Късно в понеделник мистификация в Twitter погреба класика на магическия реализъм Габриел Гарсия Маркес.

Вестта за мнимата му смърт дойде от фалшив профил в Twitter на италианския семиотик Умберто Еко. В продължение на няколко часа хиляди потребители в социалните мрежи разпространиха "трагичната новина", без да обърнат внимание, че е твърде подозрително световно известен интелектуалец като Еко да има едва 337 последователи в Twitter. Колумбийски медии опровергаха мистификацията с чувство за хумор - "писателят все още е много жив".

Всъщност най-подходящото заглавие за подобна мрачна шега в мрежата вероятно е „Хроника на една предизвестена смърт“ (роман на Маркес от 1981 г.). Това не е първата медийна мистификация, свързана със смъртта на колумбийския писател. През май 2000 г., докато Маркес се лекува от рак, перуанският всекидневник публикува стихотворението "La Marioneta" като "предсмъртни думи на Маркес към неговите приятели":

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед...

Стихотворението, което е изключително популярно и сред българските читатели, всъщност е на мексиканския вентрилог (човек, който говори с корема си) Джони Уелч.  То е написано специално за куклата, с която Уелч изнася представленията си.

Юлиуш Висожински

Още по темата

15/05/2012

България

Галеви: Кой е тоя Маркес, бе?