Ресторант „Кристал”

Деян Енев 01 август 2013 в 22:38 17265 5

1 август 2013 г.: Протестът скандира “Мафия” под прозорците на бъдещия апартамент на Цветан Василев.
1 август 2013 г.: Протестът скандира “Мафия” под прозорците на бъдещия апартамент на Цветан Василев.

 

Този разказ е писан през 2012 г. Деян Енев ни го изпрати днес по повод съобщението на Антиправителствената информационна служба, че легендарният “Кристал” става личен палат на Цветан Василев.

Точно докато четяхме разказа, 49-ото поред протестно шествие стоеше под прозорците на някогашния ресторант и освиркваше новия му обитател.

Финалът на разказа някак си обяснява всичко.

В този ресторант се ожених. Стана хубава сватба, имаше над сто гости. На снимките аз съм строен, слаб, а жена ми прилича на източна принцеса. Бяхме поканили и неколцина поети, те дойдоха с жените си, но после в сватбената суматоха успяха бързо да се отскубнат от контрол и здраво се почерпиха. Но поетите са такива, те винаги искат да видят какво има отвъд границата.

Ресторант „Кристал” и другите заведения от долната страна на градинката изникнаха след някакъв партиен конгрес. За времето си изглеждаха много модерни. После дойдоха промените и градинката „Кристал” се превърна в център на обществения бунт. И така влезе в историята. Аз бях горд, че градинката „Кристал” и едноименният ресторант, част от моята биография, се превърнаха и в част от биографията на България.

После тук се появиха художниците и антикварите. През това време ресторантът бавно западаше, но щяха да минат години, десетилетия, преди той да хлопне кепенците. Беше направен опит да му се влее свежа кръв чрез смяна на името и смяна на асортимента. Известно време ресторант „Кристал” се подвизаваше като рибен ресторант „Тамбукту”, а по прозорците му, които се извисяваха в дъното на градинката, изрисуваха палми. Но и това не помогна.

Междувременно под ресторанта беше отворила врати най-хубавата книжарничка в София. На нейните рафтове присъстваше всяка книга, която се издаваше у нас. Често се отбивах в книжарничката и това ми даваше възможност да наблюдавам и тъжната съдба на ресторант „Кристал”.

Тъжна, казвам, защото печатът на разрухата най-сетне се стовари с пълна сила върху него. Заключиха вратите, които водеха към широкото царско стълбище, онова стълбище, по което бях качил жена ми на ръце в деня на сватбата преди двайсет и седем години, покривът протече, а отдолу, под ресторанта, на сушина, се настаниха клошари, които вечер си палеха огън от картони.

Единствено книжарничката живееше, единствено тя разказваше, че има и друг живот – а не този, с миризмата на урина и студената пепел от клошарските огнища.

Наскоро една банка купи бившия ресторант, загради със сини ламаринени тараби долния край на градинката и започна ремонт. До високото дърво, чиито клони се виждаха от прозорците на ресторанта, е монтирана бетонобъркачка. Малката витрина на книжарничката е барикадирана от сините тараби, а през обедната почивка работници в жълти гащиризони пият бира наоколо и хич не поглеждат към изложените стихосбирки. Кръглият таван на едновремешния ресторант „Кристал” е изтърбушен.

Когато сега минавам оттам и едва се провирам през тесния проход между сините ламаринени тараби и входа на книжарничката, си мисля какво се случва с един ресторант за двайсет и седем години. И си мисля още – а какво ли се случва с човека?

Добре че книжарничката още работи. Можем да влезем вътре и да намерим отговор на този страшен въпрос.

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови