Преразказ на разказа "Акулата" на Лев Толстой се падна на изпита по литература след седми клас, на който днес се явиха над 62 ооо ученици в цялата страна. Те трябва да предадат повествованието от името на един от героите - артилеристът.

Изпитът за седмокласниците започна в 10 ч и е в два модула. Първият е задължителен за всички и продължава един астрономически час. Вторият е за кандидатстващите след седми клас и трае 90 минути. При класирането в гимназиите се взема осреднена оценка от двата модула. Оценката от теста носи до 65 точки, а от преразказа - до 35 точки. Сборът от 100 точки гарантира пълна шестица. Все още не е уточнено колко точки са необходими за тройка, четворка и петица. Това ще бъде определено, след като се види общото представяне на изпита.

АКУЛАТА

Лев Толстой

Нашият кораб беше спуснал котва край африканския бряг. Денят беше прекрасен: откъм морето духаше свеж вятър, но надвечер времето се промени. Стана задушно. От пустинята Сахара ни обливаше горещ вятър, който сякаш идеше от нажежена пещ.

Преди залез капитанът излезе на палубата и викна: „Хайде, на къпане!” и за едно само минута моряците наскачаха във водата, спуснаха в морето лодка и в нея уредиха къпалня.

При нас на кораба имаше две момчета. Те първи скочиха в новоустроената къпалня, но тъй като тя им се видя тясна, решиха да излязат и да се надплуват в открито море.

И двете момчета с всички сили плуваха към онова място, където се люлееше една бъчва, над котвата.

Едното от момчетата отначало превари другаря си, но сетне почна да изостава назад.

Бащата на момчето - стар артилерист, - стоеше на палубата и се любуваше на своя син. Когато син му почна да изостава назад, той му извика:

- Не се давай! Понапрегни силите си!

В туй време изведнъж от палубата някой извика:

- Акула!

Всички ние видяхме във водата гърба на морското чудовище.

Акулата плуваше право срещу момчетата.

- Назад! Назад! Върнете се! Акула! - закрещя артилеристът. Но децата не го чуха и продължиха да плуват по-нататък, като се смееха и още по-весело и високо викаха.

Артилеристът, бледен като платно, без да се помръдне, гледаше подире им.

Моряците спуснаха една лодка, хвърлиха се в нея и като пипнаха веслата, понесоха се с всички сили към момчетата. Но моряците бяха още далече от тях, когато акулата ги беше наближила на двадесет крачки.

Момчетата отначало не чуваха нищо от онова, което им викаха другите, но сетне едно от тях се озърна и като видя акулата, пронизващ вик достигна до ушите ни. И двете деца плуваха на разни страни.

Този вик сякаш пробуди артилериста. Той се откъсна бърже от мястото си и се втурна към оръдията. Обърна дулото на едно оръдие, насочи го към акулата, прицели се и взе фитил.

Всички ние, които бяхме на кораба, замряхме от страх и чакахме да видим какво ще стане.

Раздаде се гръм и ние видяхме, че артилеристът падна при оръдието и закри очи с двете си ръце. Какво се случи с акулата и с момчетата, ние на разбрахме, защото за една минута димът ги закри от очите ни.

Но когато димът се пръсна над водата, от вси страни се дочу най-напред тихо негодувание, сетне това негодувание порасна и най-сетне отвсякъде се раздаде радостен вик.

Старият артилерист откри лицето си, вдигна се и погледна морето.

Над вълните се люлееше жълтият корем на мъртвата акула. След няколко минути лодката с моряците стигна при момчетата и ги докара на кораба.

Още по темата

22/05/2013

България

МОМН: Днес ще има решение за задачата

22/05/2013

България

МОМН преразглежда задача от теста по български за VII клас

21/05/2013

България

Тестът от изпита след VII клас по БЕЛ с верните отговори

21/05/2013

България

Темата на матурата: "Изгубената родина" по "Заточеници" на Яворов