Около овалната маса седяха наредени пиарите, оперативните работници и обикновените доносници. Сред тях, разбира се, на челна позиция, така да се каже, седеше Дудуков, който изпъкваше с едни гърди напред благодарение на своята целеустременост и неизчерпаем хъс. Когато на карта е заложен животът от една страна, а от друга сочни суми с по шест нули, навярно всеки би имал неговия хъс, затова не искаме да го съдим и не нам е дадено да съдим ближния, нали така.

Думата беше взел Главния. Правеше последен анализ преди излизането на целия отдел в така заслужената новогодишна почивчица. 

- И така, уважаеми, известно ви е, че най-активният ни проект засега остава Дудуков. От прочетените експертни доклади направих няколко извода, които имам намерение сега да ви съобщя. Но най-напред ще изразя задоволството си от безспорния факт, който също беше установен през последната седмица. Изключително леко и приятно е да се работи в обстановка и атмосфера като нашата. Населението е поляризирано, озлобено и твърде леко се поддава на внушения. За това улеснение трябва да благодарим както на предишния ни проект Буда, така и на днешните активни единици Сайдеров, Ореховски, Съселя и останалите партийни другарчета от предишната тройна коалиция. Огромна е заслугата и на Гоце. Може би ще се запитате Плевнята накъде се е насочил и кой го е активирал него, но това е въпрос, който ще обсъдим в бъдеще, не му е дошло времето. Само искам да ви успокоя, че и той е под контрол, ако сте имали някакви съмнения.

Някои от подчинените му едва доловимо се размърдаха от задоволство в столовете си след тези думи.

- Но днес не съм ви събрал, за да ви хваля, драги мои. Не. Изобщо не се успокоявайте. Само ще попитам кой от вас е отговорен за събирането на агитките в подкрепа на Дудуков?

Погледът на Главния стана суров като два килограма суров свински бут. Един слаб мъж с елегантни очила през три стола от Главния започна лекичко да трепери.

- Интересува ме, защото се допускат елементарни грешки – кратко и спокойно изрече шефът. - За целта ще ви покажа нещо на мултимедията.

Той натисна едно копченце и на стената светна ето тази картинка:

- Едно по едно. Първо: тези хора вече поименно ги познаваме. Пешо, Гошо и Драган... Бъдете сигурни, че те са върху всяка снимка, направена с цел да ни разкрие. Второ: не ви ли прави впечатление умората и равнодушието, което излъчват? Жената с червеното вляво пуши цигара и апатично се е зазяпала нанякъде. Следват задниците на гащниците. Тия свлечени панталони са отвратителни просто. Притежателите им до един гледат тъпашки и сякаш си чакат втората половинка от хонорарчето. Повечето са младежи, а всички знаем колко аполитични са младежите, така че стоят нереалистично. Отделен е въпросът, че смотаняците не могат да си изкарат петдесетте лева по друг начин и им се налага да стоят няколко часа, за да заработят за купона довечера. Долавя се това тяхно нетърпение, не виждате ли? Абсолютни охлюви. Препоръки: сменете незабавно агитката.

Слабият очилат мъж си водеше записки усърдно. Работеше в отдела от една година и не искаше да го уволняват. Назначи го дясната ръка на Дудуков и дотук го смятаха за непогрешим. След тази забележка обаче нещата можеше и да се променят.

- По-нататък. - Продължи Главния. - Да преминем към следващото мероприятие. Слави ни взе много пари за участието, но ефектът беше добър и наистина ни донесе ръст в прогнозираните резултати. Допадна ми цялостната режисура, заслужават похвала хората, които го организираха. Точно така трябва да се действа, но и те са професионалисти, знаеха кога да задават „острите“ въпроси и предразположиха Дудука да се развихри. Ако продължаваме с тия темпове, ще успеем да пренасочим почти целия блуждаещ електорат накъм нашата кошарка. Както винаги сме го правили, безспорно. Обаче пак ще ви предупредя. Внимавайте много! Една грешна стъпка и тоя напредък ще бъде пропилян. Още веднъж да видя на снимка в медиите отегчените муцуни от примера по-горе и ще падат глави. В буквалния смисъл. Защото такива дреболии могат да ни обърнат колата.

Дудуков и останалите от екипа му кимаха с глави разбиращо. Но Главния не им обръщаше внимание. Вече нямаше търпение оперативката да приключва, за да си налее един малък сингъл малц. Трябваше обаче да премине и през последните точки от дневния ред.

- Продължаваме с нашите приятели от „Всеки ден“, колко техни представители имаме?

Трима от присъстващите около масата вдигнаха ръце. Главния хвърли косо поглед и подкара нататък:

- Като начало ще ви прочета част от информацията в секцията „За нас“: “Всеки ден“ спазва тон на благоприличие и бихме желали това да е начин на общуване... Ключовата дума е „благоприличие“. След като вече сме я написали тая дума и след като вече пуснахте на първа страница „изтекла от лаптопа“ снимка с половите органи на оня певец, следващата седмица искаме фотос на подробностите и на другата пача там, оная от бигбрадъра... Зрителите трябва да виждат полови органи. Фалосът дойде много навреме. Нямаше как по друг начин да им съобщим какво смятаме за истинските протестиращи микроби. А и действа възпитателно. Ние това искаме да им показваме, анатомия, медицина, да си знаят, че са мърши, да не се възвисяват твърде прекалено. Благоприличие, дами и господа, благоприличие. Но така както ние разбираме благоприличието. И те ще се наложи да бъдат дресирани в нашето благоприличие. Каквото им показваме, това ще гледат. Курове, пички, бъбреци, карантии, без значение. Важното е да се дълбае надолу. Да се изкопават и изтръгват всички останали наченки на естетизъм и човечност от тях. Ясен ли съм?

Всички се съгласиха мълчаливо.

- Освен това, плювките и калта по всички бивши да не спират да се изливат! А сега ще продължа и завърша с последната точка от днешния дневен ред. А тя касае съобщението, че МВР е предотвратило извършването на кървав терористичен акт. Вече го пуснахте в обръщение, нещата стават предвидими, но искам само да уточня, че се предприеха някакви бегли опити да дискредитират „заплахата“ ни чрез разни анализи. Така че и тук трябва да се внимава. А сега, ако ми позволите, ще закрия днешното събрание, благодаря за вниманието.

На изхода от помещението Главния вече предусещаше вкуса на уискито, когато се присети за още нещо важно. Повика първия си съветник настрана и му нашепна в ухото, че в зависимост от ситуацията терористичният акт може и да не остане просто блъф... Зависи, каза му той, зависи.

Още по темата

03/12/2013

Нашите автори

БДЖ импресия

26/11/2013

Нашите автори

Телетъбисът Бареков

15/11/2013

Нашите автори

Новогодишен банкет – разкази от Централата

06/11/2013

Нашите автори

Дудуков, Нешка и Главния - разкази от Централата