Конституционният съд отхвърли искането за касиране на президентския вот. Искането беше внесено от 71 народни представители. Решението влиза в сила от постановяването му.

Съдиите Владислав Славов, Благовест Пунев, Цанка Цанкова и Румен Ненков са подписали решението с особено мнение по допустимостта на искането.

Според съдиите тайната на вота не е нарушена, както се твърди в искането на депутатите. Твърдението е, че бюлетините са били прозрачни, което е нарушило анонимния вот. Според съдиите обаче от представените доказателства се установява, че единственият подаден сигнал от избирателна комисия за подобно нарушение е бил в ОИК-Разлог преди първия тур на изборите на 20 октомври 2011 година. Още тогава обаче резултатите от специално назначена експертиза не са установили съществени отклонения от законовия стандарт относно плътността на хартията.

По време на изборите на първи и втори тур са постъпвали отделни жалби в ЦИК, които са се отнасяли до прозрачността на бюлетините. Няма обаче твърдения, а и липсват доказателства за възприета практика членовете на СИК да са създавали условия за разкриване на тайната на вота. Конституционните съдии са се запознали с екземпляри от бюлетините и не са установили отклонения от установения законов стандарт. На тази основа Конституционният съд приема, че при провеждане на изборите за президент и вицепрезидент не са били допуснати нарушения във връзка с разкриването на тайната на гласуването, които променят крайния изборен резултат, се казва в мотивите.

В решението си съдиите се произнасят по всички искания, свързани с образуването на избирателните секции, с недостатъци в работата на ЦИК, а също и по т.нар. "забранителни списъци".

Въпреки че според съда изборът на президент не е незаконен, съдиите смятат че заличаването от списъците на избиратели, които не са се върнали от чужбина 15 дена преди изборите, е "затрудняваща" и "вредна" норма. Тази практика води до заличаване само по предположението, че след като избирателят не се е завърнал 15 дни преди изборния ден, той няма да се завърне и към деня на изборите и ще се възползва от възможността да гласува в чужбина. Освен това налице са основания за сериозни съмнения относно изчерпателността на събираната от МВР информация за пътуванията на българските граждани в чужбина", се казва в мотивите.

Съдиите смятат, че ограничителната норма, въведена с Избирателния кодекс, е "негодна за постигането на своето предназначение, а именно – предотвратяване на възможността в изборния ден един избирател да гласува в чужбина и в страната, т.е. повече от един път". Като цяло процедурата по заличаване не означава забрана за гласуване, защото кодексът предвижда възможност, ако заличените избиратели се завърнат в страната, да бъдат вписани отново в избирателния списък, се казва още в мотивите.

Според съдиите отказът за дописване в избирателния списък подлежи на съдебен контрол, а отказът на СИК в изборния ден се контролира от висшестоящата избирателна комисия. Поради това Конституционният съд намира, че избирателите са имали възможност да упражнят избирателното си право, като се явят в секцията по постоянния им адрес и представят документ за самоличност пред съответната СИК. Заключението на съда е, че предвиденото в Избирателния кодекс заличаване не означава забрана за дописване, а е затрудняваща процедура, която няма място в съвременен изборен закон и практика.