Това е речта на доцент Кристиан Таков, преподавател по гражданско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" пред митинга на студентите на 10 ноември.

Стенограмата е на "Дневник".

Заглавието е на редакцията.

Скъпи приятели,

Отсреща имаме хора,

които наричат честността "наивност";

които бълват по форуми, но ги е срам от имената си, та ги крият;

които мразят Ранобудните студенти заради смелостта им и заради собствената си пъзливост;

които не разбират, че нещо може да се прави не за пари, а за идеал.

Само ги вижте, на какво приличат:

Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши, да ги заключи. Рефлекси от предишната му месторабота.

Депутат от БСП предвожда мутри и фашисти да поругаят Университета и да го опръскат с кръв. Рефлекси от 1925 година.

Председателят на църковното настоятелство на св. Александър Невски уволнява дръзналия да бие камбаната за Деня на будителите. Иначе казано – епископ Тихон въдворява тишина.

Липса на рефлекси и неспособност за рефлексия.

Като ги гледам, се сещам за думите на Max Liebermann – "не мога да изям толкова, искам да повърна".

Да не забравяме обаче, че изброените са просто слуги на скрити господари.

Което не значи, че са безобидни.

Което обаче и не значи, че трябва да ги мразим. ЗАЩОТО:

Те се хранят от омразата ни и растат върху ѝ. Не им я давайте и не рушете себе си. ЗАЩОТО:

Не за омраза, а за погнуса са достойни – и то не те, а делата им.

Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.

Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото. ЗАЩОТО:

Дори да победим с омраза – как после ще живеем с нея? ЗАТОВА:

Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате;

Не правете списъци с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;

Бъдете будители, но не будете никого силом;

И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.

ИНАЧЕ:

Ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги.

Не можем да забравяме и друго – че злодеите десетилетия наред градят безумно социално неравенство, от което оскотяват и прекалено богатите, и унизително бедните. Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, отчаяни и затова – безразлични. Те не ни припознават като свои защитници и нашата битка не смятат за своя. Тази пропаст между имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкова по корпоративна става на дело. Затова няма да приканвам, да викаме "Оставка", а ще призова непрестанно да си повтаряме думите на Александър Кьосев "Така повече не може". И да правим така, че повече да не могат.

Те се страхуват. Панически. Ядат се един друг, бягат в "тежка чужбина". Започват да хапят наоколо. И – защото злостта е емоция, която умеят твърде добре – ще хапят и след години. IGNORE. Няма безплатен обяд. Може и вас да ухапят. Показвайте белезите си. С гордост.

И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв.

Не когато сме много. А когато сме достатъчно.

Протестът вече е успял и продължава да успява с всеки ден, в който:

не стихва;

намира нова форма;

назовава конкретно опозорено име;

препречва поредното безобразие;

осуетява наглост.

Успява всеки ден, в който:

ги е страх, да влизат през парадния вход;

се боят, да водят стенограма за срещите си;

лъжите им се разобличават, а сценариите – провалят.

Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.

битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен.

посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва.

Там, където е.

С каквото може.

По какъвто начин реши.

А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал.

Прочее, ОСТАВКА!

Още по темата

10/11/2013

Протести

10 ноември 2013 г. в снимки и видео