Публикуваме този дословен превод на публикувания вчера във в. "Правда" текст с извинение към читателите, че разпространяваме невярна информация и пропаганда. Струва ни се обаче, че е добре да се прочете, защото дава представа за геополитическите интереси в българските протести.

България преживя оставката на правителство и чака следваща. Протестиращият от февруари народ не иска да види в парламента никого от действащите политици. „Ако позволим на протестите да продължат дълго, тези хора няма да могат да намерят реален механизъм за решение на своите проблеми и това ще бъде първата крачка към радикализацията“, заяви министърът на вътрешните работи на България.

Масовите улични антиправителствени прояви в България, провокирани от двойното поскъпване на тока, започнаха през февруари 2013 г. На 20 февруари дясноцентристкият кабинет на Бойко Борисов (Граждани за европейско развитие на България, ГЕРБ) подаде оставка. Трудно е обаче да го виним в каквото и да било, той просто изпълни своите предизборни обещания – затвори четири блока на съветската АЕЦ в Козлодуй и прекрати проекта за АЕЦ Белене под предлог, че той е неправилен, скъп и опасен. Българите се съгласиха с него (референдумът за АЕЦ Белене през февруари беше провален от избирателите), но помислил ли е някой, че вносът на електроенергия ще струва три пъти по-скъпо и ще доведе до увеличаване на цените? Вероятно е помислил, но е предпочел да си замълчи.

На майските избори на власт дойде „технократът“ Пламен Орешарски от сегашното коалиционно правителство – коалиция между партията на социалистите (БСП), на етническите турци - Движение за права и свободи (ДПС) и националистическата партия „Атака“. Коалицията едва покрива половината места в парламента и е зависима от действията на непредсказуемата „Атака“. Това правителство съвсем необмислено назначи за министър на сигурността 32-годишния медиен магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски, който през 2007 г. е бил уволнен от правителството заради корупция.

И така, на 14 юни започна втората българска революция, която днес напомня на психическа атака. И макар че назначението на Пеевски беше отменено от парламента, думата „Оставка!“ е изписана навсякъде из София, дори на общинските кфи за боклук. Протестиращите заявяват, че са готови да излизат на протест срещу парламента на България докато правителството на Орешарски не падне. Протестите имат ярко изразен граждански характер, организират се чрез социалните мрежи и всички опити на политически партии да се прикрепят към протеста се пресичат.

Очевидно българите не искат да виждат как се размесват едни и същи карти в тестето от политици. Но какъв е изходът от ситуацията?

Нови избори със стария избирателен закон няма да доведат до резултат. Затова все по-често се водят разговори за въвеждане на мажоритарен вот в парламента вместо гласуването за партийни листи. Така отговорността ще стане лична, а не колективна, т.е. ще се намали липсата на отговорност. Впрочем това е една доста илюзорна представа за демократичността на мажоритарната система. Зад нея стоят същите политици или непрофесионалисти.

Всички проблеми на България са изначално свързани с неправилния курс за влизане в Еврозоната, с отказа от собствената енергетика, промишленост, селско стопанство. Уви, България е призната за най-бедната страна в ЕС през 2012 г. Безработицата е поставила под прага на бедността повече от 49% от гражданите. Ръстът на БВП на страната не е преминал 1%, а покупателната способност на населението е с 30% по-ниска от средноевропейското ниво. Раждаемостта е спаднала до нивото от 1947 г., страната е на първо място по смъртност в Европа. Българските магазини са запълнени основно с продукти, внесени от други страни. И това се случва в същата страна с добре развито земеделие, която хранеше СССР със своите зеленчуци и плодове.

Днес България стои с протегната ръка към немските и френските банкери, но не може да запази субсидиите за фермерите. Такъв проблем няма нито в Гърция, нито в Румъния. Сред всички страни, явяващи се бенефициенти на европейските фондове на ЕС, помощта за България (7 милиарда евро от 2014 до 2020 г.) ще бъде най-малката на глава от населението, заяви премиер-министърът Пламен Орешарски. София не успя да защити своята позиция за получаването на допълнителен ресусрс и за най-бедния на картата на ЕС северозападен район на България. И така – какъв технократ сте, г-н премиер-министър? Изводът – няма кой да преговаря в България.

Освен това на българите им се налага да изслушват оскърбителни официални инсинуации и даже да ги хвалят. Френският и немският посланици неотдавно направиха съвместно изявление с критика към българското правителство, в което посочиха, че протестите в София се организират и са платени от група хора. С други думи, дипломатите обявиха, че в рамките на последния месец в столицата на България се случват акции, които не са наистина на народа, а са инициирани от определени лица с някаква конкретна цел. Какви са тези лица?

Българската преса и блоговете разпространяват три версии за това. Зад първата стои „руската мафия“. Това е доста популярна в България „изкупителна жертва“. По времето на първата вълна от протестите се разпространява идеята, че зад протестите стои Кремъл, недоволен от отказа от сътрудничество в областта на атомната енергетика, а сега по думите на президента Росен Плевнелиев – това е „руската мафия“, „офшорна фирма с неясни капитали“, която иска да изкупи държавния пенсионен фонд „Доверие“. Ами тогава не го продавайте, г-н президент, макар че вие продавате всичко, което може да се продаде, подобно на всички държави от „южната периферия“, следвайки указанията на немците и французите. Освен всичко и хвалите тези, които ви оскърбяват. „Аз съм длъжен да кажа, че те (посланиците) са наши истински приятели. Защото истинските приятели си говорят честно, направо. Те са наши истински приятели и всички ние сме част от европейското семейство“, заяви Плевнелиев.

Втората мафия, способна да купи протеста, е българската. Под това се разбира някакъв корупционен съюз от политици, олигарси (каквито в България няма) и цигани. Нещо емпирическо, но неизкоренимо, съдейки по назначението на Пеевски. И третата версия – протестът е купен от опозицията, т.е. от партия ГЕРБ, член на която е президента.

В същото време министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев призна, че правителството няма ясен план за намаляване на протестната активност сред населението. „Евентуалната оставка на правителството ще доведе до задълбочаване на кризата, а страната ще попадне в спирала на насилието“, каза Йовчев пред Би Би Си. Но той признава, че настоящото противопоставяне между държавата и улицата не може да продължи. „Ако позволим на протестите да продължат прекалено дълго, хората няма да могат да намерят реален механизъм за решение на своите проблеми и това ще бъде първата крачка към радикализацията (на обстановката)“.

В България няма проблем със смяната на властта. Затова пък има проблем с непрекъснато растящата цена на електроенергията и понижението на стандарта на живот, като тези проблеми не са създадени от турците, масоните, Кремъл или българските политици, а от самите граждани на България със свободното изразяване на техните искания. Сегашното правителство няма да издържи дълго, но какво ще се случи после? След това – никакво радикално подобрение, докато не се осъзнае това, че трябва да се разчита на собствените сили и, ще си позволим да отбележим, на Русия. България вече има подобен опит, просто трябва да се достигне до друго ниво на сътрудничество.  

Още по темата

24/07/2013

България

Президентът готов да назначи служебно правителство

24/07/2013

България

Невидимата барикада

24/07/2013

България

Протестиращи: Вината за пролятата кръв е изцяло на Цветлин Йовчев

24/07/2013

България

Ден 41: Парламентът осъмна с бодра смяна протестиращи и изкъртен паваж