бяха направени няколко опита за неговото разрушаване с авиобомби, но все неуспеши. При последната такава атака израелски самолети пуснаха общо 23 тона бомби, с последната надежда да обезглавят групировката и да си спестят сухопътните сражения. Резутатът бе появата на шииткия лидер по "Ал-Джазира" половин час по-късно, за да се уверят всички, че е оцелял и този път.   През лятото на 2006 г. крехкият баланс на силите в Ливан бе нарушен. В следствие на войната с Израел и на невъзможността на израелската армия да се справи с шиитската съпротива, Хизбула отново се окичи с лаврите на победител.   На крилете на своя военен успех "Партията на бога" реши че вече и е време да погледне по-нависоко и да заяви своите претенции към политическата власт в държавата. Обявявайки се за спасител и единствен защитник на Ливан от чужда агресия, шейх Хасан Насралла поиска да контролира правителството. Дори се заговори дали не се кандидатира за президент на Ливан, като единственият достоен за високия пост. Но тези приказки бяха веднага отхвърлени от самия шейх, ако не като неверни, то поне като не навременни.   Шейх Насралла се изживява не толкова като политик, колкото като религиозен водач. Дори и да може, той не би искал да бъде държавен глава в една светска република. На него му се иска да е нещо като баща на нацията, безспорен авторитет в който всеки да се вслушва. Нещо подобно на аятоласите в Техеран - техният пример е заразителен. Само при подобно развитие на нещата шейхът може да прекрои цялата страна по свой вкус и желание, и да я превърне в една държава, изцяло подчинена на законите на шариата. За да постигнат своите стратегически цели – създаване на Ислямска република Ливан, шиитите се съюзиха с тогавашния президент на страната Емил Лахуд - християнин с просирийски възгледи. А селд това се справи и с мюсюлманите-сунити, чийто представител е тогавашния премиер Фуад Синьора.   Освен от порасналия си авторитет след войната, Хизбула имаше нужда и от малко време за да възстанови своите сили и ресурси. Известно е, че тази организация се състои от няколко обособени части, които се занимават с различни дейности. Освен политиката, техен приоритет са благотворителността, образованието в религиозни училища, благоустрояването в някои части на страната, населени с техни поддръжници, и финансови операции, предимно зад граница.   Финансите на Хизбула Хизбула е една финансова империя, с почти неограничени възможности. Благодарение на многобройната ливанска диаспора в света, партията върти международна търговия с завиден размах. Основните й бази са в Западна Африка и Парагвай. Благодарение на различни операции - малко диаманти, малко оръжие, малко наркотици - шиитите са си осигурили един много приличен бюджет, позволяваща им да поддържат една боеспособна собствена милиция с най-модерно оръжие. Иначе официалните приходи са скромни - четири милиона долара годишна субсидия от държавата като на парламентарно представена политическа сила и още 100 милиона долара помощ от Иран по линията на ислямската солидарност. През последната година, поради финансовите ограничения на самата Ислямска Република, това финансиране бе намаленио с 20 % и в момента е около 80 милиона щатски долара. Хизбула обаче много бързо успя да компенсира това орязване. Съвсем наскоро, федералните власти в Ню Йорк обвиниха три ливански финансови институции, свързани с екстремисткото движение Хизбула, че са изпрали над 240 млн. долара чрез пазара на използвани автомобили в САЩ. Според информацията в медиите, става въпрос за сума над 300 млн. долара. Вече е заведено гражданско дело в Манхатън срещу Ливанско-канадската банка и две компании за обмен на валута, които са купували и доставяли използвани автомобили от САЩ в Западна Африка. Там колите били продавани, а парите внасяни контрабандно в Ливан от хора, действащи като куриери и често пъти работещи за Хизбула, сочат документи по делото. Освен приходите от продажбата на колите, по каналите на Хизбула били внасяни и приходи от трафик на наркотици. Американското правителство иска глоби в размер на близо половин милиард долара за ливанските институции, както и от 30 американски компании, изкупуващи коли и една американска транспортна фирма. Властите твърдят, че имат право да конфискуват активите на компаниите съгласно законите в САЩ, отнасящи се до прането на пари. И така, да се върнем на първоначалния въпрос - що за организация е „Партията на Бога? Религиозно формирование, политическа партия, благотворителна организация, терористична групировка, или откровено мафиотска структура? Отговорът е - всичко това едновременно. Хизбула, в своята същност, е джихадистка организация и нейните лидери никога не са се опитвали да крият своята крайна цел: изграждането на ислямска република в Ливан и освобождаване на Йерусалим от евреите.