Яница Радева

През изминалите дни се поставят всякакви въпроси, по-скоро разсейващи, отколкото концентриращи. Въпроси за личността на протестиращия, за собственото му битие, а не за индивидуалния му мотив да бъде на площада, за частната му обида, за човешкото му достойнство. Но ето, минаха много дни по улиците..., а вече и сутрешните кафета се пият с трибагреник обаче въпросите не престават да се обръщат наопаки. Въпроси, свързани също и с това кой е авторът на текста на Харта 2013 г., който беше разпространен вълнообразно из социалните мрежи, въпроси за това кои са личностите, подписали въпросния документ, а не въпроси какво казва този документ. И защо и как се е стигнало в една демократична държавата да бъдат написани черно на бяло тези неща.

След не повече от 48 часа, откак Харта 2013 беше публикувана в публичното пространство и 24 часа след изготвянето на сайта й, той беше хакнат. Затова е наложително да си зададем още един въпрос. Кой се страхува от Харта 2013?

На този въпрос може да се отговори лесно, ако направим нещо, което като че ли почти не беше сторено досега – да се говори за текста като текст. Да прочетем текста и онова, което той ни казва.

Преди кибератаката на сайта, за Харта 2013 г. започна да се говори през критиката. Критиката е хубаво нещо, особено за инициатива, която застава зад позицията нещата да се случват в общност, чрез диалога в тази общност. Това е намерението и на Харта 2013. Това се разчитам много ясно в текста. В диалог и чрез критичност да се противопоставя на състоянието на държавата ни. Инициативата заявява желание за дейност срещу отчуждението на управляващите от проблемите на избирателите, срещу държавата, която генерира престъпност, срещу корупцията и срещу несвободата на медиите, срещу източването и прането на пари, срещу уязвимата позиция на съда, срещу практиките на пасивност, когато трябва да се проявява отговорност.

А и самият текст на Хартата посочва ясно модела си на работа, отново чрез вслушване в полифонията от гласове – чрез „добре осъзнат активизъм”, който може „да бъде изненадващо ефективен по отношение на самодоволната, но трудноподвижна плутокрация“. Накратко, Харта 2013 е отворена към критика, защото това, което личи ясно от текста, нещата се случват, когато се говори за тях, критикува се и се излъчват мнения: Харта 2013 се основава на убеждението, че състоянието на държавата и обществото ни могат да бъдат променени с усилията на гражданите. (из сайта „За Хартата“)

Всъщност, артикулираните публично коментари мога да откроя в следните типове, основаващи се на:

- емоцията мнителност кой ли стои зад Хартата;

- емоцията колко са ми симпатични хората, първоначално подписали я;

- коментарите защо се споменават тези имена в текста и в този ред. Този последен тип артикулация тълкува Хартата според включването и изключването на имена.

Наистина името е важно заявяване на личността в обществото. С него се явяваме, чрез него сме, името е нашият индивидуален, субективен и често егоистичен свят. Важно е да бъде споменато още нещо за имената в Хартата. Защото Харта 2013 е субект. Субект, от който някой се страхува? Харта 2013 може да съществува единствено чрез нашия личен опит на същества, специалисти в своята сфера. Юристи, журналисти, писатели, дизайнери, художници, учители, лекари, часовникари, охранители, магазинери, IT специалисти, студенти, икономисти, ядрени физици, еколози, преводачи... Това са част от професиите на хората, подписали през изминалите денонощия Хартата. Техният брой след първите 24 часа беше над 4000 хиляди. Те са наистина „хиляда маса народ“. Те са хора, разчели Харта 2013 като единица, в която могат да участват чрез „осъзнат активизъм“. Харта 2013 е име. Името на съвкупното гражданско око. Лично за мен Харта 2013 е аналог на #ДАНСwithme след еуфорията, след като приберем плакатите както кликата на властта очаква да сторим. И както все ще се наложи да се случи, независимо колко дълго ще продължат протестните шествия. Затова онзи, който се страхува от Харта 2013, се страхува и от #ДАНСwithme. Затова и удобно протестиращите бяха наречени „средна класа”. За да имат осреднено поведение, да имат едно наум какво правят и мислят. Да си припомнят, понеже нали са образовани, че „преклонена главичка, остра сабя не сече”.

За радост сайтът на Хартата вече работи, но си мисля, че онзи жест, на хакването, автоманически постави с голяма острота въпроса: Кой се страхува от Харта 2013? Защото свалянето на сайта е не просто вандалска акция, това е промислен акт, насочен срещу критичността. Срещу желанието на Харта 2013 да следи за това политическо ново, което очакваме да дойде, да внимава да не бъде умъртвено в околоплодните води на катадневието. Това е и причината след кибератаката да се задейства и друг механизъм – на публичните „разкрития“, които обаче не отиват по-далеч от определението за клевета.

Тъй че прочете отново текста на сайта на Хартата и помислете още веднъж, кой се страхува от Харта 2013? Кой клевети? Кой се страхува от всички нас? Това много ясно ще ви се разкрие. В този смисъл, е актуална една народна мисъл: „Ти за лудото не питай, то само се обажда“. Същото важи и за гузното.

Още по темата

26/06/2013

Нашите автори

За ползите и вредите от терапевтичните групи в политиката

25/06/2013

Общество

Анонимните свалиха сайта на Харта 2013

23/06/2013

България

Харта за разграждане на плутократичния модел в България